Какви са очакванията на бизнеса за 2014 г. и накъде ще се развива българската икономика след кризата? Потърсихме отговорите на тези и други въпроси от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
- Г-н Велев, как ще коментирате проучвания сред бизнеса, според които голяма част от мениджъри и собственици са готови да увеличават заплатите на своите служители през 2014 г.?
- Според проучване сред членовете на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) най-голям е делът на предприемачите, които през тази година ще запазят равнищата на възнагражденията. Следват тези, които ще увеличават заплатите, и най-малък е делът на намаляващите ги.
- На какво се дължи това - на очакван ръст в икономиката?
- Предвижданията са за увеличаване на продажбите - 47%, докато само 8% посрещат годината с нагласи за спад. Останалите 45 процента очакват същите резултати като за 2013 г. 39% от участниците в анкетата на асоциацията пък се надяват на повишаване и на печалбите от дейността си, а 16% очакват намаляване. Въобще нагласите са по-скоро към предпазливост - без особено резки движения. От тези допитвания ние правим извода, че голяма част от ръста в продажбите няма да се заделят за печалби, а за повишаване на възнагражденията на служителите. Ще се повиши ръстът на производителността на труда, персоналът ще расте с по-бавни темпове, отколкото възнагражденията. Това е и следствие от натиска, който имаме, откакто сме членове на Европейския съюз от 2007 г.
- Това означава ли, че най-после тръгваме към така чаканото повишаване на производителността на труда, където сме на последно място в Европа?
- Последица от кризата е преди всичко оптимизирането на числеността на персонала. Сега предприятията произвеждат горе-долу същата по обем продукция, както и преди кризата, но с доста по-малко работници - около 500 хил. по-малко. За да върнем заетостта на нивата преди 2008 г. ще са нужни доста нови инвестиции и разширяване на пазарите. Да, сега производителността на труда е по-висока, отколкото преди кризата.
- Очаквате ли това да се запази и да се развие в следващите години, да не е просто еднократен ефект при излизане от кризата?
- Нямаме друг избор. България продължава да бъде на последно място в ЕС като производителност и ефективност на трудовия процес. Нямаме друг път за развитие и стъпка по стъпка всяка година трябва да се развиваме основно чрез инвестиции във високотехнологични производства и иновации. Както и в подобряване на организацията и управлението на производствения процес.
- Показателят обаче, който най-чувствително измерва подобряването на благосъстоянието и връщането към растящо производство, е увеличаването на работните места. Какви са вашите прогнози?
- Всъщност досега работните места намаляваха години наред, включително и през 2013 г. Има обаче тенденция за пречупване на този тренд, за спиране на загубата на работници. Предвижданията на асоциацията на индустриалния капитал е лек спад на безработицата и евентуално неголям ръст на заетостта. На тенденциите и в двете посоки влияят различни фактори. Един от тях е непремереното увеличение на минималната работна заплата от т. г. с близо 10%, което ограничава възможностите за нарастване на заетостта. Това ще действа задържащо на наемането на нови работници, защото високоплатените работни места ще бъдат все по-трудно достъпни. А нискоквалифицираният персонал все по-трудно ще бъде наеман, защото трябва да му се осигури заплащане, което не съответства на неговите възможности и на произведената продукция. В другата посока - за ускоряване на тенденцията към увеличаване на заетостта пък действа подобряването на бизнес средата и достъпът до финансиране.
- Достъпът до финансиране е доста голям проблем предвид факта, че бизнесът не иска кредити. Как се излиза от тази задънена улица?
- Да вземем например оперативна програма "Конкурентоспособност". Там нещата вървят доста добре и парите се усвояват. Направен беше добър пробив с последните две схеми, особено що се касае до малките и средните предприятия. 23 декември 2013 г. беше последният срок за предаване на проекти и предложения. Т. е. много проекти от досегашния програмен период ще се приемат и изпълняват през тази година. Това ще запълни вакуума през първото полугодие на 2014 г., когато ще липсва европейско финансиране. Трябва обаче ясно да се каже, че все още непубликуваните регламенти и поради това забавянето на програмата за следващия програмен период идват от Европейската комисия, ЕП и ЕС. След като регламентите за еврофондовете станат факт, тогава се подписва споразумението за партньорство и чак след това да се одобрят в окончателен вид оперативните програми. Това забавяне по никакъв начин не е по вина на българската администрация и е във всички държави на ЕС. За България това забавяне има обаче и положителен ефект - през това време ще се изпълняват двете схеми, за които споменах - "Технологична модернизация" и "Иновации в предприятията", и ще запълнят празното пространство откъм финансиране от началото на годината. И вече през втората половина на 2014-а се надявам да бъдат пуснати първите схеми от новия програмен период до 2020 г. Друга важна програма е "Човешки ресурси" и новата "Образование и наука", която още не е одобрена. За щастие в "Човешки ресурси" средствата до голяма степен вече са изразходвани.
