БГ проклятието е, че не искаме Спасител, а поредния Месия
Преди да започна този текст, пробвах да напиша в Гугъл "Великден". Първо излезе великденска промоция, едва след това - традиционното пояснение на Уикипедия, последвано от куп указания за боядисване на яйца и справка, че хотелите на Великден са пълни. Нещо като огледален образ на празника ни - яйца, козунаци, промоции и пълни хотели, както и гигантска опашка от автомобили, които се изнасят от страната, защото е винаги по-добре да празнуваш някъде другаде.
Да запалиш свещ на Бога в някой гръцки или италиански курорт и да качиш снимките във Фейсбук е новият Български Великден. Същият, който не обитава порутената и олющена селска църквица, защото в нея има шанса да се сблъска с истинска вяра. Същият, на който преди около 25 години политиците, усилено упражнявали се да отричат наличието на Бога, се упражняваха в новото си амплоа - да се чукат с великденски яйца пред очите на избирателите си.
И същият, на който едно от правителствата ни преди време обяви промоция за разбягалите се в чужбина млади българи, използвайки Възкресението за кризисен PR. С надеждата, че ще възкръсне за следващ мандат. Сега въпросният правителствен "Български Великден" излиза в нета по-напред от историческото събитие, белязало битката ни за църковна независимост, както и от книгата на покойния Тончо Жечев.
Както всеки наш празник в последните години, и този се омеша с политически и търговски промоции, в които вярата е червено яйце и великденски заек. А Страстната седмица е не тази на страданието, а просто поредният политически скандал с продължение. Или поредното убийство, оставило ни занемели пред факта, че отдавна вече живеем без Бога. Защото, ако един от нас е загубил пътя към спасението, значи го губим всички като нация. Ако храмът обитава душите ни, то сигурно отдавна сме го заключили и сме хвърлили ключа - може би защото в храма промоции няма.
Вярата няма празнична отстъпка от 50% или "Вземи едно, второто безплатно" - може би и затова на мнозина не им се занимава с нея. Защото тя е ежедневно катерене на хълм, където в 12 без 15 камъкът тръгва надолу и трябва да подновиш сизифовските си усилия да го буташ до върха. В забързаното ни живеене време за такива неща няма. Ние не искаме Спасител, а Месия - затова и бг проклятието ни е да си патим все от месии, в най-различни цветове и окраски. И след разочарованието от всеки пореден Месия да си спретваме кастинг за нов. Спасението е трудна работа. А Месията мисли вместо нас, говори вместо нас и вярата в него е далеч по-удобна, защото ни казва все онова, което искаме да чуем. Ние не вярваме в неща, които са ни неудобни, мъчителни, трудни за постигане. Които искат от нас труд и смирение. Въобще смирението, меко казано, не е на почит в девалвиралия ни свят, където един Дядо Добри ни отсрамва през Господа, а ние се откупуваме за това с жълти стотинки, преди да избягаме обратно при великденския заек и Дядо Коледа. За да спасим душите си, трябват вътрешни усилия, на които светът активно се противопоставя с всичко, в което успява да ни впримчи. Трябват пости, а не диета. И съзнание, че Бог ни гледа и в делника - не само в петнайсетте минути, когато крепим запалената свещичка по пътя от храма до дома си, заслонили я с кофичка от кисело мляко. На едно до такава степен всевиждащо Божие око обаче малцина са способни да издържат - затова и предпочитаме Господ на промоция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
