В парламента очаква второ четене законопроект, който предвижда значителна реформа във висшето образование. Освен финансиране на базата на качество той залага и на стопанска дейност на университетите, както и на износ на висше образование в чужбина от най-добрите вузове. За това как той ще промени образователната среда, както и защо Медицинският университет направи пробив в една от престижните международни класации, "Стандарт" разговаря с ректора на МУ-София и председател на съвета на ректорите акад. Ваньо Митев.
Чуждите студенти ни изстреляха с 550 места напред в световна класация, доволен е акад. Ваньо Митев
* Ако реформата бе направена по-рано, ректорът в Свищов отдавна щеше да бъде сменен
* Дайте право на вузовете да се обединяват, но не им сливайте субсидиите
* Тествахме 300 жени за гена на Анджелина Джоли, но нямаме право да изследваме пациенти
- Акад. Митев, неотдавна Медицинският университет в София се придвижи напред с около 500 места в една от международните класации. На какво се дължи това, какви са критериите?
- Първоначално аз не обърнах внимание, че ние сме се придвижили толкова скокообразно в тази класация, били сме с 550 места назад. Научната ни продукция е голяма, но тя не е нараснала толкова много. Но големият брой чуждестранни студенти в нашия университет, плюс изнесеното обучение в Швейцария и Кипър, са надделели и са помогнали да направим този огромен скок. Тези наши усилия получиха по-голяма оценка в чужбина, отколкото в България. Тук имаме един много голям проблем с изнасянето на обучението. Аз в момента не мога да изнеса факултет, както това прави например Унгария, както тази година го направи и Румъния в Сицилия. Румънците реагираха много бързо, след като видяха какво правим ние. В момента на първо четене в парламента е минал законопроект, свързан именно с изнасяне на университетски структури навън. Тук става въпрос същите преподаватели, които преподават при нас, да преподават и в други сгради, които просто са разположени в чужбина. Следователно тук не говорим за откриването на нещо ново, а просто за изнасяне на обучение навън. И тъй като ние не искаме средства от държавата, няма смисъл това да минава през одобрение от Народното събрание. За финансирането се разбираме с партньора, който е от другата страна. Ето например с Германия, където имаме предложение да изнесем факултет. При положение, че Германия ни приеме, на базата на какво ще има спънки от нашата държава? Четох едно възражение, че това ще засегне качеството на обучение на българските студенти. Точно обратното е, това ще вдигне качеството на обучение. И няма да е заплаха за българските студенти. Като държавен университет ние изпълняваме на 100% това, което държавата иска от нас. Но защо да не използваме останалата част от капацитета, който имаме, да обучаваме студенти и навън. Едно е да обучаваш студенти от трети страни, друго е да учиш студенти от Европа. Тези, които идват от Германия, Англия, Франция, Италия, са много добре подготвени. Преподавателите ни в първи и втори курс, които преподават на италиански студенти, казват, че тяхното ниво се отличава от нивото на студентите от трети страни. В момента имаме голям приток на студенти и от Англия, и от Германия.
- Най-много са италианците, нали?
- Засега да, но тази година имаме голям пробив в Англия. Ние направихме презентация в българското посолство в Лондон, имаше огромен успех. Хората бяха толкова много, че някои не можаха да влязат вътре. Само за първата година имаме записани над 120 студенти от Англия.
- Колко са като цяло чуждите ви студенти?
- 2800, което е някъде около 30% от общия брой на студентите ни. Има факултети - като Медицинския и Фармацевтичния, където чуждите студенти са повече от българските.
- Каква е идеята за изнесеното обучение в Германия?
- В Германия са съгласни да организираме цялостно обучение от първия до последния курс, а това означава, че трябва да се акредитира и немска болница като университетска. И тук не трябва да ни правят пречки. В момента Министерството на здравеопазването казва коя болница е университетска и коя не, което е абсурдно. Университетът би трябвало да прецени коя болница отговаря на неговите критерии. Тук също има какво да се пипне от законодателна гледна точка. Ние искаме първо да изнесем филиал, което означава, че известно време ще обучаваме там немските студенти и после те ще дойдат в България. Впоследствие ще изнесем и факултет. В Германия законите за качество са изключително строги. При положение, че се утвърдим там, това ще вдигне нивото на университета много, не само в тази класация.
- В законопроекта, за който говорите, е заложено да нараства финансирането, което се дава на базата на качество на обучението. Достатъчно ли е това, което е записано там, за да се реформират университетите?
- Напълно достатъчно, важното е да се изпълнява с по-смели стъпки. Да се достигнат максимално бързо тези 60 на сто от финансирането, които се дават на базата на качеството. Ако стане това, заедно с изнесеното обучение и правото на стопанска инициатива на вузовете, на практика ние ще имаме реформирана система на висшето образование. За първи път ще имаме една система в България, която да е реформирана. Ние сме се борили за това години наред. В интерес на истината мога да кажа, че многото министри, които се смениха в Министерството на образованието, винаги са работили в тази насока, няма логика това да не се случи.
