Валят празници

• Па­ра­док­сал­но, но тур­ци­те имат по­ве­че ос­но­ва­ния от нас да чес­тват 3 март

Ка­то за­ва­ля­ха ед­ни праз­ни­ци, пре­лю­без­ни, та ця­ла не­де­ля. Ху­ба­во от­ру­па­ха май­ка­та зе­мя, как­то би ка­зал съз­да­те­лят на Пи­жо и Пен­да, без­по­доб­ни­ят Елин Пе­лин. Он­зи ден ми по­пад­на от­но­во пре­во­дът му на "Гар­ва­нът" на Ед­гар По и имах въз­мож­ност пак да се уди­вя на ези­ко­во му ма­гос­ни­чес­тво. И "Ба­ба Цо­цо­ла­на" и Ед­гар По -на един и същ, сла­дък, пи­щен, при­ка­зен език. Да чуе или про­че­те за как­во го из­пол­зва­ме се­га то­зи език, Пе­лин­ко, не­го­ва­та "Кал" - не сват­ба, ми­не­рал­ни ба­ни ще му се ви­ди!

Мно­го праз­ни­ци та­зи сед­ми­ца, че и Кра­си­ми­ров ден би­ло на 6 март. По­чи­тат се оне­зи 42 во­ен­но­на­чал­ни­ци от Фри­гия, пад­на­ли в мо­ха­ме­дан­ски плен през 840 го­ди­на. Как точ­но са кра­си­ли ми­ра(све­та) тез мъ­че­ни­ци, не ста­ва мно­го яс­но от хро­ни­ки­те, ос­вен че им­пе­ра­тор Те­о­фил се опи­тал да ги от­ку­пи, но не­що не се раз­брал с по­бе­ди­те­ли­те от об­са­де­на­та Амо­рия. Да ос­та­вим нас­тра­на и праз­ни­кът на ор­га­ни­зи­ра­на­та же­на - 8 март. В сми­съл ор­га­ни­зи­ра­но про­тес­ти­ра­ща. Да го ос­та­вим на #MeToo да се се­тят да го под­го­нят и не­го съ­що един Ке­вин Спей­си. Да си ви­дим на­ци­о­нал­ния праз­ник, че

все­ки път ме стя­га не­що

ка­то дой­де 3 март. Имал съм удо­вол­стви­е­то да пов­то­ря не­вед­нъж: Ис­то­ри­я­та е улич­ни­ца! Ето ули­ци­те "Лев­ски" и "Ра­ков­ски" не са в ед­на по­со­ка с "Граф Иг­на­ти­ев" и "Дон­ду­ков". Пре­си­чат се, но по­со­ка­та им е раз­лич­на. По съ­щия на­чин и Тре­ти март не е точ­но по­со­ка­та на на­ци­о­нал­ни­те ни уси­лия. Има мно­го дру­ги свет­ли дни, бе­ля­за­ли та­зи по­со­ка, как­то има и мно­го рус­ко-тур­ски вой­ни. Та­зи ни се виж­да ос­во­бо­ди­тел­на, за­що­то пре­ди то­ва е има­ло Па­и­сий, Ек­зар­ха, Лев­ски, Бо­тев, Ра­ков­ски... Чес­тва­ме я най-ве­че за­ра­ди хи­ля­ди­те бъл­гар­ски опъл­чен­ци, ля­ли кръв в нея. За­ра­ди бъл­гар­ска­та доб­лест и са­мо­жер­тва.

