Настояваме за пазарно определяне на цените на природния газ, както е в целия ЕС, казва Константин Стаменов
Второ поредно отворено писмо в рамките на по-малко от месец изпратиха до министерствата на енергетиката и икономиката, Комисията по енергийно и водно регулиране (КВЕР) и "Булгаргаз" ръководствата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). В него двете големи организации категорично настояват за преразглеждане на държавната политика в сферата на енергетиката и за намаляване на цената на природния газ, както и за обсъждане на тези въпроси от Съвета по сигурността към Министерския съвет. Защо бизнесът проявява такова нетърпение? Защо не изчака сформирането на нов състав на КВЕР, а притиска властта? За отговор на тези и други актуални въпроси се обърнахме към Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК.
- Г-н Стаменов, за втори път в рамките на по-малко от месец изпращате отворено писмо до държавните институции с настояване за намаляване цените на природния газ. Защо проявявате такова нетърпение, след като ви е известно, че КЕВР трябва да определи цената за второто тримесечие в края на март?
- Защото именно сега получихме информация какви ще бъдат цените на природния газ от 1 април в съседни страни и преценихме, че трябва да информираме за това държавните институции и обществото като цяло. Вече е известно, че в Румъния и Гърция цената на природния газ от 1 април ще бъде с около 20% по-ниска от тази, по която се очаква ние да купуваме през второто тримесечие. А тези 20% означават разлика в цените от стотина лева на 1000 куб. м природен газ. Цената на газа за Гърция от 1 април ще бъде 25.37 долара на MWh, което, пресметнато по коефициента за трансформиране на мегаватчас за 1000 куб. м и превърнато в лева, прави около 435 лв. по сегашния курс на долара.
- А ако бъде прието внесеното от "Булгаргаз" предложение за намаляване на цената на газа от 1 април с около 13%, можем да очакваме цена у нас около 525 лв., нали така?
- Да, като трябва да имате предвид и факта, че природният газ, който потребява Гърция, е с по-висока калоричност от този, който купуваме ние, а това показва, че ние губим допълнително и от това. Доколкото ми е известно, нашият газ е от порядъка на около 9000 kcal, докато този в Гърция е около 10 000 kcal.
- Но нали голяма част от газа в Гърция е руски, същият, който потребяваме и ние?
- Освен него Гърция доставя природен газ и от Алжир. Всъщност нека обясня защо навлизам в тези детайли. Защото когато цената на газа формира 30-40%, а за някои производства дори и 70% от себестойността на продукцията, то тя е от ключово значение при избора на тези инвеститори дали да работят в България при високи цени, или да изнесат производството си в съседни страни, където енергията е по-евтина. А когато става дума за инвеститори, които са собственици на фабрики както в България, така и в съседни държави, за тях вземането на решение за изнасяне не е никакъв проблем. И всичко това трябва да се отчете внимателно и отговорно от държавните институции у нас.
- Така е, но защо настоявате цената на природния газ и енергийната политика да бъдат обсъдени и в Съвета по сигурността към МС?
- Защото енергията е и национална сигурност. Нали разбирате, че когато дадени производства се изместват, тука се губят работни места, икономиката не създава принадена стойност, намаляват се обеми и се губят мощности, които изнасят продукция за европейските и световните пазари. Аз в никакъв случай не искам да рисувам черни краски, а просто бих искал нашето отворено писмо да се приеме от държавните институции и обществото като едно предупреждение, че трябва да се търсят всички възможни механизми за преодоляването на тези негативни за българската икономика фактори. А всички знаем, че цената на природния газ у нас не е обвързана с цените на спот пазарите или с някакви други пазарни механизми, а е резултат от политически решения. А за бизнеса е изключително важно цените и на природния газ, и на електроенергията, да се определят от пазара. Ние искаме да знаем, че цените на енергията у нас се определят на конкурента основа така, както е в съседните страни. Ние не искаме тук да е по-евтино, а у съседите по-скъпо, а настояваме за пазарни цени на енергията, за да можем да се конкурираме с всички фирми при равни условия. Държа да подчертая, че природният газ е едно от най-екологично щадящите горива. У нас и газоразпределението едва крета заради неатрактивните цени. Много градове у нас дишат изключително мръсен въздух основно заради битовото отопление на въглища и дърва.
- А в Румъния каква е цената на природния газ?
- Там от доста години винаги е била с около 20% по-ниска спрямо нашата, но е известно и че Румъния има и солиден местен добив.
- Знаете, че цената на природния газ за България се определя по формула, която е договорена с руската страна и валидна до 2030 г. При това положение не смятате ли, че КЕВР е длъжна да се съобрази на първо място с формулата, а след това - с вашите претенции?