- Да се върнем на липсата на инвестиции, което е основна причина за ниския ръст. Ще се променят ли нещата, има ли индикации за инвеститорски интерес?
- Да, предвиждаме ръст, но няма да е голям, що се отнася до вече съществуващи предприятия. Това сочи анкетата сред бизнеса на АИКБ. 34% предвиждат ръст на вложенията, 29% - спад, 37 запазват досегашното положение. Анализът въз основа на тези данни е, че продажбите все още не са достигнали нивата преди кризата. Съществуващите предприятия имат достатъчно капацитет и инвестициите ще отидат за модернизация, енергийна ефективност или нещо друго. За да има по-осезаем ръст в инвестициите, трябва да се привлича финансиране "на зелено". Това означава нови вложения, а не във вече съществуващи предприятия. Така ще се завоюват и нови пазари. Затова е много важен бизнес климатът и политическата обстановка в страната. Безкрайните протести и честа смяна на правителства не подобряват нито бизнес средата, нито дават сигурност на бизнеса да инвестира.
- Това твърдят и макроикономистите - че бизнесът след 2014 г. няма да бъде същият. Успешни ще бъдат качествено нови проекти и идеи, това ли е бъдещето?
- Този процес не е спирал, той не е нещо ново за бизнес средите. В същото време не очакваме тази година да се появят нови инвестиционни балони в определени сфери, което е добра новина. България има шанс да поеме голяма част от реинвестициите в Европа. Но трябва да предложим конкурентни условия и да ги рекламираме. Имам предвид макроикономическата стабилност, но без подобряване на бизнес средата и стабилизиране на политическата обстановка няма да се получи. Въвеждането на електронното правителство, намаляването на административните прегради увеличават този шанс. България излъчва много повече положителни сигнали, отколкото отрицателни.
- Очаквате ли да има повишаване на данъчната тежест, имам предвид споменатия от БСП 15% налог за богатите?
- По този въпрос парламентът е разделен и мисля, че предложението, доколкото е сериозно, няма да мине. Не би трябвало плоският данък да бъде променян и се надявам, че това няма да се случи. Той е постижение и трябва да бъде пазено, имаме много аргументи в тази посока. Освен всичко друго, плоският данък намалява сивия сектор в икономиката.
- Очаквате ли да се активизира борбата със сивия сектор?
- Растежът преди кризата до голяма степен не беше устойчив. Дължеше се до голяма степен на финансови и имотни инвестиции и на практика се оказаха балони, които се спукаха. В този смисъл борбата срещу сивия сектор не е спирала. В бюджета за т. г. се предвиждат приходи от ДДС в много по-голям размер, отколкото би се получило чисто аритметически, ако сложим инфлацията и ръста на БВП и потреблението. Очевидно се разчита на по-голяма събираемост, която ще дойде и в резултат на приетите промени в закона за ДДС. Имам предвид обратното му начисляване при зърнените и техническите култури. Или пък засиления контрол при придвижването на стоки с повишен фискален риск. Тези промени вече са законодателен факт и на тях се разчита да се пълни бюджетът. Това ще намали и сивия сектор. В това отношение не е толкова амбициозна обаче борбата с контрабандата, защото в противен случай ръстът при акцизите би могъл да бъде много по-голям.
- Това правителство беше критикувано още от самото начало за прекалено оптимистични очаквания в приходната част на бюджета. Вие май мислите обратното?
- Това правителство беше критикувано през миналата година най-вече за актуализацията на бюджета. Но от АИКБ заявихме още когато беше приет бюджетът за 2013 г., че той е нереалистичен, че е надут предизборен бюджет. В него например се предвиждаше ръст в икономиката близо 2%, което е абсурд. И ние го казахме през есента на 2012 г., когато той се приемаше. Сега статистиката още не се е произнесла окончателно, но очакванията са изпълнението да бъде около 0,5%. В този смисъл актуализацията му беше закономерна. Бюджетът за 2014 г. пък беше атакуван като прекалено амбициозен. Той наистина е амбициозен, но е изпълним, за разлика от миналогодишния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
