Веселин Тодоров, председател на Асоциация "Българска книга"
41-вото издание на Софийския международен панаир на книгата отваря врати от утре и ще продължи до 15 декември в НДК. Повече от 200 изложители и големи намаления от издателите очакват ценителите на книгите. Издателство "Стандарт" също ще има щанда на форума - номер 308 на третия етаж. Там за първи път читателите ще вземат в ръце луксозното енциклопедично издание "Чудесата на България". До него ще са и книжките от същата поредица, както и първите две книги от четиритомното мащабно изследване на Румен Ралчев "Тамплиерство и масонство".
Сред хитовите заглавия на издателството са още книги на Димитър Недков, Николай Овчаров, Антон Дончев, Боян Биолчев. Тази година почетен гост на панаира е Москва, а базарът е съпътстван от литературен фестивал, в който автори от седем балкански страни ще представят творбите си в компанията на утвърдени български писатели. Ето какво разказа за панаира председателят на организаторите от Асоциация "Българска книга" Веселин Тодоров.
- Господин Тодоров, как се намират пари за литературен фестивал?
- Тъй като сме обществена организация, няма защо да крием финансирането си. Макар че ако намерим някой милионер, който е склонен да даде големи суми с молбата да не ги обявим, ще приемем. За жалост такъв милионер още не се появил. Литературният фестивал е финансиран най-вече от Европейската мрежа за литература и книги "Традуки", основана от Германия, Швейцария и Австрия и насочена към подпомагането на обмена на балканските култури. Те платиха пътя и разноските на гостите ни, струват повече от 10 000 лева.
4500 лв. получихме и от Столична община по програма "Култура" - част сме от кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019-а. Има и спонсори, които участват с кетъринг, изработка на материали и изобщо всякакъв тип допълнителна помощ, участват и много доброволци. Дължим много и на Културния център към Софийски университет и неговия ръководител проф. Александър Кьосев.
- Как подбрахте кои точно балкански писатели да дойдат у нас?
- Имаше само едно условие, което поставихме на журито - да са превеждани у нас. Писателите от Балканите ще представят своите произведения в дискусия с читателите. Сред модераторите са Йордан Ефтимов, Митко Новков, Стефан Иванов, Александър Кьосев, Силвия Чолева, Андрей Захариев и други. На литературния фестивал ще има специален щанд, на който ще бъдат поставени книгите на гостите ни в компанията на български автори. Този щанд ще управлява Асоциация "Българска книга", за да няма спорове между частните търговци. Иначе със сигурност това е най-големият литературен фестивал и панаир на книгата в България поне след 1989-а. Предполагам, че само в богатите години на социализма е организирано събитие в такъв мащаб.
- Какви ще са намаленията от издателите?
- Варират между 10 и 20%, но има и съвсем големи отстъпки - да кажем, актуални книги за 5 лв., което значи около 60% намаление. Електронните книжарници също ще свалят цените - това ще се случи в интернет, но само по време на панаира. Този път ще сме не на три, а на четири етажа в НДК, което носи приятната възможност човек да се позагуби, така както става във Франкфурт. Но панаирът е повече от базар с намаления: читателите ще могат да се срещнат с любимите си автори да говорят с тях, да вземат автограф. Много по-лично е.
- Малко преди панаира във Фейсбук стана популярен текст на Десислава Желева, публикуван във в-к "Култура". Наблюденията й от работата в книжарница са съвсем точни: Хорхе Букай, Паулу Коелю и ърбан фентъзи тип "Здрач" са най-налагани и четени, в отблъскващ контраст с качествата им. Вашият коментар за пазарните идоли?
- Има голяма доза истина в това. В края на краищата книгоиздаването е вид бизнес и като такъв всеки се опитва да наложи своя продукт, което често означава ситуация, в която маркетингът и рекламата надделяват над литературния критерий. Книгоиздаването е най-голямата културна индустрия в света и е нормално в нея да бъдат ангажирани хора, които не са писатели, редактори, а много повече маркетолози и рекламисти. Част от играта е съпътствана от кампании за популяризиране, дизайн на корицата и какво ли още не. И не е феномен само на българския пазар. Дори мисля, че поне по отношение на българските писатели при нас все още всичко зависи от качествата им. Нашите автори имат равен старт - издателите рядко заделят необичайни суми, за да ги промотират, а се работи само с представяния, премиери и участия по медиите. В този смисъл българските писатели, които се продават добре, най-вероятно са по-добри от тези, които не се продават толкова. Приятна ситуация, която не бих казал, че съществува на международния пазар.
- Проучванията за нивото на образованието в България обикновено ни слагат на вече традиционната последна позиция в ЕС. Някакви идеи за достигане на предпоследното?
- По мои наблюдения сме по-зле, отколкото статистиката твърди. Понеже, когато проверяват нивото на учениците, рядко вземат предвид притеснителния, повече от 10-процентов брой на 15-годишните, които дори не ходят на училище. Досещате се, че в Германия такива почти няма. Тоест, има проблем не само със знанията в гимназията, но и с голямо количество функционално неграмотни деца. Мисля следното: не е необходимо да се сравняваме с Финландия, Норвегия или Германия - тяхната икономика е с фокус върху знанията от толкова отдавна, че няма как да ги достигнем. По-скоро трябва да следим поне да подобряваме собственото си ниво, дори и в ситуацията на вечните последни. Това, което е много необходимо, са пари за библиотечни фондове. Над половината библиотеки у нас не са получавали финанси за друго освен за заплати и ремонт. Тоест, всяка книга, влязла вътре след 89-а, е там благодарение на кмет, спонсор, дарител. Това е ненормално и неприятно.
Водим отдавна битка за повече пари за библиотеките и ще я продължим.
- Следващи проекти на Асоциация "Българска книга" след предстоящия панаир?
- Пролетният базар. Както и Алеите на книгата, които организираме в София, Пловдив, Варна, Бургас - сега ни канят да направим такива и в други градове.
- Името ви често е замесено в инициативите за затваряне на "Читанка". Проблем с авторските права има, но и хората са свикнали с преимуществата на сайта за безплатна литература. Защо държите на позицията си?
- Настояваме да се спазва законът, нищо повече. Ако водим война с "Читанка", то това е просто война с нарушители, които не спазват закона за авторското право. Ако правата на публикуваните писатели вътре бъдат изчистени, не бихме имали нищо против.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