На­пом­ням го вся­ка го­ди­на: на под­пис­ва­не­то на Сан Сте­фан­ския ми­рен до­го­вор са при­със­тва­ли с три­ма по-мал­ко бъл­га­ри от ле­те­ли­те в кос­мо­са. Ако бро­им и Де­льо Хай­ду­тин. На Бер­лин­ския кон­грес, кой­то ре­ви­зи­ра при­ми­ри­е­то от 3 март, пак не сме до­пус­на­ти - за раз­ли­ка от сър­би, чер­но­гор­ци, ру­мън­ци и гър­ци. И пак по ре­ше­ние на Ру­сия. Кой­то на­ис­ти­на ис­ка да знае как­во се е слу­чи­ло на 3 март, да по­че­те мал­ко ис­то­рия. До­ри фор­мал­но на та­зи да­та ня­ма со­во­бод­на и не­за­ви­си­ма Бъл­га­рия, да не го­во­рим за ня­как­ви ет­ни­чес­ки гра­ни­ци. Има един до­го­вор, кой­то опис­ва оку­пи­ра­ни­те от Ру­сия бъл­гар­ски зе­ми, на­ри­ча­ни впро­чем във всич­ки офи­ци­ал­ни рус­ки до­ку­мен­ти по оно­ва вре­ме "от­въд­ду­нав­ска те­ри­то­рия". Че и след Бер­лин­ския кон­грес про­дъл­жа­ват та­ка да ни на­ри­чат.

За­ду­най­ци

Въп­ре­ки че в са­мия до­го­вор се по­соч­ва -"Бъл­га­рия ще об­ра­зу­ва ав­то­ном­но, три­бу­тар­но /за­ви­си­мо/ кня­жес­тво с хрис­ти­ян­ско пра­ви­тел­ство и на­род­на ми­ли­ция". Са­ми­ят до­го­вор опис­ва с го­ле­ми под­роб­нос­ти рус­ко­то при­със­твие в зав­ла­де­ни­те те­ри­то­рии, как­то и за­дъл­же­ни­я­та, ко­и­то бъ­де­ще­то три­бу­тар­но кня­жес­тво ще из­пла­ща на Тур­ция и Ру­сия. До­го­во­рът от Сан Сте­фа­но ос­та­ва за раз­глеж­да­не от пос­лед­ва­лия Бер­лин­ски кон­грес и те­ри­то­ри­и­те, ко­и­то все още са под ос­ман­ско вла­ди­чес­тво. Съ­що та­ка и зав­ла­де­ни­те от Сър­бия бъл­гар­ски зе­ми чак до Дра­го­ман и Трън, ко­и­то по-къс­но Бер­лин­ския до­го­вор ни връ­ща. В Ос­ман­ска­та им­пе­рия ос­та­ват ця­ло­то Чер­но­мо­рие без Бур­гас, Бе­ло­мо­ри­е­то, Ма­ке­до­ния, Од­рин­ска тра­кия... А Се­вер­на Доб­руджа Ру­сия си взи­ма нап­ра­во за се­бе си и по-къс­но я раз­ме­ня за Бе­са­ра­бия. Та­ка че ду­ми­те на пре­зи­ден­та Ра­дев он­зи ден на Шип­ка, че на 3 март "Бъл­га­рия въз­кръс­ва" са ле­ко пре­у­ве­ли­че­ни. Сан Сте­фан­ския до­го­вор е по­да­рък за рож­де­ния ден на рус­кия им­пе­ра­тор и - най-мал­ко­то пък мо­жем да го на­ре­чем "по­да­рък" за Бъл­га­рия. Не са­мо за­що­то сме го пла­ти­ли, как­то сви­де­тел­ства указ 1144 на Алек­сан­дър Пър­ви Ба­тем­берг от 10 яну­а­ри 1884 го­ди­на: "Ний ут­вър­дя­ва­ме сле­ду­ю­ща­та кон­вен­ция за из­пла­ща­не от Бъл­га­рия на Ру­сия раз­нос­ки­те по оку­па­ци­я­та на Кня­жес­тво­то от Рус­ки­те им­пер­ски вой­ски..." Ста­ва ду­ма за пла­ща­не в руб­ли, рав­но то­га­ва на 32, 5 то­на зла­то. И да, пра­вил­но сте про­че­ли.

