Веселин Хаджиангелов е археолог в Самоковския музей, а отскоро и негов и.д. директор. Ръководител е на разкопките на крепостта "Цари Мали град" от първия им ден, а впоследствие активно участва в разработването и реализацията на проекта за реставрацията и консервацията му. След завършването на комплекса е назначен за негов управител. Ръководил е и проучванията на крепостта "Шишманово кале" край Самоков. С часове може увлекателно да говори за истините и легендите, свързани с родните ни храмове и крепости, както и за значимостта на паметниците на културата не само в България, но и в чужбина. Автор е на редица научни публикации и трудове.
- Г-н Хаджиангелов, в научните среди се заформя сериозен дебат как и докъде да се реставрират древните крепости в България, провокиран най-вече от фиаското с крепостта "Кракра" до Перник. Каква е вашата професионална позиция по темата?
- Важно е да започнем разговора, като изясним дефиницията за дебат. За мен такъв има, когато две страни излагат своите мнения и на тяхна база се получава градивен научен спор. Това, на което сме свидетели в момента, рязко е по-скоро деструктивен спор между учени, воден през медиите.
Почти през ден ставаме свидетели на "авторитети", които абсолютно безпочвено си позволяват да квалифицират един или друг обект като "измислен" или "бутафорен". За огромно съжаление такива наистина не липсват, като реализацията на някои от тях граничи с гротеска. В същото време обаче наблюдаваме и едно тенденциозно и непочтено отношение към обекти като Трапезица, Созопол, Перник, Яйлата, Перистера и др. Казвам непочтено, защото тези обекти са знакови за историята на България. Повечето от тях са проучвани дългогодишно от поколения професионалисти археолози и архитекти. Всички споменавани и критикувани обекти са минали през експертните съвети на НИНКН и преди да започне реализацията им,
са получили одобрение от редица експертни комисии
За това не приемам празнословия, че те се правят на "своя глава", защото видиш ли, някой иска да си възстанови крепост. Това за мен са антибългарски празнословия. Болно ми е да наблюдавам това разединение между професионалистите в тази сфера, което без съмнение ще рефлектира върху реализацията на проектите и усвояването на европейските средства.
- В рамките на този диалог на няколко пъти беше споменаван и проектът за реставрация на "Цари Мали град" . Как ще коментирате твърденията, че крепостта е бутафорна и нямаща нищо общо с оригинала?
- Голямата ми болка е, че в последните месеци чух многократно да се повтарят редица откровени лъжи по отношение на "Цари Мали град" - проект, на който съм посветил девет години от живота си и познавам в най-малкия детайл. В своята лична "война" с някои творчески колективи, работили по европроекти за реставрация, консервация и експониране на културното наследство, проф. д-р. арх. Тодор Кръстев си позволява неколкократно да дава класификации и да разпространява откровени неистини за крепостта, в реконструкцията на която и аз лично съм взел участие, като ръководител на археологическите проучвания и консултант в изработването на проекта и изпълнението. Още по-жалкото и обидното е, че в същото време г-н Кръстев посочва направената реставрация на крепостта "Кракра" като по-добрия подход, сравнявайки я с направеното на "Цари Мали град". Няма да си позволя да коментирам професионалните компетентности на професора, но не мога да не изразя своите възражения срещу зловредните квалификации, които той разпространява като например, че "оригиналът е просто унищожен". Ако професорът си бе направил труда да дойде и види обекта на място, или да разгледа архива на НИНКН за проекта, щеше да разбере, че
оригиналът никъде не е унищожаван
Много образно той обясни на тв аудиторията как ние сме разрушили и малкото запазен оригинал, за да се излее бетонът и да се зидат бутафорните кули. Архитектът не знае, че оригиналните зидове са запазени изцяло, надеждно консервирани по указания и рецепта на инж. Георги Пенчев /професионален реставратор/ и лично под негов и мой контрол. Тежестта на реконструираните зидове се поема от "пилоти" и конструктивни железобетонни пояси, добре скрити зад имитативна лицева зидария по образец на оригинала. Демонтирани бяха малки участъци, за направата на "пилотите", но същите бяха номерирани и изчертани, за да се възстановят обратно. Процесът на консервацията и реставрацията е детайлно фотодокументиран и се нарича анастилоза, а не бутафория.
