София. Джо Пери, китаристът на "Аеросмит", които пристигат у нас за велико шоу на 17 май, даде специално интервю за "Стандарт". Сивият кардинал, дясната ръка на неповторимия фронтмен Стив Тайлър, разказва за щурите моменти на бандата, за фермата си за коне и внушителния си инструментариум.
- Джо, вие сте на сцена вече от толкова години. Как се запалихте по рок музиката? Тя ли беше най-голямата ви мечта?
- Всичко идва от интереса ми към китарата. Не знаех почти нищо за рокендрола, когато започнах да свиря. Тогава бях на 10 - беше 1959-1960 година. Започнах да слушам рок по радиото.
"Бийтълс" тъкмо изгряваха
Запалих се на макс. Така стартираха събитията, с които започва автобиографията ми - тя излиза през октомври. Беше време да напиша подобна книга, в която да разкажа за 63-годишната си история - преди да започна да я забравям.
- Разкажете как измислихте името?
- През първите шест месеца карахме без име. По участия бяхме наречени "Групата на Джо Пери" или "бандата на Стивън". Докато Джоуи каза, че в гимназията е имал група, наречена "Аеросмит". Само леко променихме начина на изписване, за да изглежда малко по-различно. Няма конкретна причина, поради която да се спрем на "Аеросмит" - просто звучеше добре и в крайна сметка проработи.
- Коя от вашите истории е най-забавна?
- О, много са. Но ето една от най-куриозните. Веднъж през 80-те, докато бяхме на поредното турне, отседнахме в Чикаго. Много е досадно, когато трябва постоянно да събираш багажа - затова решихме да останем на едно място за две седмици. Пътувахме с малък самолет, но много от местата, на които имахме изяви, нямаха големи и хубави летища. Веднъж се качихме в аероплана, но пистата се оказа толкова къса, че в един момент вече бяхме извън нея, без да излетим. Наложи се да излезем и да бутаме самолета, за да го върнем обратно на пистата. Беше 2 часа през нощта, след концерт. Опитвахме се да се свържем с някого чрез аварийните светлини или каквото там използват пилотите при подобни ситуации. Обаче нищо не стана - така че ние се принудихме да го тикаме. Беше една от онези нощи, в които имаш чувството, че никога няма да свършат. Но цялата ситуация беше и донякъде забавна.
- Майка ви е италианка. Обичате ли нейната родина?
- О, Италия. Бих казал, че тя е от любимите ми места, които посещавам през свободното време. За съжаление нямаме чак толкова концерти там, колкото ми се иска. Иначе скоро се каня да отида при роднините.
- Защо фермата ви се казва "Слийпи Холоу"?
- Всъщност в началото се е казвала Клаудуинд. Така я беше кръстило семейството, от което я купихме. Но
жената я прекръстила на "Слийпи Холоу"
Защото това била любимата й история. Аз не съм й чак такъв фен, но тъй като всички я знаят, решихме да запазим името. Историята е доста зловеща и магична, а мястото на фермата е изпълнено с положителна енергия, няма нищо общо с плашещото "Слийпи Холоу". Даже на покрива на една от бараките имаше ветропоказател с конник без глава, но го махнахме, оставихме само коня, защото съпругата ми Били доста често се ужасяваше от него. Купихме фермата, защото обичаме ездата. Така че невинаги се е казвала Слийпи Холоу и едва ли още дълго време ще се казва така.
- Вие сте световноизвестен музикант, какво могат да научат от вас изпълнителите, които тепърва проправят пътя си към върха?
- Затова пускам автобиографията си - за да дам отговори. Въпреки че все още дори самият аз не съм наясно с тях. Но в един момент почувствах, че е време да пиша. Може би така щях да открия голяма част от тях. Мисля, че успях. Доста интересно се получи.
- Колко китари имате? Броите ли ги изобщо?
- Някъде 300-400. Тук включвам не само тези, с които свиря най-често, но и всички, които съм прибавял към колекцията си през годините. Миналият месец направихме нещо като инвентаризация - все още нямам точния им брой, но и на мен ми е интересно да разбера колко са.
- Някоя не ви ли е любима?
- Да, имам си няколко. Но възнамерявам в следващите няколко години да разпродам част от китарите. Толкова са много, че е невъзможно да свиря на всички. А няма смисъл да стоят така, без да бъдат използвани. Ще запазя тези, които свързвам с конкретни хора или спомени - и тези, които са наистина добри като инструмент. Подобна внушителна цифра от китари има своето обяснение - някои съм купувал специално за определени записи, други просто са ме вдъхновявали с вида си. Много са ми подарявани, но вече нямам място. Мога да направя музей, но това не е най-сполучливата идея. Така че предпочитам някой да свири на тях, вместо да стоят прибрани.
- Феновете вече ви очакват с нетърпение в София...
- За нас винаги е вълнуващо, когато свирим на места, на които не сме били досега. Така че - очаквайте ни!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
