Да правиш всичко с любов е единственият начин да живееш добре, казва виртуозът
Васко Василев беше за съвсем кратко време в България, за да участва в записите на албума на световноизвестното сопрано Светла Василева. Виртуозът на "Ковънт Гардън" и кажи-речи целият свят няма търпение да започне и лятното му турне в България в края на август. Както обикновено, цигуларят преминава от проект на проект, а ангажиментите му са разписани поне до края на годината. Ето какво каза той пред "Стандарт" в няколкото свободни минути, които имаше у нас.
- Г-н Василев, обикновено ви питат за носталгията към България, но сега да питам противоположното. Развили ли сте обратното на носталгията чувство - че всъщност нито едно място не може да ви задържи за достатъчно дълго?
- От малък съм така. Ако прекарам повече от две-три седмици на едно място, ме хващат дяволите, трябва спешно да пътувам... Този живот на номад, който водя, всъщност е единственият, който ми пасва. Подобен живот е и част от този на артиста, двете са свързани. Имам опера в "Ковънт гардън", след която на сутринта хващам самолета в три часа и отивам другаде... В България съм заради Светла Василева и страхотния оркестър, репертоар и музика, която правихме тук.
- Как се справяте с безсънието?
- Хванах му цаката - не спя... От години го имам това нещо, което се нарича jet lag. В момента, за последните 48 часа, съм спал един.
- Да... прекратим интервюто?
- Не, не, няма проблем. Всичко това със съня е въпрос на психология. Зависи от това колко си въодушевен от музиката. Всеки човек, който например гледа скучен мач, му се доспива на петата минута. И обратното - нещо интересно може да го държи дълго буден. И с музиката е същото - когато съм въвлечен в хубав проект, когато чувствам силна любов към музиката, която правя, тогава дори времето минава прекалено бързо; не искаш да проспиш нито секунда.
- Този възторг от нещата, силата на въодушевлението: константа ли е при вас, или се променя през годините?
- Установих, че са нужни усилия: аз нарочно се опитвам да работя върху себе си психологически; старая се да направя така, че да харесам дори музика, която първоначално не ми е по вкуса. Мисля, че така трябва да се действа с всичко, не само с цигулката. Понеже животът е прекалено кратък. И не е хубаво да правиш каквото и да било, ако не ти носи удоволствие. Всяко действие и труд трябва да носят гордост и радост.
- Последно говорих с вас, когато навършихте 40 - минаха три години от тогава. Човек обикновено прави някакви планове и ако не планове, то поне има представи за това какво ще му се случи, когато минава от едно десетилетие в друго. Съвпадна ли въображението ви за 40-те с това, което сега са?
- Може би имам вид на човек, който действа по регламент. Но не съм. Нямах никакъв голям план - че трябва да оставя печат в историята или някакви такива неща... В момента се чувствам щастлив, че българската публика продължава да ме харесва. Сега имам голямо лятно турне от 25-и в Сандански, после Бургас, Варна, Велико Търново и Русе. Сигурен съм, че ще мине хубаво - не ме притесняват дори и градушките, свикнал съм на дъжд в Англия. С мен на сцената ще бъдат страшно добри музиканти от цял свят. После тази програма от лятното турне ще я пренесем в Далечния изток, в турнето на "Тойта Класик". Имам и проект в Испания, с духов оркестър и цигулка. Няма да ми остане време за почивка - мислех, че ще имам... Но нищо. Почивам си от една работа с друга. Това, че имам възможността да си дойда в България, също е вид почивка.
- Знае се, че сте силно привързан към сестрите ви, какво се случва с тях?
- Едната е в Америка, другата се учи в Германия, а третата, която свири на тимпани, се готви за един голям конкурс в Мюнхен. Стискам й палци! Много са добре и трите и това ме прави щастлив.
- Разбираемо, за вас съществува представата за виртуоз, абониран за успеха. Несъмнено е така: но има ли все пак и някакви разминавания, които сте забелязали между имиджа ви в медиите и този, който сте действително?
- Понякога има измислици, да. Но по принцип избягвам да чета какво е писано за мен. Истината е съвсем простичка - никой нямаше да ми обръща внимание, ако не беше музиката ми. Не съм интересен с нещо друго. Какъв е моят личен живот, какви са мненията ми - това няма значение, не съм политик, нито мислител.
- Налага се, без да знам особено добре защо, все пак да питам - какво става с жената до вас, щастливи ли сте двамата?
- Да. С Томо сме вече две години заедно. Всичко е наред и е хубаво.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
