14 април: България завладява Париж
Онемях пред Рубенсовите жени и Мона Лиза, спомня си министърът на културата
Предишният и сегашният директор на Лувъра Анри Лоарет и Жан-Люк Мартинез на 15 април в българското посолство в Париж ще получат "Кирил и Методий" с огърлие. Давид Вайзман - културният аташе на Франция в София - също ще бъде отличен с достойна награда. Тримата са сред приятелите на Вежди Рашидов, с които министърът започна и разви безпрецедентния за Балканите, Франция и Европа проект "Епопея на тракийските царе. Археологически открития на България". За Катрин Шевийо, шефката на музея на Роден, пък е отреден "Златен век". Дамата изпълни обещанието си, което беше дала на Вежди в Париж - да изпрати в София някои от най-ценните творби на великия Роден, които до този момент не бяха напускали къщата му. Така столицата ни влезе в картата на феноменалните експозиции.
В момента в Лувъра френски и български експерти продължават да редят артефактите от изложбата. 1629 експоната от цяла България ще привлекат около 4 милиона посетители между 15 април и 20 юли. 33 от тях са реставрирани в Националния исторически музей, 15 - в Археологическия, а 5 - в самия Лувър.
- Господин Рашидов, вие сте човек, който не крие емоциите си - вълнувате ли се преди 14 април?
- Разбира се. На 14 април България влиза в световната културна история. Лувърът никога не показва колекции от други държави. Представя основно собствените си сбирки. Само за откриването на разширените секции на византийското и ислямското изкуство кураторите са поискали известно количество артефакти от Азербайджан и Гърция. Но да изложат 1629 експоната от 17 музея на която и да било страна, това не се е случвало. Има ли по-високо признание от Лувъра с неговите 30 000 посетители на ден.
Струва ни повече от три години подготовка
Български и френски експерти се трудиха без пауза. Благодаря на Анри Лоарет, предишния директор на Лувъра, с който подписахме уникалния дългосрочен договор за сътрудничество. Винаги ще му бъда признателен. Още повече че всичко тръгна от една приятелска вечеря - обясних му, че ние сме страна, която не отстъпва по културно-историческо наследство нито на Италия, нито на Франция... В началото той бе подозрителен, но успях да го убедя. И така той дойде в България. В деня, когато си тръгваше, Анри Лоарет каза думи, които няма да забравя до края на живота си: изпитал "културен шок" от наследството на България. Никога до този момент не е подозирал, че имаме толкова съвършени артефакти. "Вече имам идеи", беше категоричен Лоарет. И така двайсетина дни по-късно получих покана за разговори в Париж - за представянето на България в Лувъра. Благодаря и на Жан-Люк Мартинез, който много сериозно продължи и разви проекта, въпреки че близо година и половина в България не се работеше по него.
- Помните ли първото си влизане в Лувъра?
- Беше много отдавна. През 1978-ма. Бяхме 20 души колеги - начело с Дечко Узунов по повод изложбата на гоблениста Марин Върбанов в колекцията на Одермат. Посетихме и Лувъра.
Бях на 27, идвах от социализма
Застанах в залата с платната на Рубенс и не можех да помръдна с часове. Останах без дъх. А Мона Лиза беше като сън - не вярвах, че съм пред нея, че я съзерцавам, че мога да й се наслаждавам на живо. Беше си стрес за емоциите ми. Защото до този момент само бях чел, учил и чувал за всичко това. Все едно да ти разказват колко красива е една жена - но ако не я усетиш в цялата й топлина, плът и кръв, няма как да я разбереш. Безкрайно различно е.
През 1985-а заминах за два месеца в Сите дез арт. Останах още 20 месеца. Направих жалък и тъжен опит да емигрирам. Тогава за мен се случи магията, наречена "Париж". Из залите на Гран пале се запознах с моя бъдещ и вечен галерист Жан-Пол Виллен - голяма личност, изключителен експерт в прочутата и елитна аукционна къща "Отел де Друо". Това беше изключителен шанс. По-късно станах активен член на Европейската академия за изкуство в Париж, както и на Есенния салон - там вече бяха видели мои творби, следяха участията ми. Животът благородно ми предложи всичко това.
- Кои бяха другите артисти, които ви бяха на кадем тогава?
- Докато търсех възможности да изкарвам пари за хляб, вино и цигари, докато продавах рисунките си, случайността ме срещна със Сезар. Доведоха го на моя изложба. Известен нумизмат държеше галерия в пасаж на улица "Вивиен" - до булевард "Монмартър". Редеше най-често антики и икони, но ме покани да покажа свои акварели. Та тогава приятел, италианец, дойде със Сезар. Току-що бях завършил Академията. А той - респектиращ и световноизвестен. Бариерата се вдигна, когато отидох в ателието му. Пожелах да видя къде работи, а той ми рече: "Заповядай". И докато пиехме някакво хубаво вино, видях, че близо до мен имаше глина. Запитах го: "Маестро, може ли?", и му изваях бърз портрет. За около 20 минути. Той бая се зачуди. Веднага каза: "Ти си много талантлив. Как успя за нула време! Дай да го отлеем, ще го купя". От този момент започна приятелството ни.
Сезар пожела да види мои неща
Занесох му снимки на скулптури, които бяха в София. Прие ме. Дори ми позволи да направя пет-шест неща в ателието му, защото в Париж нямаше къде да се настаня. Струваше много скъпо, можех само да рисувам. Та извъртях няколко маски на Марсел Марсо и други неща. Продадох ги. И така признанието за мен тръгна от Париж, за да стигне до Япония, Индия и Америка.
- Казвали сте, че сте поддържали отлични отношения и с Арман - друг титан в жанра. Как го срещнахте?
