- Левски е разбирал значението на познанието и духовността за възраждането на българския дух
- 150 години безсмъртие на Апостола са достоен повод летището в София да носи неговото име
- Учените от БАН събраха близо 40 000 лева лични средства за бедстващите хора в Турция и Сирия
- Не искаме космически заплати. А достойни - за да се привличат млади хора
- Връща се интересът на младите към науката, работим и с ученици до 5 клас, казва председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски в специални интервю за вестник СТАНДАРТ
- Акад. Ревалски, в писмо до премиера Гълъб Донев предложихте летището в София да носи името на Апостола на свободата Васил Левски - идея, която за първи път бе лансирана през 2015 г. от Академията и "Стандарт" в общата ни кампания "Научните чудеса на България". Предложението бе подновено от Инициативния комитет за честване на 180 години от рождението на Дякона. Сега имахте среща с министър-председателя. Какви са резултатите от нея? Ще може ли най-после летището да носи името на Васил Левски?
- Срещата ми с премиера Гълъб Донев бе, за да се изложат по-подробно мотивите. Както казахте, идеята не е нова. Премиерът пое ангажимент да проучи внимателно процедурата. Но дните, когато отбелязваме 150 години от трагичната гибел на Апостола, са подходящ момент да започне процедурата.
- И сега, както и през 2017 г., на власт е служебно правителство. Предвиждате ли да внесете предложението в следващия редовен кабинет?
- Това е национална кауза. Тя не опира до политически дискусии. Това, че правителството е служебно, не променя нещата. То може да започне процедурата. Разбира се, ако се налага, ще повдигна още веднъж въпроса и пред бъдещия редовен кабинет.
- Малцина знаят, че Васил Левски е сред спомоществователите за основаването на Българското книжовно дружество, от което се ражда Българската академия на науките. Каква е връзката на Апостола с науката?
- Освен спомоществовател, той е участвал и в дискусии с букурещките делегати, които са били упълномощени да участват в учредителното събрание в Браила на Българското книжовно дружество. Тоест - имал е принос какви да бъдат основните идеи, които ще залегнат в устава и в учредителните документи на Дружеството. Левски е разбирал значението на знанието и духовността за възраждането на българския дух. Не случайно много от неговите съратници са били учители и духовници. Това ни показва какво значение е отдавал той на познанието и на образованието в цялата национално-освободителна борба. Един от неговите съратници - Тодор Пеев, е бил редактор в нашето периодично списание. Това е още една връзка с днешната БАН и с познанието.
- Учени от БАН участваха заедно със свои колеги от СУ "Св. Климент Охридски" в мащабна конференция, на която бяха представени непознати досега материали за живота и делото на Апостола. Какво не знаем за него, какво научихме за Левски покрай отбелязването на 150 години безсмъртие на героя?
- Сигурен съм, че и в бъдеще ще излизат допълнителни извори, които ще хвърлят още светлина върху живота на Левски. Ние в БАН организирахме изложба. Колегите си поставиха за цел да проследят в 50-те години след гибелта на Левски как се е формирала признателността на българския народ към неговия подвиг. Нарекоха изложбата "Места на памет". Това не означава само паметниците му или къщата-музей, а и писмени документи и литературни източници.
- Научихме ли се да ценим Левски? Направи много грозно впечатление фактът, че отбелязването на 150 години безсмъртие на Левски потъна в скандала паметна плоча или паркомясто да има пред земеделското министерство, където се предполага, че може би е бил гробът му?
- Ще оставя това без коментар. Факт е, че редица участници в политически процес не обърнаха достатъчно внимание на годишнината от трагичната гибел на Апостола, който е проповядвал обединение. Нещо, за което всички политици твърдят, че се борят.
- БАН се включи активно в кампанията за подкрепа на бедстващите хора в Турция и Сирия. Каква сума събрахте?
- Първият транш - до миналата сряда, беше малко под 40 000 лева. Преведохме ги, сега ще изчакаме още дарения и ще направим втори превод. Това са лични дарения на учените от БАН, на академиците и член-кореспондентите.
- Прави впечатление, че чак когато се случи голяма трагедия, всички се сещат да питат в достатъчно добри условия ли работят учените от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), за да могат да предвидят подобни бедствия. Какво е финансовото състояние на Академията?