Крепостните стени са реконструирани въз основа на детайлно геодезическо и архитектурно заснемане и фотограметрия. Ако професорът бе дошъл на обекта, а не да коментира върху избрани снимки от интернет, щеше да знае, че кулите са реконструирани изцяло върху 100%-вите доказателства, каквито са падналата от земетресение стена на кула номер 1 и част от северната крепостна стена. Същите са запазени in sito и всеки може да ги види. Кулите не са по-големи и измислени, защото стъпват върху запазена суперструкция, която при реконструкцията е точно сигнирана с ясно различима фуга. Друго разграничение между оригинала и реконструкцията е фугирането. Оригиналните структури са префугирани с хоросан, тониран с цвета на оригиналния жълтеещ хоросан, а реконструкцията е с нормалния бял цвят на хоросана. Относно покрива на кулите, има доволно много доказателства за това, че са покрити от керемиди тип tegulae и imbrices. Запазени са десетки килограми ковани клинове и скоби от дървената конструкция на покрива. Керемиди тип tegulae и imbrices бяха намерени и закупени от Италия, за да е напълно достоверен покривът. До тук хипотеза няма, това бе признато и при всички обсъждания в НИНКН.
- В обществото битува мнението, че подобни реставрации се правят с единствената цел да се усвоят едни европейски пари. Каква е вашата позиция?
- За мен предвидените по оперативните програми средства за реставарция и консервация са единствената възможност да проучим и въстановим историята си. Нещо повече- подобни проекти помагат и за икономическото развитие на регионите, където се намират. За първите две години от откриването си комплексът "Цари Мали град" е посетен от над 500 хиляди души. С просто око се вижда как регионът се променя. Изграждат се нови семейни хотели, къщи за гости, ресторанти и т.н.
Това са десетки нови работни места и приходи за бюджета
Не мисля, че затрупаните от бурени и кал оригинални останки щяха да привлекат и една стотна от тези туристи. За община като Самоков това е от изключителна важност, защото се преодолява сезонният характер на туристически поток, водещ до частична заетост на местното население, хотелски бази и туристически съоръжения.
Извън икономическите измерители обаче е нещо далеч по-съществено, а именно, че в основата си такива проекти целят да съхранят историческата памет на нацията. Нещо, от което обществото ни безспорно има нужда.
- Какви туристи посещават крепостта?
- Най-вече българи, основно млади семейства. В повечето случаи чужденците, които идват на крепостта, са на ски почивка в Боровец и решават да разнообразят ваканцията си. Радва ме фактът, че все по често имаме и посещения на организирани групи от Македония и Сърбия. Другият радостен за мен факт е, че организираните ни посетители са най-вече деца и пенсионери.
- Как се реставрират културно-исторически обекти на запад и на изток - с какви материали, с какви планове и изследвания?
- Както в България, така и навсякъде по света се прилагат различни похвати. При всеки случай обаче е смехотворно да се твърди, че архитектурната реставрация е отречена в световен мащаб. Напротив, прието е, че след като има безспорни данни за първоначалния облик на обекта, по-добрият подход е неговото възстановяване. Това е дискусия, която продължава от над 50 години, като през последните десет надделява мнението, че археологическите обекти трябва да бъдат възстановявани до степен, че да станат aтpaктивни и paзпoзнaвaeми кaтo oбeми и зa нecпeциaлиcти.
Тези "специалисти", които твърдят, че никъде по света не се правят реставрации до зъбер, съветвам да си отворят очите и ако не отидат на място, поне да прочетат. Примери има доволно много.
- Предстои да работите по Западната стена на "Цари Мали град". Кога започва археологическият сезон при вас? Предвиждате ли нови атракции за туристите?
- За жалост през 2015 г. не виждам как това ще се случи. Миналата година имахме много активен археологически сезон. Доразкрихме основите на западната стена, както и тези на две битови сгради долепени до нея. Събрахме изключително много данни за това как са изглеждали те и разработихме проект за възстановяването им. Проектът вече е преминал съгласуване и е одобрен от всички институции, като сега единствено остава да намерим средства за реализацията му. В новия проект сме заложили и на редица интерактивни технологии, като по този начин се надяваме "Цари мали град" да стане още по-атрактивен за посетителите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
