Политическата сатира е златна мина за идеи,образи и теми, казва сценаристът режисьор и актьор Васил Дуев - Тайг
Ако компютрите ни победят, нека изтрият от нас завистта и лакомията
- Г-н Дуев, в едно интервю казвате: "Болката на времето може да се трансформира в изкуство". Звучи като верую. Доказахте това свое твърдение и в премиерния спектакъл на Театър "Българска армия" - "Комедия на корупцията" по Франц Кафка. Като режисьор как мислите - машината на бюрокрацията има ли шанс да смачка невинните?
- Бюрократичната машина има човешко и материално преимущество. Кафка предвижда в началото на ХХ век това, което век по-късно е трудно победимо.
Ето защо именно той е големият писател на този век. Той напипва голяма грешка в обществената конструкция, която дори да бъде надвита, невинният може да се "радва" единствено на пирова победа.
- Вик към кого е това Ваше представление?
- Към всички овластени. Без значение от цвят, политическа принадлежност и позиция. И към всички гласоподаватели - активни и неактивни, настоящи и бъдещи. Има моменти, в които изкуството не бива да е алтернатива на обществения живот, а да адресира проблемите - да ги извиква, с надеждата да спре комедията.
- Власт съдебна, послушание в името на оцеляването и проституция като гарнитура на задкулисието. Имаме ли ние, човеците, друг шанс?
- Разбира се. Отказът от мълчанието, снемането на страха, но не като индивидуална стратегия, а като обществена нагласа.
Песимизмът, поне при мен, не идва от невъзможността за промяна и недоверие в институциите, а от недоверие в себеподобните. Следователно, нашият шанс е в обединението - без крачка назад.
- Актьорите в спектаклите Ви са перфекцонисти. Владеят до съвършенство танца, пантомимата, изобщо сцената. На моменти дори имаме чувството че пред нас са роботи. Учените предричат заличаването на някои професии от изкуствения интелект. Бюрокрацията ще изчезне първа, а артистите? Имам предвид музиканти, художници, актьори, писатели.
- Нищо не може да замести празника, в който хора от различни социални прослойки се събират на едно място, за да съучастват на живо в сбъдването на един живот, по-висок от познатото ежедневие.
- Имал сте шанса да учите творческия занаят в театъра и киното от значими български имена - Маргарита Младенова, Иван Добчев, Георги Дюлгеров. Бихте ли споделил на какво Ви научиха? Казвали ли са Ви кога е времето за прошка, за покаяние, за любов или за война?
- Гледам да не пропускам първия ми учител в театъра - това е Петър Върбанов. Той ме научи, че на сцената се излиза "сякаш утре ще умреш". Това се припокри и усили с уроците от проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев. От тях получих и естетически познания, калиха характера ми, дадоха ми адекватно самочувствие, научиха ме да играя в театъра по начин, който малцина могат.
В театралната режисура ме е въвел проф. Пламен Марков. От него получих познанието за това как се гради разказ и основите на една театрална постановка.
Мечтата ми да уча кино съществува преди да кандидатствам за драматичен актьор. Тогава чувствах, че не съм пораснал за това поприще. От една страна съжалявам за тази неувереност. А да учиш седмото изкуство при проф. Георги Дюлгеров е сбъдната мечта. За съжаление събитията в 2020-та година забавиха моето завършване - изкарах всички изпити, но не успях да довърша дипломния филм. От там насетне- работата в театъра не спира, създадох семейство с прекрасната ми съпруга Яел Дуев-Тайг, заедно с Василена Винченцо Коломоец открихме "Yalta Art Room- пространство за младо изкуство", все хубави неща; смислени. Но ще намеря време и за филмите.
Винаги е време за любов. А времето за прошката и покаянието настъпва след грях. Войната е провалът на цивилизацията - когато думите са безсилни.
- Артистът по принцип е опозиция на властта. Има ли шанс пред България, или ще се нагледаме на протести, докато властимащи плетат интриги и се облагодетелстват в личен план?
- Винаги има шанс. Ние го имаме. Той се изразява в това да не мълчим. Ниската избирателна активност е престъпление спрямо цялата цивилизация, допринесла за това човешко право. Това е най-малкото, което не бива да се пропуска като възможност за промяна.
Другото, което смятам за важно, е това да не се замитат скандалите под килима. Това изисква воля най-вече на всички властимащи. Не за първи път посягам да работя върху политическа сатира - това е златна мина за идеи, интертекстуални препратки, образи и теми.
По време на репетициите ни на "Комедия на корупцията" неведнъж се е случвало да обсъждаме вечерната емисия новини, а от там да ни заливат с три-четири повратни събития- всяко, от които би трябвало "да тури край на таз държава", но това не се случва.
Вместо това се прехвърляме на новата "гореща тема", без да е разследвана предишната, без да се достигне до истината. Отговорът се корени в липсата на воля за истина от властимащите. Или пък в дописаната от мен реплика : "Действителната власт храни четвъртата, а народът гладен."
- Вярвате ли на изследователите, които твърдят че новият Суперкомпютър, който ще е в наша помощ от догодина, до 2030-та г. ще инсталира микрочип в ръката ни, в който ще са всички наши данни - от лична карта, от здравна, шофьорска книжка, кредитни и дебитни карти. Доколко и защо следващата световна война ще е между компютрите и хората?
- Не знам каква ще бъде следващата световна война. И без чип имат данните ни. Човек трябва да живее така, че да не го е срам първо пред себе си, а после пред останалия свят.
- Коя е вашата надежда?
- В линията на въпросите за проблемите на света и бъдещето, ще кажа, че се надявам на евтини електрически превозни средства, произведени без да замърсяват околната среда. Отмяна на границите. Ако компютрите победят в световната война, която предполагате, нека изтрият от нас завистта и лакомията.
Кафка има недостижими до днес сюжети - притчи
Посегнах към Франц Кафка, защото това е авторът пророкувал най-дълбоко, "неволно" според някои негови последователи, заличаването на индивида, "черната магия" на бюрократичните лабиринти, тоталитарните системи, парадоксалното затваряне на човека, когато разстоянията се скъсяват, обезценяването на човешкия живот - дори от прекия притежател на тази награда в космическата надпревара. Кафка предвижда всичко това, измисляйки недостижими и до днес сюжети-притчи.
В последно време избирам да не си затварям очите за случващото се в нашата страна, за нас като общество, за нравите и морала ни. Маломерното прилагане на законите, ежедневните свидетелства за повсеместната немара, усещането за цикличност при появата на лъжегероите, които наивно и отчаяно следваме, всичко това и много друго е производно на нас самите.
Начело на племето, застава вожд, подхождащ на конкретното племе. А нашето не само намира удобство в това, което е на дневен ред, а се разтваря в този цирк. Искаме да участваме в него, да приличаме на него, за да не спира комедията, понеже другите жанрове са безжалостни и трябва да ги заглушим бравурно - да не би случайно да чуем присъдата на вътрешния си глас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
