- Доц. д-р Красимир Недялков, президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“: Интернационализацията е сред най-съществените ни цели. Няма как да наложим българската наука и разработки, ако не вземаме активно участие в глобални образователни мрежи
Доц. д-р Красимир Недялков е завършил висше икономическо образование във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Магистър по „Мениджмънт в международния бизнес“ и доктор по „Организация и управление извън сферата на материалното производство“.
През 1998 г. е назначен за директор на Колежа по туризъм и икономика. От 2007 г. е помощник-ректор на ВСУ, от април 2013 г. – вицепрезидент, а от януари 2019 г. – президент на Университета.
Автор е на повече от 20 монографии, статии, студии и доклади за научни конференции на български и английски език.
Доц. Недялков участва в разработването на редица национални и международни проекти в областта на туризма и управлението на събития, развитието на капацитета на неправителствения сектор за ефективно партньорство с местната администрация, изграждането на клъстери на компетентност, технологични паркове и стимулиране на студентското предприемачество, както и в множество други проекти, свързани със студентското самоуправление.
Доц. Недялков, ръководите един от най-големите частни университети у нас. Очаквано е първият въпрос към Вас да бъде за мястото и ролята на частните висши училища в системата на академичното ни образование?
– Преди всичко, частните университети споделят общата отговорност на европейската и българската образователна система да подготвят човешкия капитал на ХХI век. Заедно с това те са призвани и да предложат алтернатива на младите хора, свързана с изпреварващата подготовка и реализация на нови модели на образованието, адекватни на потребностите на пазара на труда. И тук далеч не става дума само за относително по-голямата свобода, която те имат. А за безусловната необходимост да отстояват конкурентните си предимства на един несъвършен, при това глобален пазар, като доказват всекидневно качество, ефективност и резултати. Именно затова те са инициатори на иновации. Обикновено в тях изпреварващо се генерират новата визия и новите посоки за развитието на образованието. А оттук най-често стартират нови специалности, съобразени с реалното потребление на пазара на труда.
Определят Варненския свободен университет като лаборатория за апробиране на иновативни методи за подготовка на специалисти в областта на висшето образование и на млади учени. Къде е границата между новото, полезното и комерсиалното?
– За новото и полезното мисля, че отговорих в първия въпрос. За комерсиалната страна мога да кажа, че като организации, които не получават никакво субсидиране от страна на държавата, се изграждаме и развиваме, спазвайки пазарните принципи. Където има разходи, се налага да се осигурят и постъпления за покриването им. Не бих нарекъл комерсиална политиката ни, но е факт, че Университетът е образователна структура, задължена да съблюдава и икономическите правила. Именно това й гарантира устойчиво развитие.
Освен преподавателска дейност ВСУ „Черноризец Храбър“ представя и сериозна изследователска продукция. Как окомплектовате академичния състав? Какви политики прилагате за привличане на млади хора като преподаватели и изследователи?
– Варненският свободен университет отдавна е утвърдена институция в научните и образователните среди. Контактът с младите хора винаги е бил предизвикателство. Възможността да им предадеш знания и опит, да участваш в изграждането им като личности и да проследиш кариерното им израстване, е един от основните мотиви за нас. Разбира се, голяма роля играят разнообразната палитра от специалности, които се изучават в Университета, както и шансът да се развиват в най-новите и иновативни области на науката.
Висшето училище е акредитирано да присъжда научни степени и да провежда конкурси за заемане на академични длъжности. За тази цел са създадени „Комисия за развитието на академичния състав“, „Хабилитационен съвет“ „Институт за подготовка на докторанти“.
Запазена марка на Университета е фактът, че нерядко преподаватели са гост лектори от чуждестранни университети, специалисти от практиката, представители на бизнеса... Какъв е ефектът?
– Това вече е традиция. По този начин даваме възможност на студентите да „пият вода от извора“, да почерпят опит и знания от най-изявените в съответната област специалисти, да усвоят най-модерните методи и технологии. Само през тази година стартирахме три нови магистърски програми с прякото участие на представители на Европейската комисия, на ментори и бизнесмени от Силициевата долина и съветници в областа на киберсигурността на редица правителства. Проведени са майсторски класове с повече от 30 чуждестранни експерти и преподаватели.
Емблематична за ВСУ е богатата му международна дейност. Смятате ли, че университетите ни са разпознаваеми в Европа и света? Трябва ли да се стремят да бъдат част от европейски университетски мрежи?
– Определено смятам. Интернационализацията е една от най-съществените цели в стратегията на Университета. Образованието е част от световния процес на глобализация и трябва да се развива в унисон с всички произтичащи от това процеси. Няма как да наложим българската наука и разработки, ако не вземаме активно участие в работата на тези мрежи.
С прецизност разработвате темата за руския език и култура. Защо? Не говорим само за славянските филологии, а за специфичното академично пространство, което изградихте с международно участие.
– Отговорът е лесен – защото е необходимо на нашите студенти. Целта ни е да осигурим на всеки випускник възможността да изучава два чужди езика, и практиката показва, че те избират стратегически добро за кариерното им развитие съчетание от английски и руски език.
От цивилизационна гледна точка, руският език отваря врата към близка за славяните история, култура и вяра, а прагматично погледнато – към руския пазар и бизнес. Но не бива да отминаваме и приноса на руската страна, която чрез Руския център, разкрит във Варненския свободен университет, обогатява всяка година ресурсната основа на това обучение. Подкрепя и проекта „Профессор русского мира“.
Каква стратегия следва Университетът, с какъв хоризонт е тя и какви резултати се преследват?
– Стратегията за развитие на Университета се базира на гарантиране на устойчивост на системата чрез създаване на адекватен, международно конвертируем академичен капацитет. Управлението е базирано на баланса пазар – продукт – капацитет – икономически и социален резултат. Фокусираме се върху създаването и стимулирането на пазари. Акцент е и създаването на благоприятна среда за публично-частно партньорство и сътрудничество между образователната, научната и стопанската дейност. Образователният ни модел е базиран на компетентности, съчетаващ традиционно с виртуално обучение. Залагаме на повишаване дела и качеството на научните изследвания и на създаване на високотехнологична среда, базирана на световните научни достижения.
Източник: „Аз Буки“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