- През 2022 г. в БАН се получи успокояване по линия основно на възнагражденията на академичния състав. Най-голям скок имаше при младите хора - асистентите и главните асистенти. В този смисъл и ситуацията в Института по геофизика, геодезия и география е спокойна. Но независимо от финансовото състояние на академията, ние имаме приоритет - национално поети ангажименти. Оперативната дейност, която извършва НИГГГ се финансира отделно и за нея се отделят специално средства, за да могат да се поддържат станциите и апаратурата, свързана с тях. Това ставаше и в най-тежките финансово години на БАН. Защото знаем колко отговорна е задачата да се следи ежесекундно сеизмичната обстановка в страната и в региона, за което колегите заслужават специална благодарност. Същото правим и за другите оперативни дейности, с които сме натоварени.
- Как се справяте в ситуация, когато държавата няма бюджет и всичко е 1/12?
- Да, 1/12 е. Но постигнахме разбирателство с министерствата на образованието и науката и с министерство на финансите, че това ще бъде 1/12 от окрупнения бюджет, който имахме миналата година след допълнителните увеличения на средствата за БАН.
- Какво е мястото на БАН в Плана за възстановяване и устойчивост?
- Бих казал достойно. Имаме два проекта в Плана. Единият е, както трябва да се очаква, в частта „Иновативна България“. Това е голям проект с акцент върху дигитализацията и зеления преход. Дигитализацията, в частта инфраструктура, е свързана с осъвременяване на цялата ни интернет мрежа, в цялата Академия. Връзките ще минат на изцяло оптична основа. Втората ключова инфраструктура - на 4-и километър, е засилване на ролята на единния център за иновации, за да го превърнем в място за среща между учените и бизнеса. В този проект ще има редица научни проекти, свързани с дигитализацията на икономиката и нейния зелен преход. Вторият проект е в областта на енергийната ефективност и е се отнася до енергийно обновяване на основния ни сграден фонд.
- Откакто сте председател на БАН имате два големи приоритета. Първият са младите учени. Повиши ли се интересът на млади хора към научна кариера и в кои области е той?
- Да, но бих казал, че и в тежките години имаше интерес. Още преди COVID кризата да засили силно интереса към биомедицината, и в частност към молекулярната биология и микробиологията, средната възраст в тези науки при нас бе 35-36 години. В последните години се забелязва силен интерес в областта на социалните и хуманитарните науки. Това се дължи на факта, че те се освободиха от някои догми и се разви ново поколение, родено след 89-та година, което вече има жив интерес към тях, защото са важни за запазване на националната идентичност и социалния мир.
Вече има признаци за обръщане на тенденцията за намаляване на академичния състав. През последната година имаме над 150 обявени конкурса в младшите позиции – асистент, главен асистент. Това е добро начало.
- Казахте, че заплатата е повишена. Колко е стартовата?
- 1300 е на асистент, със 100 лева нагоре е при следващите академични позиции - главен асистент, доцент и професор– 1400, 1500, 1600 лв., колкото бяха във висшите училища до средата на миналата година. От тогава те отново дръпнаха пред нас.
- Но като се има предвид увеличението на минималната работна заплата, ножицата между неквалифицирания труд и този на учения отново се затваря.
- За съжаление е точно така и това демотивира кариерното развитие, което е негативно за възпроизводството на научния потенциал.
- Работите и с ученици. Какви са новите инициативи на УчИ-БАН - Ученическия институт на БАН? Как провокирате научния интерес в децата?
- С деца работим от много години. Първоначално само по математика и информатика. В последните осем години се разшири обхватът от науки, които са включени в УчИ-БАН, включително имаме изобразителни изкуства и музика. В различни образователни програми работим не само с гимназисти и ученици от прогимназиите, но и с деца до 5-и клас. Институтът за български език например от доста години също възприе идеята за работа с ученици.
- Вторият ви голям приоритет е връзката бизнес - наука. За какво фирмите търсят БАН, как работите съвместно?