- Ние сме убедени, че определянето на цената на газа не е толкова проблем на КЕВР и на формулата, колкото на политиците, които е крайно време да положат усилия да обвържат цената на природния газ със спот цените. Не може в повечето държави от ЕС цената на природния газ да е обвързана със спот цените, а нашата все още да се определя по формула и спрямо цените на петрола и горивата. Въпреки че след като цените на петрола падат, би трябвало да очакваме и газът за поевтинее.
В крайна сметка обаче решаването на проблема с природния газ трябва да бъде комплексно. Освен намаляване на цената трябва да направим всичко възможно и да изградим повече газопроводи, за да имаме алтернативни доставки, включително и чрез увеличаване на местния добив, да инвестираме в нови хранилища и пр. Това са кардиналните решения, които ще допринесат за развитие на газовия пазар у нас.
- Всичко това са дългосрочни решения, които от години звучат само като пожелания.
- Знам, че продължим ли да отлагаме работата в тази посока, нищо добро не ни очаква. Крайната цел е да имаме работеща икономика, която да създава принадена стойност. Това е целта, която всички политици трябва да осъзнаят. Ако искаме стабилно общество, трябва да осигуряваме нови работни места. А политиците няма как да ги осигурят, ако не работи икономиката. Задачата на политиците е да създадат условията за работеща икономика, която ще открива все повече работни места.
- Как приемате утвърждаването на приоритетите за създаването на Европейски енергиен съюз? Вярвате ли, че той би допринесъл за намаляване на цените на енергийните ресурси и за България?
- Категорично! Ако ЕС, който потребява близо 500 млрд. куб. м газ, се яви като един купувач пред Русия, разбира се, при спазването на всички пазарни и антимонополни принципи, ще постигне много по-голям успех отколкото клиент като нас с 3 млрд. куб. м потребление.
- Така е, но това пак е въпрос на бъдещето. Засега "Булгаргаз" внесе предложение в КЕВР за намаляване на цената с около 13%, което явно е далеч по-малко от предлаганите от вас 22.7%. До какво ще доведе това, ако КЕВР се съобрази с искането на "Булгаргаз", а не с бизнеса?
- Цената на газа у нас ще остане по-висока спрямо съседите, ще направи нашите фирми още по-неконкурентноспособни и ще принуди една част от тях да изнесат производствата си в чужбина, а други - да фалират.
- Вярвате ли, че това би принудило събиране на Съвета по сигурността към МС за обсъждане на енергийната политика и цените на природния газ?
- Много се надяваме политиците да си дадат ясна сметка, че ако днес те не се съберат, утре изнасянето на производства и фалирането на фирми ще е факт. А когато безработицата и без това е голяма и опасността да стане още по-голяма е напълно реална, това би довело до напрежение в обществото. Затова на нас като национално отговорен бизнес много ни се иска да се действа превантивно, а не постфактум. Затова много се надявам, че посланието ни е ясно за всички и че ще бъде чуто този път.
Мене ме учудва фактът, че един такъв мащабен проект като "Южен поток" трябваше и щеше да бъде изграден само за 2 години, докато нашите проекти за интерконектори, които са смешни като мащаби, сложност, отчуждителни процедури и инвестиции, вече 6-а година буксуват и все още не се вижда краят на нито един от тях.
- Може би това 6-годишно забавяне на интерконекторите е плод на някакъв саботаж?
- Не. По-скоро е плод на липсата на внимание и на бавните процедури в държавна администрация. Затова е необходима политическа воля нещата да започват да се случват по-бързо у нас.
- Значи ще е необходим по-силен натиск спрямо политиците от страна на бизнеса?
- Именно това целим с тези открити писма. Както се упражнява сериозен натиск за реализация на проектите за автомагистралите, такъв трябва да се оказва и за по-бързо изграждане на газовите връзки със съседите. Изобщо България много изостава като енергиен пазар, докато Румъния значително напредва с интегрирането на енергийния си пазар с тези на Словакия, Унгария и Чехия. У нас само се говори за това, докато членовете на КЕВР очакват да бъдат сменени или преназначени.
- В този смисъл БФИЕК няма ли да предложи свой кандидат за председател на КЕВР?
- Всички държави с развити енергийни пазари имат съвети към енергийните си регулатори, в които са представени енергийно интензивни индустрии, битови потребители, ЕРП-ета и пр. Тези съвети сериозно подпомагат дейността на регулаторите и имат тежест при вземането на решения. Мисля, че е крайно време и у нас да бъде създаден такъв съвет от експерти и заинтересовани лица, който да работи, а не да събира хора, които нищо не разбират, и да играе ролята на поредната политическа говорилня.
- Как оценявате промените в Закона за енергетиката?
- Ние приветстваме всички действия към намаляване на дефицитите и стабилизиране на енергетиката. В крайна сметка бизнесът и енергетиката сме като скачени съдове и ако има вакуум в енергетиката, този вакуум ще засмуче не само отделни фирми, а цялата ни икономика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