- Кажете като председател на Съвета на ректорите има ли ректори, които са против това, защото ще им се наложи да закриват специалности?
- Има хора, за които знам, че са притеснени. Но при гласуването всички подкрепиха тази промяна. Тя обаче трябва да върви заедно с възможността университетите да се обединяват. Но да го правят сами и по своя инициатива. Сигурен съм, че ще има университети, които ще се обединят, стига да се спазват два принципа. Първо, това да бъде автономно. И второ, да бъде свързано с финансови стимули. Ако тръгнат да ни казват "Трябва да стане това или онова", никой няма да го поиска. Ето един конкретен пример - на територията на Студентски град има 4 университета. Техническият, Химико-технологичният, Лесотехническият и Минно-геоложкият. Ако ги оставят сами да намерят начина, по който те да се обединят /това според мен ще стане на федеративен принцип/, съм сигурен, че биха го направили. Най-тънкият момент е начинът на финансиране. Ако отделните единици си запазят собствените бюджети, а не парите да са в общ кюп, нещата биха могли да се получат. Тогава на ниво катедри ще се получи преливане и обединяване на програми. Наскоро бях в Бордо, там има четири университета, но три от тях са се обединили. Научната продукция на тези университети вече се сумира и те са напред в Шанхайската класация, която е една от най-авторитетните.
- Новият ректор на СУ проф. Анастас Герджиков лансира идеята за финансов мениджър, как гледате на нея?
- Аз съм говорил с проф. Герджиков и ние мислим по един и същи начин. Но лошото е, че това предложение се тълкува превратно. Става дума за това държавните университети да имат право на същата структура като частните университети. Нека да ни оставят да имаме същите права в структурно отношение и да ръководим университетите си по начин, който определи Общото събрание. А държавата в лицето на МОН да гледа крайния резултат. И съответно да награждава или да орязва финансирането. Но има хора, които си представят нещата по друг начин - просто да ни делегират някой, който да ни управлява финансите. Ако това стане, ще бъде катастрофа. Навремето от Световната банка бяха дошли да ни изнасят лекции какво да правим и цитираха един изключително интересен случай - университетът в Малайзия се разделя на две, когато се отделя Сингапур. В частта в Куала Лумпур започват да назначават ректори - 9 за 10 г. Университетът отива към пълна разруха, докато този в Сингапур е един от най-добрите в света, защото той се развива автономно.
- Някои обаче са на мнение, че прекомерната автономия може да донесе нови случаи като в Стопанската академия в Свищов, където ректорът бе направил от университета своя губерния.
- Примерът със Свищов непрекъснато се изнася на преден план. Ако МОН имаше финансовите лостове да намали субсидията на Свищовския университет, мислите ли, че много бързо нямаше да си решат въпроса? В момента този университет върви назад в рейтинговата система. Грешката е, че реформата не стана бързо. Ако беше станала и ако можеше да ги ударят финансово, много бързо щяха да реагират и въпросният ректор можеше да бъде сменен още докато управляваше. Такива случаи има - когато ректорът не е изкарал и един мандат. Контролът се крепи на таен мажоритарен вот, такова нещо няма никъде другаде. Самите хора, които избират, са избрани тайно и мажоритарно. Може ли да се манипулира едно събрание от 400 души?
- В законопроекта, който чака второ четене, има и текст за разрешаване на университетите на стопанска дейност. До какво ще доведе той?
- От тази промяна ще се облагодетелстват всички университети в по-голяма или по-малка степен. Навсякъде има хора, които могат да материализират науката, която се прави там. Има университети, които са свързани пряко с производството - например Минно-геоложкият. А при нас могат да се правят изследвания, за които в момента пациентите отиват в чужбина. Ние ги правим тук, но не ни позволяват да ги извършваме върху пациенти. Правим ги само за научни изследвания. Примерно, правили сме на 300 жени изследвания за гена, който имаше Анджелина Джоли. Можем да правим рутинно подобно изследване. В чужбина такива апарати се ползват от всички, понякога със записване за седмица напред. Нашата скъпоструваща апаратура не се натоварва достатъчно, тя може да работи 24 часа. Всеки печели - пациентът ще спечели, че ще плати много по-малко, ако изследването му не е финансирано от здравната каса. Този, който работи с апаратурата, също ще получава заплащане. Университетът също ще спечели. Така на практика печели държавата. Университетите в САЩ и Израел забогатяват по този начин, това се стимулира. Ако не можем да го правим, жалко за този огромен капацитет, който имаме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
