Световният конгрес на информационните агенции се случва от 2004 г. на всеки три години. Настоящото му издание се провежда в НДК от 13 до 15 юни и е организирано от БТА. В него ще участват представители на повече от 100 водещи новинарски агенции от пет континента, изтъкнати журналисти от най-влиятелните медии по света. Ще се дискутират темите за фалшивите новини, навлизането на изкуствения интелект, финансирането и собствеността на медиите.
Фалшивите новини – темата, кято се разисква днес – са една от най-големите заплахи за демокрацията и свободния дебат, заяви д-р Фарид Аяр, генерален секретар на Федерацията на арабските информационни агенции FANA, който бе модератор на панела, посветен на фалшивите новини.
Томас Кент, лектор в Колумбийския университет в САЩ и специалист по журналистическа етика и рисковете, съпътстващи фалшивите новини, говори за това как информационните агенции да се подготвят за новата вълна фалшиви новини. Според него е проблематично дали новинарските агенции сами изобщо могат да се справят с проблема. Ако обаче те обединят усилията си с обществото, могат да успеят, каза той. Кент е на мнение, че са нужни програми за медийна грамотност, така че гражданите да имат начин да разпознаят фалшивите новини и така те да нямат бъдеще.
Заплахите според Кент са няколко – фалшиви видеоклипове, които показват хора и държавни глави, които произнасят неща, които реално никога не са произнесени от тези личности. Този тип клипове и аудиосъдържание трудно се разпознават дори и от експерти, което е голям проблем, защото могат да подлъжат хората да извършат опасни неща. Според Кент в момента се наблюдава демократизация на фалшивите новини – все повече хора се научават как да призвеждат такива, има дори софтуер за тяхното създаване и той става все по-достъпен. Кент даде пример с фалшиво 3-минутно видео, пуснато през миналата година от името на Би Би Си, което по социалните мрежи съобщаваше за авария в АЕЦ в една от бившите съветски републики. Новинарските агенции създават сайтове за проверка на фактите, но злонамерените играчи правят същото, за да подкопаят доверието в официалните сайтове за проверка на фактите. Това според Кент създава огромна опасност за агенциите и за обществената сигурност, защото те могат да имитират всеки един продукт, създаден от агенциите. Новинарските агенции не могат да спасят света, но могат да предприемат сериозни стъпки да защитят себе си и обществото от фалшивите новини, категоричен е преподавателят в Колумбийския университет. Той препоръча всички журналисти в агенциите да бъдат обучени относно опасностите, които крият фалшивите новини, а агенциите да имат екипи за бързо реагиране срещу тях. Кент каза още, че най-вредните фалшиви новини се разпространяват по каналите за размяна на моментни съобщения като What's up и Telegram. Той изрази съжаление, че все още агенциите нямат работещи канали за проверка на информацията, и препоръча те да назначат един-двама репортери, които да засичат фалшивите новини. Новинарските агенции са мощна бариера срещу фалшивите новини, обобщи Томас Кент.
За нарушеното днес доверие в индийските медии разказа Сидхарта Дюби, преподавател по журналистика в университета Ashoka в Индия. Той подпомага създаването на център в Ню Делхи за журналистическа етика. По думите му журналистите в медиите в Индия постоянно се сблъскват с фалшиви новини, които обслужват политическия дневен ред. Приключилите преди няколко седмици избори в Индия бяха съпътствани от множество фалшиви новини, каза Дюби и даде пример от ноември 2016 г., когато в Индия е съобщено, че големи купюри банкноти ще се изземат обратно от банката. На следващия ден пред банките в страната имаше огромни опашки, каза Дюби. Всичко това е съпътствано от масови атаки по What's up, където граждани бяха призовавани да се свържат с банките, за да си върнат кредитните карти, които са с фалшиви чипове, разказа Дюби. По думите му фалшивите новини са най-големият бич за Индия в момента, където има над 105 000 периодични издания и вестници, всекидневно се продават 100 млн. копия вестници, а многомилионното население е активно в социалните мрежи. Тези над 105 000 вестника нямат достатъчно специалисти, които да проверяват фактите и да се борят с фалшивите новини, добави Дюби. Екипите не са добре интегрирани в редакционната колегия, а много от редакторите държат специалисти за проверка на факти само на повикване, каза той. Много журналисти, които сега се присъединяват към гилдията, изобщо не са обучавани как да поверяват фактите, а когато журналистите искат да бъдат обучени, те не срещат подкрепа на ръководството, добави той. По думите му опасното при фалшивите новини е, че често се стига до смъртни случаи.
Новите канали са голямо предизвикателство за агенциите, затова ние трябва да сме много по-бързи и достоверни и всички ние, журналистите, трябва да разработим канали за проверка на фактите, каза изпълнителният директор на WAM Мохамед Джалал Алраиси. WAM е разработила приложение, в което полевите журналисти да качват материалите и оттам по най-бързия начин те да влизат в емисиите на агенцията. WAM има и портал, който предава информация на 13 езика.
В АП има цели екипи, които се занимават само с проверка на фактите, и работата на тези екипи позволява да не публикуваме грешна информация, каза Ана Джонсън, директор на новините в Европа и Африка на Асошиейтед прес (АП), САЩ. Точността, обективността и достоверността са в сърцевината на мисията на АП, затова всички ние имаме нужда от рамо, за да устоим на фалшивите новини, добави Джонсън. Тя каза, че от началото на тази година АП е започнала партньорство с Фейсбук относно публикуваните там новини. Но не само Фейсбук е изправен пред трудността да отсее фалшивите новини, коментира тя.
Ерик Уишарт, главен редактор на специалните проекти в агенция Франс прес, обобщи проблема с фалшивите новини и дезинформираността в четири основни групи – доверие, партньорство, осведоменост и грамотност на медиите, прозрачност. Уишарт разказа за платформата InVid, разработена специално за проверка на достоверността, както и за CrossCheck – друга програма за проверка на данните.
На всички тези тенденции с фалшивите новини може да се погледне като на корупция, каза Олександър Харченко, директор на Укринформ. Това по думите му е престъпление като прането на пари, затова и прането на новини трябва да се превърне в престъпление.
Източник БТА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
