Въпреки че сме в разгара на лятото, политическите страсти у нас врят и кипят. Днес обаче решихме да "избягаме" от политиката. И да говорим за ценностите и духа на българите. Направихме го с почетния гражданин на Златоград бизнесмена Александър Митушев. Той притежава първия частен Етнографски музеен комплекс в града. Той включва няколко работилници, археолого-етнографски музей, няколко къщи за гости, спа комплекс и комплекс "Ягнево". Хобито му са историята и археологията, а от години издържа баскетболен отбор с деца и юноши.
Оптимист съм за младите, въпреки че не четат достатъчно книги
- Господин Митушев, работили сте за различни каузи, това ли е Вашата форма на патриотизъм?
- Не знам дали може да се каже патриотизъм за това, което правя аз и моят екип, но успяхме в рамките на 15 години да запазим традициите и обичаите на града в един етнографски комплекс. Има и собствена библиотека, която съхранява историята на града, обичаи, нрави, традиции, песните, пътеводители на наши учени. Така че, ако това се нарича патриотизъм, мисля, че сме успели по някакъв начин да запазим Златоград като съхраняваме българското, като създаваме комплекса и го обновяваме всяка година. Има музейни експозиции, 9 работилници на занаяти- терзийска, тъкачна, гайтанджийска, сарашка, ножарска, златарска, медникарска,
резбарска, грънчарска. Така можем да привлечем както ученици, така и студенти фотографи, етнолози и географи. Провеждат се и конференци, тиймбилдинги.
- Жив ли е у нас все още възрожденският дух?
- Възрожденският дух не може да напусне българина. Икономическото възраждане на фирма, на една банкова система, се прави от хора, които влагат умения и средства, за да се случи това нещо. Има много възрожденски меценати в страната и в нашия регион, които правят дарения за спортни бази, за църкви, за паметници. Не можем да бъдем черногледи. Времето възпитава тези възрожденци, тези меценати. Сега има условия, все пак е малко по-спокойно за бизнеса, специално при мен, тъй като се занимаваме с конфекция, освен с туризъм, добре търгуваме с Европа.
- Работите и с млади хора. Може ли да бъде очертан обобщен образ на поколението, което израства и живее изцяло с интернет?
- Не можем да избягаме от телефоните, компютрите и игрите, но съм оптимист по отношение на младите хора. В Златоград има много добра дейност на читалището, което се прави предимно от млади хора. Имаме танцови младежки фолклорни формации, всеки месец има мероприятия в културния ни календар. В Златоград е хубаво, че имаме много добър стадион, имаме детски отбори по баскетбол, футбол, хокей на трева, имаме добър център за работа с деца. И в тази връзка мисля, че при нас специално се работи добре. Нямаме отявлени прояви сред децата и младежите на агресия и вандализъм. Миграцията малко осакатява средата на младите хора, но трябва да се работи в тази връзка.
- Има ли нещо от по-възрастното поколение, което си отива заедно с него и не го виждате у младите хора?
- Четенето на книги. Определено това липсва при младите хора. Извънкласните форми на работа в училище биха могли да дадат по-добри резултати, както едно време. Да се ангажират младите хора със спорт, да се засили интереса им към културата и изкуството. В училище трябва да се работи. Някои дисциплини, които навремето изучавахме в училище, изчезнаха. Образованието също трябва да се промени. Мисля, че може да се засили ролята на читалищата и извънкласната работа, със спортните клубове
- Убеден ли сте, че доброто ще победи, защото злото в днешния меркантилен свят става все по-силно?
- Да. Оптимист съм, иначе нямаше как 15 години да се случи този етнографски комплекс, изграден с много труд и средства, тъй като е много трудно за издържане от туризъм.
- Всеки успешен човек е обект на завист и злоба. Усещали ли сте я?
