Професор Валери Димитров е бивш шеф на Сметната палата. През 1991 г. става съветник на управителя на БНБ по това време Тодор Вълчев и юридически секретар на УС на централната банка. В периода 2000-2001 г. е консултант на председателя и Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Участва в разработката на банковото законодателство след промените в България от 10 ноември 1989 г. Пред "Стандарт" той коментира ситуацията с КТБ и възможните изходи от кризата.
- Г-н Димитров, най-важният въпрос, който интересува всички вложители в КТБ - кога те ще имат достъп до парите си?
- Когато бъде отнет лицензът на КТБ и се инициира производството по несъстоятелност на банката. Тогава незабавно Фондът за гарантиране на влоговете трябва да поеме задълженията на КТБ в гарантираните размери и ще плати на гарантираните вложители. Но трябва да се отнеме лицензът на КТБ.
- Неизбежно ли е обявяването на КТБ в несъстоятелност, или очаквате да има опити за спасяване на банката и доколко има шанс това да стане?
- Мнението ми е, че КТБ като банка, като юридическо лице с това име и търговец с този персоналитет е дълбоко компрометиран бизнес и не може да остане в това състояние. Спасяването й може да се случи само и единствено чрез поглъщането й от друга банка и заличаване на нейното име или съответно - чрез одържавяване на КТБ. Това са възможните опции, като по мое мнение и двете са малко вероятни. Най-вероятният сценарий, който се очертава, е отнемането на лиценза на КТБ и поставянето й в производство по несъстоятелност. А най-разумната опция, която има в това производство, е незабавно КТБ да бъде предложена като остатъчно предприятие за продажба на друга банка от Фонда за гарантиране на влоговете и назначените от него синдици. Така другата банка ще закупи активите и ще поеме задълженията към негарантираните вложители - те могат да се надяват, че тази банка все пак ще плати част от влоговете им и то, че ще плати повече от това, което те биха получили при ликвидация на КТБ и осребряване на нейното имущество актив по актив. Господар на производството по несъстоятелност е Фондът за гарантиране на влоговете и то се движи изцяло в интерес на кредиторите. Фондът и назначените от него синдици трябва да направят всичко възможно да "изстискат" колкото е възможно повече стойност от активите на КТБ, за да може фондът да покрие по-голяма част от загубата, която ще претърпят негарантираните вложители.
- Одиторите установиха капиталова дупка от 4,22 млрд. лева в КТБ. Оказа се, че 64% от всички раздадени кредити са на "кухи" фирми. Как така БНБ не е успяла да разбере за порочните практики, които са се извършвали в КТБ?
- Не е съвсем точно капиталова дупка, а става въпрос за това, че активите на КТБ са главно под формата на кредити. Одиторите смятат, че кредитният й портфейл трябва да бъде обезценен съществено и че неговата номинална стойност не отговаря на реалната. 4,22 млрд. лева всъщност е размерът на обезценката на кредитния портфейл и други активи на КТБ. А капиталовата дупка трябва да бъде изчислена от квесторите и от Централната банка и въз основа на това изчисление да се вземе решение дали да се отнеме или не лицензът на КТБ. Странно е, че БНБ не е успяла да разбере за порочните практики в КТБ, след като надзорните й правомощия включват и такива за проверки на кредитни досиета на място. Така че БНБ е била длъжна да разбере състоянието на кредитния портфейл на КТБ, който очевидно се е влошавал в течение на продължителен период от поне 2 - 3 години. БНБ не е само институция за дистанционен надзор, който да разчита на доклади на вътрешни и външни одитори, а трябва да проверява физически и на място състоянието на кредитните досиета, за да направи анализ и оценка на кредитния портфейл на банката. Всъщност това е големият проблем на Централната банка. За мен това е сериозен надзорен провал.
- Какви са следващите стъпки по закон на БНБ относно КТБ и дъщерната ТБ "Виктория"?