- Сезар ни запозна. Бяха колеги и близки. В техния кръг беше и големият актьор Лино Вентура. Бяхме във Фондация "Картие", където Сезар показваше своя феропластика, посветена на Айфел и направена от сменените железа на Айфеловата кула след нейния ремонт. Неведоми са пътищата на съдбата. Особено когато паднат бариерите, които държат бездарниците настрани. Посредствените винаги пречат.
- Имаше ли в онези години братство в гилдията на талантливите?
- Не. Когато си гост, си "добре дошъл" - знаят, че идваш, показваш, заминаваш. Но ако решиш да останеш, естествено, се превръщаш в конкурент.
- Все пак успяхте ли да направите още скулптури в Париж?
- Да. Имаше един галерист, казваше се Рулет, чийто баща притежаваше фабрика в Поаси, близо до къщата на Емил Зола. Та този човек ме пусна в малко хале, за да си направя леярна. Не е толкова сложно, трябват само огнеупорни тухли и малко бронз. Синът му организира две изложби, на няколко крачки от "Бобур". И по-късно имах щастието да попадна в колекциите на Жорж Екли - един от големите колекционери на Франция.
- Жив ли е митът за Париж като център на световното изкуство?
- Не мога да бъда категоричен. Но Париж си остава мегацентър. Остават и легендите. Например в "Селект" - прочутото бистро в "Монпарнас" - все още витае въздухът на Балзак и Модилияни, на Пикасо, Миро и Матис, на големите писатели. По онова време те вече са напуснали "Монмартър", за да си спестят "близостта" на посредствените артисти. Не мога да кажа и че Ню Йорк е центърът на вселената - няма как това да се случи в държава на малко повече от 200 години. Но там е големият пазар. А това е съвсем различно. Дори изключителният американски скулптор Александър Калдер, известен като майстора на кинетичната скулптура, израства като артист в Париж, докато си играе с телове, правейки проекти на макети за куклен театър. По онова време френската столица "бие печатите" върху дипломите на международните творци, които тръгват да завладеят света.
Но въздухът на Дали и Пикасо вече не е същият
Та нима въздухът в Стария Пловдив не е променен? Нима не се чувства отсъствието на Йони Левиев, Митьо Киров, Слона, Начо Културата? Или Групата на Бараците - Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев. След като тези хора си отидоха, не се появиха други фигури с тяхната магнетичност. В един момент средата обедня. Кичът заля България.
- Има ли в момента мода в живописта и пластиката?
- В момента в галериите най-много вървят "сувенирните" картини ала Реноар - леко романтични, малко сладникави. Разбира се, елитните изложения като Fiac в Париж са притегателни за творци от цял свят. В изкуството винаги е имало и ще има мода. И тя е, да речем, като при панталоните - една година е чарлстонът, на следващата са маншетите, на другата са по-късите или по-дългите. Но модата не е онова, което остава. Остават произведенията само на създателите на течения и тенденции - защото всички ги следват. През 1978-а музеят "Бобур" беше пълен с пирони, кревати, които скърцат, кофи за боклук, лежащи клошари между тях... Когато времето измете този "тренд", хората отново започнаха да идват там заради Шагал, Пикасо, Дали, Кристо, Сезар, Арман. Както и заради основоположниците на модерното изкуство - Кандински, Малевич, Архипенко... Изключителни интелектуалци, които поставят началото на различното мислене. В историята всичко е просто и ясно. Защо има "пролетен" и "есенен" салон в Париж? Едуард Мане - невероятен живописец - редовно участва в пролетните изложения. Там показват основно произведения на паркетните артисти, които постоянно задоволяват аристократичния снобизъм на френската публика. Докато Мане един ден рисува "Закуска на тревата" с нови, по-модерни прийоми и предизвиква скандал. По това време импресионистите вече са заклеймени - не ги приемат на сериозно и те се организират в "есенния" салон, не по-малко известен като "салона на отхвърлените". По подобна схема се раждат и "прокълнатите" поети. А
любопитството към ощетения винаги е по-голямо
- Казахте, че Алеята на творците в софийските гробища ще носи атмосферата на парижкото "Пер лашез"...
- Този живот не е само храна и шопинг. Трябва да съхраняваме знаците, да почетем паметта - с пълното уважение. Моралът започва точно от там, където полагаме роднините си. Думата родина идва от думата род. Лъжепатриотите подменят ценностите. Историята на алеята започна още когато бях независим общински съветник. Издействахме решението за нейното създаване при председателството на Антоан Николов - когато стана ясно, че Николай Хайтов е починал и няма къде да го погребат. Любен Дилов и други ме подкрепиха. И така алеята стана факт.
Хайтов е велик българин. Винаги съм имал и личен сантимент - той беше първият човек, който направи първото интервю въобще с мен. За списание "Родопи". Тъкмо бях изваял главата на Петко Войвода за обща художествена изложба.
Беше дебютното ми участие в експозиция - в годината, в която завърших Академията.
Хайтов видял работата ми и започнал да ме търси. Намери ме и първите му думи бяха: "Много си талантлив, бе, момче". После веднага ме запита: "Откъде си?". Като чу, че съм от Кърджали, се провикна: "О, ти си родопчанин - идвай тук".
- Каква е визията в новото пространство?
- В предишния мандат започнах проекта и сега го довършвам. Мястото е с кътове, скулптури, чешми, осветление, пейки... Но без страдащи ангели или зловещи маски. Четирима студенти от четвърти курс в Академията изваяха пластиките. Всичко излъчва успокоение за душите. Всички, които са там, са мои приятели - Коста Цонев, Тодор Колев, Виктор Пасков, Христо Калчев, Катя Паскалева, Христо Фотев, Георги Трифонов и много други известни творци. Невероятни личности. Запазих ги в сърцето си. Те бяха различни от предателите по пътя ми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
