За 25 години армията ни се превърна от страшилище в посмешище
Днес отново е Гергьовден. Празникът на всички военни от християнския свят, но най-вече на Българската армия. Същата армия, стигала до "стените Булаирски" и до подножието на Алпите. През всичките векове на съществуване на българската държава, колкото и да сме били бедни, но за войска пари са се намирали. Така е било и при хановете, и при царете, и при "народната" власт. Сигурно затова и няма пленено българско бойно знаме, поне в ново време. Докато във военния ни музей може да се видят доста чужди такива.
Днес всичко това е само славен спомен
Сега Българската армия е бледа сянка на миналото величие и мощ. Армия, която няма сили да изкара дори няколко танка за парада си, а се задоволява с балета на гвардейците и с хеликоптер, който поне да развее над София националното знаме.
Наскоро стана ясно, че все пак ще дадем 24 млн. за спешен ремонт на поне два МиГ-29, за да имаме претенции, че все има българска бойна авиация. Не че положението е по-добро и в другите родове войски.
Армията падна едва ли не първа жертва на демократичните промени. Разбира се, никой и от най-яростните сини антикомунисти не каза и една лоша дума за нея. Явно спомените за 19 май 1934 година още държаха влага на родните политици. Но и никой не посмя да извърши някакви реални реформи в нея, а заделяните пари за войска и оръжия плавно се топяха. Топеше се и срокът на редовната военна служба, а заедно с това и личният състав, докато се стигна до пълната й отмяна. Така накрая останахме с войска, малко по-голяма от тази съгласно кошмарния за България Ньойския договор. Не само без да сме победени във война, но дори и вече като членове на могъщия военнополитически съюз, наречен НАТО.
Впрочем, колкото и парадоксално да звучи, част от днешните проблеми в Българската армия са свързани с това членство. То
внесе някакво лекомислено успокоение в обществото
- защо ни е армия, с кого ще воюваме? Съседите ни Турция, Гърция и Румъния са ни съюзници в алианса, а със Сърбия и дори с Македония поддържаме добри отношения. Наложи се идеята да харчим за отбрана, колкото да може да поддържаме международните си мисии. И така системно нарушавахме изискването на НАТО да заделяме за отбрана поне 2 процента от брутния национален продукт.
Това е едната страна на проблема. Другата е в продължаващите вече две десетилетия дискусии относно подмяната на съветската техника със западна. Като въпросът не опираше само до разходите, а до битките на различни лобита каква марка самолет, кораб или танк да доставим. Добре поне, че американците ни подариха някой и друг джип и БТР, та войската ни малко от малко да добие натовски вид.
Войната и любовта са скъпи мероприятия
казват французите. Те си имат поговорки за всичко, и общо взето, винаги са прави. Но вярна е и една друга поговорка - че който не храни своя войска, храни чужда. Правили сме го доста време през историята си и знаем за какво става въпрос. А светът става все по несигурен и изпълнен с горящи или тлеещи конфликти.
Военният министър Ненчев сега иска 4 милиарда, за да се навакса поне частично изоставането в превъоръжаването. Наистина това е респектираща сума за обрулената ни държава. Но по-добре да бъде дадена сега, отколкото някой да ни свари по бели гащи. След което, колкото и да пеем "Велик бе нашият войник", полза няма да има.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
