Вазов бягал от телефона, мразел играта на карти. Любопитни факти

Днес се навършват 173 години от рождението на Патриарха на българската литература

Вазов бягал от телефона, мразел играта на карти. Любопитни факти | StandartNews.com

Днес отбелязваме 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов – великият писател положил основите на всички жанрове в българската литература. По този повод от 10:00 до 18:00 часа ще има безплатни посещенията в къщата-музей "Иван Вазов" в София.

Сред експонатите там е стационарен телефон от началото на 20-и век, подарен на поета от министъра на просвещението Стоян Омарчевски по случай 70-ия рожден ден на Вазов.

На ъгъла на столичните улици „Иван Вазов“ и „Георги Раковски“ се намира къщата-музей, в която е живял и творил българският поет, и която днес е с “вход свободен“ по случай годишнината от рождението му.

Там се намира 100-годишният телефон, от който Вазов бягал при всяко позвъняване, разказва директорът на музея Атанас Капралов. Той се позовава на спомените на Стоян Чилингиров, съвременник на поета.

“Веднъж, когато са заедно със Стилиян Чилингиров в дома на Вазов, телефонът иззвънява и Вазов се дръпва и казва на Чилингиров той да вдигне слушалката. След като той го прави, чува отсреща гласа на министър Омарчевски, който търси Вазов.

Той тогава измисля лъжата, че телефонът е развален, при което отсрещната страна заявява, че ще изпрати техник. В крайна сметка Вазов си признава, че много мрази “тази дяволска работа телефона. Това за него бил най-неприятният подарък, който не иска да използва“, разказва Капралов.

От Националния литературен музей и Съюза на българските писатели канят жители и гости на София да почетат паметта на Вазов пред паметника на поета в центъра на града от 11 часа.

Ето още любопитни факти за живота и делото на великия българин:

1. Братята на Иван Вазов също са били значими личности, успешни в своята област.

Генерал-лейтенант Владимир Вазов ръководи българските части в отбраната на Дойран по време на Първата световна война.

Георги Вазов е български офицер и сред основните организатори на опита за преврат срещу княз Александър I Батенберг. Кирил Вазов е лекар и общественик, а Борис Вазов се изявява като журналист, политик, юрист и общественик. Михаил Вазов също е военен и подпоручик. 

2. След като се запознава отблизо с българска литература благодарение на учителя си Партений Белчев, Вазов започва да учи гръцки и турски език в Калоферското училище. Там негов учител е Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев.

3. Иван Вазов започва да учи и френски език като е завладян от произведенията на Пиер Беранже и Виктор Юго.

4. Известен любопитен факт за Вазов е, че е считал играта на карти и събирането с приятели за загуба на време

6. Баща му Минчо Вазов е бил успешен търговец, но синът му, вместо да „открадне“ занаята, е пълнел тефтерите му със стихове.

7. Вазов е изпратен в Румъния при чичо си, за да стане търговец, но вместо това той продължава писателската си дейност и научава румънски език.

8. Поетът има общо 20 племенника, като цели 10 са кръстени на него.

9. Бил е активен русофил.

10. През 1877 г. баща му бива заклан от турците, а брат му Михаил убит по време на руско-турската освободителна война. 

11. През 1879 г. е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

12. След провала на проруския преврат от 1886 г. заминава за Одеса и там пише романа „Под игото“.

13. През 1889 г. се завръща в родината като се установява в София. 

14. Романът му „Нова земя“ е посрещнат много критично от обществото. Авторът е бил толкова огорчен, че дори е обмислял да спре с писането. 

15. Вазов се включва в Народната партия и става народен представител през 1894 и 1896 г. 

16. Министър е по време на третото правителство на Константин Стоилов.

17. Вазов прави кратка пауза в политическата си кариера като се завръща отново през 1911 г. като депутат на Петото Велико Народно събрание.

18. Иван Вазов е автор на първия български научнофантастичен разказ „Последният ден на ХХ век“.

19. Първата си стихосбирка „Пряпорец и Гусла“ подписва с псевдонима си Пейчин.

20. „В царството на самодивите“ от 1884 г. е определена като първата фентъзи поема.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай