Тя поема смело и достойно ударите на съдбата. Нищо, че е на 22 г. Не се предава, не хленчи, не моли за подаяния. Макар да е загубила баща си преди 2 г., да е наследила огромните му дългове и да има реална опасност да загуби ипотекираното от него единствено жилище. Любомира Стоянова е майка на малкия Даниил, който е на 1 г. и 9 месеца. "Заради сина си дишам, заради него се боря със зъби и нокти за спасяването на дома ни. Няма да позволя на никой да ме смаже. Не ща подаръци от банките, а шанс да разсрочат дълговете. Млада съм, готова съм цял живот да работя, за да ги върна, но детето ми да има покрив над главата си", изповядва се младата благоевградчанка.
Драмата с Любомира нашумя преди 7 месеца. Над нея виси като дамоклев меч голям банков кредит, взет преди време от покойния й баща - бившия шофьор на линейка и такси Лъчезар Стоянов. Тя е наследила дълговете заедно с 16-годишния си брат Марио. Заемът е за 70 000 лева, а вноската - непосилна - 850 лв. Месечният доход на брата и сестрата са общо 300 лв. 130 лв. издръжка Люба получава от бившия й съпруг, който е в Англия, по 35 лв. пък са детските за брат й и за бебето Даниил, още 100 лв. е наследствената пенсия на деветокласника Марио.
Въпреки опасността да загуби жилището си, 22-годишната жена не е загубила усмивката си. "Не искам да ми подарят апартамента, а да се разберем по какъв начин мога да го изплатя. Дано стигнем до компромис и до подписване на някакво споразумение", надява се младата майка. Иска й се
да замразят поне лихвите
върху кредита. Готова е да работи допълнително в самата банка - като чистачка, като раздавачка на писмата. Заплата да не й дават, да я удържат цялата в тяхна полза. Скоро се хванала за волана на такси, за да изкарва пари. "В момента съм вкъщи, чакам мой познат да вземе нова кола и да почна пак работа като таксиметров шофьор. Не е трудно, справям се. Проблемът е, че няма сигурен доход - един ден изкарваш 30 лв., на другия ден - 5-10 лв. Ще започна и курсовете за категория "С", за да мога да шофирам и товарни автомобили", споделя Любомира. Нищо чудно да стане тираджия в пола след време, когато Даниил порасне. Защото така ще печели повече. Трябва обаче да заякне малко, че да се справя с управлението на камион, тъй като е само 46 кг.
"Свикнала съм да ми е тежко, не се оплаквам. Благодарна съм на банката, че не ме притискат, не ми пращат нито заплашителни писма, нито мутри на вратата. Дано се съобразят, че съм сама, нямам помощ отникъде. Майка ми няма постоянна работа, няма как да ми реши проблема. Столичен адвокат се зае с моя случай и ми помага безвъзмездно", обяснява младата майка. На 31 март Любомира получи поредната "честитка". Този път от частен съдебен изпълнител от София. В писмото й съобщават, че по изпълнителен лист трябва да връща и друг потребителски кредит на покойния си баща, взет на 10 март 2008 г. Оказва се, че Любомира и Марио дължат 9084,49 лв. главница, 1951,60 лв. неолихвяеми вземания, 1350,48 лв. присъдени разноски, 897,73 лв. разноски по изпълнителното дело и 1692,74 лв. такси по Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители. "Дават ми само 2 седмици срок да изпълня задължението. В противен случай ще пристъпят към принудително изпълнение. Ще говоря с адвоката, ще внеса писмено възражение в съда. Нищо чудно да получа подобни писма и от други банки. Никой не знае откъде какви пари е вземал баща ми. Но защо трябва да плащаме аз и брат ми?!
Няма да позволя да ни смажат
пали се Любомира. Тя живее в панелка в района на плажа в Благоевград, на ул. "Хайдукови" 66. Сградата е строена преди няколко десетилетия. Апартаментът е в блок 1, на първия етаж, доста поовехтял е, има паднала мазилка. "В окаяно състояние е домът ни - счупени прозорци, стари дограми. От няколко месеца при нас се върна майка ми Здравка. Тя и баща ми се разделили, когато съм била малка. Разбра за проблемите ни с банката и се върна, за да живее с мен, да ми помага за Даниил и за домакинството", обяснява благоевградчанката. През 2009 г. тя се омъжва и от любовта й се ражда синът й. Но нещата между нея и мъжът й Иван не потръгват. На 25 март 2012 г. той заминава на гурбет в Англия. По това време бащата на Любомира е на смъртно легло. В най-трудните за нея моменти остава без опората на съпруга си. "Трагедията ни започна след смъртта на татко, издъхна от рак през април 2012 г., а аз родих през юни. Грижех се за него до последно, но уви, само на 43 г. го покоси най-страшната болест.
Нещата в брака ми не потръгнаха, никой не иска жена с тежки проблеми. Малко след кончината на баща ми получих първото писмо от банката, че съм наследница на кредит от 70 000 лв.", разказва през сълзи одисеята си тя. Чуди се защо баща й не е имал застраховка "Живот". От майка си тя научила, че е теглил два ипотечни кредита през 2007 г. и 2008 г. Първия обезпечил с апартамента на плажа, втория - с жилище в кв. "Ален мак". За другия апартамент Люба няма претенции. Там дължимата сума е 55 000 лв. "С какво е виновен синът ми, че да плаща дълговете на дядо си, когото дори не е виждал?", пита през сълзи Любомира.
Марио живее при баба си и дядо си в Ябланица
През януари тази година Марио, братът на Любомира, заминал да живее при баба си и дядо си в град Ябланица, област Ловеч. Там пенсионерите се грижат за него, осигуряват прехраната му. Но пенсиите им са ниски, няма как да помогнат с пари на внуците си, че да спасят жилището си. "Баба Снежана и дядо Любен са родители на баща ми. За някои от теглените от него кредити дори те не са знаели. Марио реши да отиде там, за да му е по-спокойно, да не чака всеки ден някой да звънне на вратата и да ни каже, че трябва да освободим апартамента", разказва Любомира. Възрастните хора контролират внука си, а той даже подобрил оценките си в училище. Скоро ще поднови и тренировките си по футбол. "Баба и дядо го хвалят, че е послушен и дисциплиниран. Чисти си стаята, прибира се навреме, чете си уроците. Талантлив футболист е, но трябва да развие таланта си. Може пък да стане известен спортист и да печели много пари, с което да си изплатим апартамента на банката", не крие една от надеждите си благоевградчанката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