- БНБ направи една груба грешка с това, че тя започна да инициира процедура по разпродажба на кредитния портфейл на банка "Виктория". Това е абсолютно недопустимо, защото може да се случва само след като бъде отнет лицензът. Квестори не могат да го правят, а само синдици и ликвидатори. Ето защо това действие на БНБ е изключително странно и необяснимо. Защото най-лесният начин за оздравяването на банка "Виктория" е, като КТБ продаде незабавно акциите си в нея на друга банка. Така "Виктория" ще бъде оздравена, няма да бъде "заразявана" от болната си майка, а ще получи друга здрава майка. Но това не бе направено и е трудно обяснимо от гледна точка на надзорната логика и практика. Най-важното действие, което сега предстои на БНБ, е тя да направи оценка на състоянието на КТБ въз основата на одиторския доклад и съответно квесторите с ръководителя на "Банковия надзор" да предложат на УС на БНБ решение дали да се отнеме лицензът на КТБ или не. Ако се отнеме лицензът й, БНБ, разбира се, трябва да излезе с надзорен административен акт, с което ще постави началото на едно производство по несъстоятелност. Ако има възможност КТБ да бъде оздравена, то е само в този кратък период и е възможно да се случи само през тези дни. Като обръщам внимание, че не е въпрос само да се попълни недостигащият размер на капитала й. Този, който иска да оздрави КТБ, трябва да успокои вложителите и да предотврати банковата паника с обещание за ликвидност. Но репутацията на обещателя на тази ликвидност трябва да предотврати масовото теглене на влогове. Практиката ми обаче сочи, че подобно обещание могат да дадат само големи банки с изключително висока репутация, които биха успокоили вложителите, че не е необходимо да теглят влоговете си, след като те вече са "погълнали" болната банка или пък държавата. Не знам обаче кой би се нагърбил с подобно обещание и съм песимист. Защото не виждам нито такава банка, нито желание от страна на държавата при състоянието на бюджета. Ето защо много по-вероятно е КТБ да отиде в производство по несъстоятелност под опеката на Фонда за гарантиране на влоговете.
- Какво мислите за вариант, при който да се пристъпи към разделяне на КТБ на "добра" и "лоша" след евентуални промени в закона?
- Това е възможно преструктуриране, което обаче трябваше да се случи досега. Но то се предлагаше по откровено глупав начин със специален закон за преструктуриране на КТБ.
Мисля, че възможността за това е пропусната. А и подобно нещо пак изисква ликвидна подкрепа за "здравата" банка и искам да видя кой ще я даде.
- А как гледате на призивите съдбата на КТБ да бъде оставена в ръцете на парламента?
- Как да бъде оставена в ръцете на парламента, като БНБ по закон е задължена да изчисли капиталовата адекватност на КТБ и да вземе решение за съдбата й? Просто няма място за преценки и за мърдане. Мисля, че БНБ трябва да изпълни правомощията си по закон и да поеме отговорността за издаването на административния акт, с който ще се отнеме лицензът на КТБ.
- Ако се стигне до обявяване в несъстоятелност, ще изгорят ли вложителите, които са сключили договори при преференциални условия?
- Ако тези привилегировани условия не са предвидени в общите условия на банката, а се прилагат на строго индивидуална и персонална основа, без да са предвидени като правило за всеки, който отговаря на определени обективни условия, по смисъла на разпоредбите в Закона за гарантиране на влоговете, всички подобни специално договорени влогове остават без защита и няма да получат нищо от Фонда за гарантиране на влоговете. Редът за изплащане на влоговете включва незабавно да се събере информация за всички вложители, за размера на влоговете им. Тази информация се предоставя от квесторите и назначените синдици от Фонда за гарантиране на влоговете на управителния орган на Фонда и до 20 дни трябва да започне изплащането на влоговете. Изплащането става чрез други банки - фондът сключва договори с тях и техните влогове се изплащат чрез тях. Влоговете обаче могат да си останат в тези банки и хората да не ги теглят, ако пожелаят.