- Ние ръководим два центъра за върхови постижения и 4 за компетентност и сме партньори в останалите центрове за върхови постижения и за компетентност. Изследванията са в 4 области, определени от националната Иновативната стратегия за интелигента специализация. Целта е да се извършват научни изследвания използвайки апаратура, закупена по проектите. Научната инфраструктурата в тези проекти трябва да бъде поне 75% от финансирането. Останалите средства са предвидени за управление и за привличане на учени, които да извършват изследвания с тази апаратура, за да се постигнат иновативни резултати, които бизнесът би могъл да вземе и след това да комерсиализира.
- Бихте ли дал конкретни примери?
- Един от проектите е за изграждане на квантова система за сигурност. Това означава системи за сигурност, основани на принципите на квантовата физика. Целта е свързване на институции в София - на отбраната, на общината, съда, за да се повиши нивото на сигурност. Сегашното ниво на сигурност може да се окаже лесно пробиваемо в близко бъдеще.
Втори проект е свързан с използването на водорода като енергиен източник. Предстои изграждането на инсталации в един от нашите терени - в Гара Искър. Изследванията за производство на водород и използването му за енергия вече са направени.
- Предвид енергийната криза и еманципирането ни от руските доставки кога във времето ще видим водорода като енергоизточник?
- Сега. Има много съвременни възможности да се използва водорода като алтернативен източник на енергия.
Трети проект е Центърът за върхови постижения по информационни и комуникационни технологии. Там са предвидени две ключови неща, едното от които вече се реализира - изграждането на голям център за съхранение на данни. Обработката и изследването на големи бази данни е част от изкуствения интелект. Предстои и плавната подмяна на нашия суперкомпютър "Авитохол" с нов. В този момент тече процесът на закупуването и инсталирането му.
Друг голям проект е за мехатроника и чисти технологии. По него работят основно химици и физици, чиито резултати имат широко приложение в областта на новите материали и технологии, включително и в биомедицината.
- Какви фирми търсят БАН?
- Интересът идва основно от малки и средни предприятия, които не могат да отделят сами средства за научни изследвания. Но биха работили съвместно с научни организации. Има ясни правила, при които те могат да ползват изградените лаборатории в нашите центрове.
За трети път тази година ще направим така наречената среща "Наука за бизнес". Първата бе онлайн, в ковид условия. Миналата година бе присъствена. Обикновено представяме двайсетина разработки, чуваме бизнеса какво му е необходимо. По няколко проекта вече има сътрудничество между бизнеса и научните организации.
- Имате центрове в страната. Как работите с кметовете, те търсят ли ви?
- На практика в повечето областни градове БАН има свои регионални центрове. Кметовете са много активни, особено някои - на Велико Търново, Бургас, Русе, Благоевград. В Стара Загора, Ямбол, Казанлък водещата тема, по която работим, е училищното образование.
- Винаги сте казвал, че инвестициите в наука се връщат с излишък. Какви инвестиции не достигнаха, за да завършим българската ваксина срещу ковид?
- Нашите колеги създадоха прототип. Но пътят от него до реализиране на ваксината е дълъг и изисква сериозен финансов ресурс. Изпитанията трябва да се правят от фармацевтична компания с опит. Доколкото знам, у нас има една - Бул Био, която прави БЦЖ-ваксините. Но тя има по-голям опит в бактериалните ваксини, не във вирусните. Не случайно в света ваксините срещу ковид бяха направени или от големи фирми, или там, където държавата активно помагаше, както това се случи в Китай и в Куба.
- Научиха ли се управниците в България да ценят науката и труда на учените?
- В България институциите достигнаха до извода за важността на образованието. Първо разбраха, че в училището нещо куца, че отстъпихме от утвърдени позиции - бяхме на първите места по PISA, сега сме пак, но отзад напред. Започнаха да отделят повече внимание и се усети успокоение сред учителското съсловие. После стигнаха до извода, че трябва да се подпомага висшето образование. Но това, което още не се разбира, е че трудът на учения е не по-малко важен от преподавателския, че научните организации трябва да се подпомагат. Добрият учен е добър преподавател и добър експерт за подпомагане на взимане на решение от институциите. Така че, неговият труд трябва да бъде адекватно възнаграден. Ние не искаме космически заплати. А достойни - за да се привличат млади хора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