- Преди 3-4 години водещият на предаване в "Нешънъл джеографик" Майкъл Палин беше тук и говорихме какво как изглежда антропологически нашия регион. Казах му: "Както виждате, аз съм 25% процента трак, защото съм занаятчия, занимавам се с шиене, 25% съм римлянин, защото ям и пия, т.е. обичам веселието, 25% съм турчин, защото ревнувам жена си и 25 % съм българин, защото завиждам на комшията си". Така че на прима виста горе-долу му описах отношението в нашия регион. В тази връзка завистта е добро качество, ако кара човек да просперира, да работи по-добре и да постигне показателите на човека, на който се завижда. В друг случай завистта не води до добро.
- Вие сте музикален човек, разбрах, че в детските си години сте свирили на тъпан. Ако сега трябва да биете тъпана, какво ще бъде посланието Ви?
- Правим един пазарен ден в Златоград както преди 100 години и един от персонажите е глашатаят, който обявява на гражданите какво е казал кметът: да си прибират кокошките, да се пазят от нещо. Така че ако изпълнявам ролята на глашатай, бих призовал моите съграждани към това да използват възможностите, които дава града, географското му местоположение, минералната вода, която ще дойде евентуално, да вдигнем нивото на града, да се инвестира, за да може да се вдигне жизненото равнище на гражданите. Като инвестирането може да се състои и в това всяка къща да си поддържа двора, да се участва в повечето събития, които правим, да бъде неразделна част от обществения живот на града.
- Щедър дарител ли е българинът?
- Винаги съм поддържал принципа, че трябва да се събират по-дребни суми за дарения от повече хора. По този начин и хората ще се чувстват удовлетворени, че са участвали в дадено мероприятие. Когато изграждахме параклиса, го постигнахме с елементарен начин- направихме картички с изглед на бъдещия параклис, пуснахме 5-6000 бройки по пет лева и всеки стана съпричастен към изграждането му. Така разбирам дарителството, защото хората наистина нямат пари. Аз лично дарявам и влагам не малко средства там, където има устойчивост - в спорта, в паметници, издавам книги. В това, което може да възпитава.
- Вярващ човек ли сте?
- Да.
- Мислите ли, че вярата може да спаси душите ни?
- Малко или много се занимавам с история и археология. Така да се каже изучавам по някакъв начин религиите, които се сблъскват във времето. Във всяко едно време хората са вярвали. Трябва да се вярва. Вярата дава възможностите човек да живее малко по-свободно.
- Смятате ли, че "Свестните у нас считат за луди, глупецът е оня, който всеки почита", както умно го е казал Ботев?
- Има една такава максима, която се прокрадва: "имал е - дал е". Това е част от нашата народпсихология, от която не можем да избягаме. Но аз не обръщам много внимание. Ако нещо съм го дал, нито за миг не съм очаквал отнякъде нещо да има възвръщаемост. Разбира се, то се връща по някакъв начин, но в друга форма и в друго време. Може да се каже, че и е вярно това.
- Потомък сте на шивашки род, какво сте наследил от него?
- Да. От страна на майка ми. Дядо ми е добър търговец, офисът ми е срещу мястото, където е имал фурна и хан.
- Ако трябва да направите дреха за България, в каква трябва да бъде облечена тя?
- Баща ми разказваше една притча. Един човек му носи 4 метра аба и му казва: "Да ми направиш едни потури". Вика "Няма проблем". После пита дали не може да направи и едни за сина му. Върнал се и казал - още едни. Казал- няма проблем. Този човек може би ще направи и за малкия син. Като отишъл, той направил три малки костюма, да си ги степенува по големина. Така че ако трябва да се каже каква дреха да се ушие за България, е по-важното да се направи задание как да се изгражда България в момента. Защото има много грешни неща, които се развиват. Казваме, че ще развиваме аграрния сектор, унищожихме селското стопанство. Казахме, че ще развиваме ай ти сектора, какво се получи - развива се само в 2-3 града. Казахме, че ще вкараме външни инвеститори, а от две години тези външни инвеститори ги няма и никой не прави анализ защо. Никой не пита защо ги няма. Мога да кажа - защото унищожиха образованието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
