Срещу 1000 лв. гаранция във вторник съдът пусна българката Гергана Червенкова. 35-годишната майка на две деца беше арестувана във връзка с тежко обвинение - за съпричастност към нелегална търговия с наркотични вещества на територията на САЩ. Окончателното решение на съда дали ще бъде екстрадирана, ще стане ясно на 19 юли. Как прекара първия си ден на свобода и какви са очакванията и притесненията й? Гергана разказа пред "Стандарт".
- Г-жо Червенкова, кого прегърнахте първи, след като излязохте от ареста?
- Съпруга ми. Прегръщахме се, тъй като не сме имали този шанс, докато съм била в ареста, целувахме се и си казвахме колко много се обичаме. Това е неоспорим факт. Голямата изненада за мен бяха децата. Това е неизмеримо щастие - да видя, да целуна и да държа в обятията дечицата си.
- А те са щастливи, че мама се върна от командировка - версията, която сте измислили, за да пощадите психиката им, нали?
- Да, това е версията за децата ми. За съжаление, друго не бихме могли да им дадем, за да запазим и тяхната психика. Децата ни са все още малки и не могат да си обяснят нещата. Дъщеричката ми каза колко много съм й липсвала. Тя и по телефона постоянно ми повтаряше: "Мамо, не знам кои са тези лоши хора, които те държат толкова дълго далече от нас", защото аз й обясних, че не по мое желание съм в командировка и че други хора решават дали да се прибера вкъщи. При дъщеря ми има много въпроси и много логика в мисленето. Тя беше много щастлива - въпреки че подготвяме децата и за по-дългата командировка. Независимо че са ни много големи надеждите за разрешаване на проблемите, се подготвяме и за другия вариант.
- Да се надяваме, че заедно ще можете да духнете свещичките на рождения ден на дъщеря си, когато се решава дали българският съд ще ви екстрадира?
- Много искам. Бяхме едно много голямо щастливо семейство. Нашият свят беше наистина прекрасен, докато това лошо нещо не се случи.
- Как се случи така, че точно вие попаднахте в епицентъра на това разследване?
- Нямаме отговор. 7 месеца седим, умуваме, защо това се случва, как така ще се случи. Оказвам се жертва може би на някаква грешка, допусната от тяхна страна, може би на незадълбочено разследване, тъй като става въпрос за европейска държава и може би там са им неясни нещата. Въпреки че всичко е толкова лесно доказуемо. Лесно се доказва дали ти си управител на фирмата, дали си уебсайт операторът, дали ти си боравил с лекарствата. Нямам обяснение, включително и управителят на фирмата Кристиян Сверисон няма обяснение и до ден-днешен се опитва да обясни в прокуратурата и да привлече вниманието към себе си. Постоянно твърди, че той е човекът от фирмата, към когото трябва да се обърнат за обяснение. Той отговаря за бизнеса на фирмата. Но никой не желае него да го вземе под внимание.
- Защо?
- Не знам, никой от нас не знае. И той няма обяснение. Договорът, който сме сключили със САЩ, е такъв, че когато поискат екстрадирането на даден човек, България е длъжна да го направи, независимо от това дали той има вина, или не. Кристиян казва, че неговата държава никога не би допуснала екстрадиция с подобни доказателства. Наистина не съм отговорна за тези дейности на фирмата като цяло, така че даже не мога и да им дам разяснение. Не разбирам от лекарства.
- А знаете ли какво е Butalbital? Единственото конкретно действие, по повод на което сте спомената в обвинителния акт, е сделка със 120 таблетки от лекарството?
- За Butalbital разбрах от обвинителния акт. След това търсихме със съпруга ми в интернет, за да прочетем за какво е това лекарство. Името нищо не ми говори. Моята работа не е била свързана с лекарствата като цяло, само с вътрешни отчети за продажбите. Нищо повече. Оттам насетне никога не се е изисквало от мен да знам какво е предназначението на лекарствата. Аз нямам и фармацевтично образование. В края на краищата всички познаваме елементарните лекарства, които ползваме в ежедневието. На двете ми деца се случва да боледуват, но познанията ми се ограничават до даване на парацетамолче, аналгинче...