Ста­ва ду­ма за "оку­па­ция"

То­ва е офи­ци­ал­ни­ят тер­мин. Та­ка де, не мо­жем да ви­ним Им­пер­ска Ру­сия, че си го­ни ин­те­ре­си­те. Мо­жем да ви­ним се­бе си, че бли­зо 150 го­ди­ни се лю­ле­ем в уне­са на рус­ка­та, а по-къс­но и съ­вет­ска ква­зи-сла­вян­ска про­па­ган­да, вмес­то да от­да­дем зас­лу­же­не­то на соб­стве­ни­те си ге­рои. Изоб­що ня­ма по-глу­па­во не­що от то­ва да съ­диш ис­то­ри­я­та. Мо­жеш са­мо да се опи­таш да я раз­би­раш... Та­ка, как­то са я раз­би­ра­ли Лев­ски, Бо­тев, Ра­ков­ски, Ка­ра­ве­ло­ви, Дра­ган Цан­ков, че и Стам­бо­лов. Да не про­пус­нем и влю­бе­ния в Бъл­га­рия и без вре­ме ста­нал кур­бан на Ру­сия, Алек­сан­дър Пър­ви Ба­тем­берг... Изоб­що - слож­ни са пъ­ти­ща­та, по ко­и­то тур­ско­то иго се прев­ръ­ща в бъл­гар­ско его!

На 3 март ос­вен Сан Сте­фан­ския, е под­пи­сан и Брест-Ли­тов­ски­ят ми­рен до­го­вор, при кой­то по­не сме учас­тва­ли. Мал­ци­на зна­ят, че под­пи­сът ни под то­зи до­ку­мент, кой­то бе­ле­жи ка­пи­ту­ла­ци­я­та на Ру­сия в Пър­ва­та све­тов­на вой­на пред Бъл­га­рия, Ав­стро-Ун­га­рия, Ос­ман­ска­та им­пе­рия и Гер­ма­ния, прак­ти­чес­ки съз­да­ва не­за­ви­си­ма Фин­лан­дия. Та­ка че с фи­ни­те по­не сме на чис­то за учас­ти­е­то им в Рус­ко-Тур­ска­та вой­на.

Ос­вен че на 3 март е въ­ве­де­на дуз­па­та, през 1904-а, пос­ред­ством изоб­ре­те­ния от То­мас Еди­сон "ци­лин­дър", е за­пи­са­на пър­ва­та по­ли­ти­ес­ка реч - на Кай­зер Вил­хем Вто­ри. От то­га­ва по­ли­ти­ка­та тръг­ва по ед­на пъ­те­ка, ко­я­то ще я до­ве­де днес до Ту­и­тър и Фейс­бук. Уж всич­ки тряб­ва по-доб­ре да я раз­би­рат след изоб­ре­тя­ва­не­то на зву­ко­за­пи­са, но всъщ­ност ста­ва точ­но об­рат­но­то!

Не­що дру­го мно­го важ­но се случ­ва на 3 март! Дет­ро­ни­ран е Аб­дул Меджид Вто­ри и е сло­жен кра­ят на 1400-го­диш­ния ис­лям­ски ха­ли­фат. Тур­ция ста­ва ре­пуб­ли­ка и в длъж­ност встъп­ва пър­ви­ят й пре­зи­дент - Мус­та­фа Ке­мал, на­ри­чан Ба­ща на тур­ци­те. Па­ра­док­сал­но, но Ре­пуб­ли­ка Тур­ция на­ис­ти­на би мог­ла да има праз­ник на 3 март. Как­ва би би­ла об­ща­та ни ис­то­рия с Тур­ция без Ата­тюрк? То­ва са­мо ар­мен­ци­те зна­ят! Впро­чем, са­ми­ят Сан Сте­фан­ски до­го­вор е под­пи­сан в ар­мен­ски дом в се­ло Йе­шил­кьой (как­то се каз­ва от 1924 го­ди­на на­сам), се­га квар­тал на 30 ми­ну­ти от цен­тъ­ра на Ис­тан­бул...