- Откъде Фондът за гарантиране на влоговете може да си набави липсващите 1,6 млрд. лева за изплащане на защитените от закона депозити до 100 000 евро?
- Очевидно е, че фондът трябва да вземе заем - може да му се отпусне и държавен заем, а също така да вземе заем от други банки. Големият проблем е какво се случва, след като фондът изплати гарантираните влогове в КТБ и остане празен. Моето мнение е, че той незабавно трябва да бъде попълнен чрез солидарен заем от всички банки, чрез издаване на облигации или пряк заем няма значение. Защото фондът не е държавен, а е общобанков, гарантиращ стабилността на цялата банкова система и това е задължение не само на държавата, а на цялата банкова общност.
- Удачно ли е според вас да се промени законът така, че банките да плащат такса във Фонда за гарантиране на влоговете според степента на риска?
- Категорично да. Рисково претеглените вноски са абсолютно разумен пазарен императив и така трябва да бъде. Защото банките с най-рисково поведение, каквато бе КТБ през последните години, трябва да плащат многократно по-високи вноски във фонда. Това е справедливо, разумно и логично. Досега, за съжаление, този модел не беше въведен. А той щеше да е спирачка пред такива откровено хазартни и авантюристични играчи като КТБ.
- Какво според вас ще се случи сега с лихвите по кредити и депозити във връзка с кризата в КТБ - ще поскъпнат ли те или напротив?
- Чух противоречиви оценки, но съм склонен да подкрепя прогнозата на Георги Ангелов, че по-скоро ще има спад на лихвите, защото всъщност тези пари ще се преместят в други банки и бизнеси. Разбира се, опасението на много уважавани финансисти и икономисти е, че, ако се увеличат вноските във Фонда за гарантиране на влоговете от банките, част от тази цена ще се плати от клиентите чрез увеличение на разходите по кредити и влогове. Има го този момент, но нека да видим какво ще се случи.
- Какво отражение ще даде кризата с КТБ върху икономиката ни?
- Лошо. В очите на външните ни инвеститори случващото се определено не е добър знак. Но винаги има бизнеси и банки, които фалират. Въпросът е много бързо остатъчният бизнес на КТБ, доколкото е възможно, да бъде предоставен на други банки. Въпросът е нещата да се решат бързо, да се погълнат съответните загуби от пазара, защото без тях няма да мине. Всички, които неразумно са направили влоговете си в КТБ, ще загубят част от парите си, но е неизбежно. Това са правилата на пазара и не може държавата да спасява всеки, който е направил погрешен избор като вложител или инвеститор. Най-бързо всичко ще приключи, като фондът намери банка, която да закупи КТБ като фалирала банка. Най-добре е да го стори на търгов принцип - който обещае най-голямо покритие на загубите на вложителите, той трябва да купи фалиралата КТБ и да погълне бизнеса й и нещата да приключат.
- Има ли опасност съдбата на КТБ да последва и други банки?
- Не, не вярвам. КТБ бе по-скоро изключение със своето авантюристично банкиране в разрез с всички добри банкови практики. Българската банкова система все още е капитализирана, ликвидна, разумна и консервативна в много отношения. Въпросът е, че КТБ трябва да остане изолиран случай, незабавно да се реши нейната съдба и да си извлечем поуки. Защото урокът, който България получи през 1996 - 1997 г. с фалита на една трета от родната банкова система, изглежда, не е добре научен. Има хора с къса памет, които рециплират порочни стилове на лошо банкерство, граничещо понякога с криминалното банкерство. Централната банка трябва да прочете урока си много внимателно, за да види, че има доста сериозни проблеми с надзора на банки от типа на КТБ - политически обвързани, зависими и които смятат, че са извън правилата. Явно е, че за съжаление КТБ е била извън прилагането на закона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