- От телевизионното изявление на шефа на фармацевтичната фирма Кристиян Сверисон останах с убеждението, че ви подкрепя?
- Да, от самото начало имам пълната подкрепа и на шефа ми, и на съпругата му. И двамата страдат, че това се случва на мен. Те знаят, че не трябва да се случва на мен. Те най-добре го знаят.
- Чухте ли се с него по телефона?
- Не съм успяла да стигна до него, а довечера ще имам възможност да му звънна. Сигурна съм, че колегите са го уведомили. Борбата ми продължава. Под огромно напрежение съм, но все пак съм благодарна на всички за подкрепата. Радвам се, че в това измъчено общество има хора, които имат вяра в другите хора. Благодарна съм, че мога да виждам 2 седмици децата си. Ако се постанови екстрадиция, дълго време няма да мога да ги виждам. Затова за мене тези дни са много ценни.
- Дано не се стигне до такъв вариант, но да предположим, че съдът постанови екстрадиция. Доколкото ми е известно, на задържаните по това разследване в САЩ американци са наложили гаранции от по $500 000. Ако и на вас US съдът наложи толкова, ще можете ли да ги платите?
- Няма откъде да извадя толкова пари, дори цялата рода да продаде имуществото си, събирано от прадедите. Освен всичко гаранцията за чужденците е в пъти, става въпрос за милиони. За мен става въпрос за арест, много е малък шансът под домашен арест да ме пуснат. Като цяло основната тенденция е, ако отида в Америка, да прекарам времето си в ареста, докато се води следствието.
- Да не мислим в такива черни краски. Ако ви оправдаят, ще съдите ли държавата в Страсбург?
- Когато след първото ми задържане, на 3 декември, излязох от ареста, исках да съдя целия свят. Това беше първичната ми реакция. Но в момента определено приоритетът ми е сваляне на всички обвинения срещу мен от американска страна. Екстрадиционното производство за съжаление не ме оневинява. То не гледа вината -
- Т.е., ако не ви екстрадират, делото ще се гледа във ваше отсъствие, задочно?
- Естествено, ние ще търсим по някакъв дипломатически начин, чрез делегации, чрез конферентни връзки, да участвам пряко в целия процес. Нека да видим какво ще се случи на екстрадиционното производство и след това може да се изгради стратегия как би могла да протече моята защита там. Зависи и как ще се произнесе съдът. Дори при един отказ, важно е на какво основание е той. Има и опцията американците пак да пратят молба за екстрадиция - следваща, и следваща, и следваща. Нямат ограничения в това. Така че всичко зависи много от решението на съда и оттам насетне зависи, как ще изградим стратегията на защитата ми. В Америка трябва се докаже, че аз не съм човекът, който трябва да отговаря за действията на фирмата, и, който би могъл да я оневинява.
- Телефонната ми връзка с вас никак не е чиста. Мислите ли, че телефонът ви се подслушва?
- Със сигурност, в това можете да бъдете убедена. По закон при обвинения, които предвиждат над 3 г. затвор, може да се приложат СРС. Така че моите обвинения предполагат 68 г. затвор, няма как да не се подслушват телефоните
- Вярвате ли в Господ?
- Майка ми и аз вярваме, че има Господ, който бди над нас и който би ни помогнал. Майка ми е ходила в Руската църква с децата и са се молили за нашия успех.
- Дано Господ, а и не само той, да чува молбите ви и в бъдеще. Ако всичко се развие във ваша полза, ще имате ли куража да мислите и за трето дете?
- Винаги сме искали три дечица. Ако виждаме, че финансово ще се справим с отглеждането на дечицата и имаме възможност, с удоволствие бихме имали. Децата са голямото щастие в едно семейство. Колкото повече, толкова по-хубаво.
Снощи спахме гушнати всички на спалнята. Разваляме малко дисциплината, но така ще бъде и до 19-ти. За мен е важна всяка секунда, прекарана с децата ми.
- Бихте ли насочили вашите деца към фармацевтичната индустрия?
- Не. Никога не бих работила във фирми, които се занимават с фармацевтика. Това е много сериозна дейност. Явно в България няма безопасна професия. Въпреки че децата сами ще изберат тяхното бъдеще, ние само можем да ги подкрепяме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