Но сти­га сме ро­ви­ли ис­то­ри­я­та - да пог­лед­нем днеш­ния ни пре­ми­ер как под­ска­ча ка­то кот­ка вър­ху го­рещ ла­ма­ри­нен пок­рив меж­ду Ру­сия и Тур­ция. И - за жа­лост - по­мощ­та на ЕС в уси­ли­я­та му Бъл­га­рия да не бъ­де смля­на меж­ду те­зи две им­пе­рии е по­ве­че от скром­на. Мо­жем да му се по­диг­ра­ва­ме за на­род­няш­ко­то дър­жа­не, но всъщ­ност той и в мо­мен­та е

ме­та­фо­ра на ис­то­ри­чес­ка­та ни участ

Да бъ­дем са­ми сре­щу све­та, мач­ка­ни от мо­гъ­щи ин­те­ре­си. 40% на­ма­ле­ние на це­на­та на при­род­ния газ от стра­на на ГАЗ­ПРОМ мо­же да ни се стру­ва по­да­рък за 3 март, но да не бър­за­ме да въз­кли­ца­ва­ме ра­дос­тно. Ние сме пос­лед­на­та дър­жа­ва от ЕС, ко­я­то се въз­пол­зва от об­що­то ев­ро­пейс­ко ан­ти­мо­но­пол­но за­ко­но­да­тел­ство, за да сва­ли це­ни­те. Дос­та дъл­го ухаж­вах­ме Мос­ква, за да се слу­чи, та­ка че то­ва е по-ско­ро 8-мар­тен­ски по­да­рък... Или Ово­бож­де­ние, но "ос­во­бож­де­ние под га­ран­ция", как­то е осо­бе­но мо­дер­но днес да се каз­ва.

Си­гур­но ще ка­же­те: то­зи пак ни раз­ва­ля праз­ни­ци­те. Спи­рам. Са­мо ще на­пом­ня, че на 7 март пре­ди 1700 без ед­на го­ди­ни им­пе­ра­тор Кон­стан­тин Ве­ли­ки из­да­ва дек­рет, с кой­то оп­ре­де­ля не­де­ля­та, на­ри­ча­на то­га­ва Sol Invictusа(не­по­бе­ди­мо­то слън­це ) за по­чи­вен ден в ця­ла­та им­пе­рия! Та­ка, пре­лю­без­ни, в Ев­ро­па е въ­ве­ден пър­ви­ят сед­ми­чен праз­ник. Съ­щи­ят то­зи Кон­стан­тин впро­чем об­я­вя­ва и Кон­стан­ти­но­пол (днеш­ния Ис­тан­бул) за но­ва сто­ли­ца на Рим­ска­та им­пе­рия, с ко­е­то от­ва­ря стра­хот­ни про­ле­ми и на нас, и на Тур­ция, и на Ру­сия по-къс­но. Хи­ля­да го­ди­ни се опит­ва­ме да го зав­ла­де­ем и са­мо тур­ци­те ус­пя­ха...

Яс­но е - от 3 до 8 март не е да ня­ма как­во да праз­ну­ва­ме! Но аз ис­кам да от­бе­ле­жа спе­ци­ал­но ед­но рож­де­ние ка­то праз­ник. На 3 март 1872 г. в Ско­пие е ро­ден ле­ген­дар­ни­ят бъл­гар­ски пъл­ко­во­дец, во­е­нен пе­да­гог и пуб­ли­цист, пол­ков­ник Бо­рис Дран­гов. Ни­що ня­ма да пи­ша за не­го. Про­че­те­те би­ог­ра­фи­я­та му. Всъщ­ност, сти­га и са­мо да пог­лед­не­те пор­тре­та му...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com