Даваме приоритет на проекти за животновъдство, плодове, зеленчуци и био
Заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Възпитаник е на Френската езикова гимназия, магистър от Юридическия факултет в университета "Franche-Comte" в Безансон, Франция. От април 2006 г. до август 2013 г. заема различни позиции в Държавен фонд "Земеделие". От август 2011 г. до август 2013 г. е зам. изпълнителен директор, а от септември до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. От 6 август 2014 г. до 6 ноември 2014 г. е служебен министър на земеделието и храните. Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.
Искаме да улесним процедурите по сертифициране, но не за сметка на по-ниско качество
Въпросът през новия програмен период е не дали, а как ще бъдат усвоени средствата от програмата
Фермерите ни имат усещането, че Брюксел се вслушва повече в жалбите от големите страни членки
Заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Възпитаник е на Френската езикова гимназия, магистър от Юридическия факултет в университета "Franche-Comte" в Безансон, Франция. От април 2006 г. до август 2013 г. заема различни позиции в Държавен фонд "Земеделие". От август 2011 г. до август 2013 г. е зам. изпълнителен директор, а от септември до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. От 6 август 2014 г. до 6 ноември 2014 г. е служебен министър на земеделието и храните. Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.
- Зам.-министър Грудев, кои мерки по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 предстои да бъдат отворени и кога?
- През 2015 г. отворихме 6 от мерките. Предстои да отворим подмярка 4.2, свързана с инвестиции в маркетинг и преработка на земеделска продукция. Предвиждаме приемът да започне през октомври, като бюджетът ще е 100 млн. евро. От 12 август до 4 септември тече приемът по подмярка 19.1 "Помощ за подготвителни дейности" по подхода "Водено от общностите местно развитие" за изготвянето на т.нар. местни стратегии, чрез които местните инициативни групи ще могат да изградят капацитет за стартиране на дейността си. Основният интерес от страна на земеделските производители ще бъде през октомври по подмярка 4.2. Очакваме отново огромен интерес както към първата инвестиционна мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства".
- Какви са уроците, които научихме от първия програмен период?
- През 2015 г. ще приключим старата ПРСР. Тази година ще е последната, в която ще говорим за потенциална възможност за загуба на средства и неусвояването им. Истината е, че това е резултат от уроците от предишния програмен период, които обаче съм сигурен, че научихме - нехармоничното разполагане на средства в отделните мерки в старата програма, късното стартиране на голяма част от мерките, невъзможността на бенефициентите да стартират проекти, които са започнали или договорили с ДФ "Земеделие". Към настоящия момент картината е следната - ПРСР 2007-2013 е договорена на 100%. Говорим за 3,2 млрд. евро публични средства. Разплатени досега са 80% от тях или малко над 2,5 млрд. евро. Амбицията ни е да приключим старата ПРСР с над 90% разплатени и сертифицирани средства от ЕК. Основните притеснения са изключително големият брой проекти с бенефициенти нашите общини. Те имат множество сложни за изпълнение проекти, свързани с изграждането на дребномащабна инфраструктура. Трябва да изплатим всички средства до 31.12.2015 г., което означава реализация на тези проекти и подаването им за разплащане пред ДФЗ най-късно през октомври.
- Накъде върви политиката на ЕС в областта на земеделието? На кои сектори ще се набляга?
- Общата селскостопанска политика, чрез която се подпомага сектор "Земеделие" в ЕС, е най-мащабната и най-финансирана политика, като ангажира близо 40% от средствата на съюза. Новият период е съпътстван с възможността за гъвкавост при определяне на приоритетите. Определихме приоритетните за България сектори до 2020 г. - животновъдство, плодове и зеленчуци, трайни насаждения и биологичното производство. По първия прием по мярка 4.1 с ограничения бюджет и свръхкандидатстването по нея единствено проекти, които са за развитие на тези приоритетни сектори, ще сключат договори на този етап. Това не означава, че останалите проекти не са допустими за подпомагане.
Идеята ни е за едно балансирано подпомагане. През първия програмен период успяхме с инструментите на Общата селскостопанска политика до подпомогнем зърнопроизводството и то достигна добро конкурентно ниво в европейски и дори световен мащаб. Затова през новия период целим да насочим средствата към секторите, които бяха ощетени. Отделихме 15% от бюджета на директните плащания и ги насочихме към тези приоритетни сектори. В предходната програма не беше ясно какво се цели, а се говореше по-скоро колко пари ще усвоим. Сега въпросът е как ще усвоим средствата и как ще ги разпределим към подсекторите, които имат нужда от приоритизиране.
- Ще има ли увеличение на бюджета по мярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" заради огромния интерес?
- За изминалия вече прием бюджетът няма да бъде увеличаван. Понеже при отварянето на мярката през април 2015 г. нямахме одобрение на ПРСР, бяхме внимателни с определянето бюджета по нея - 150 млн. евро. Анонсирахме към земеделските стопани, че не е нужно да се бърза с тази инвестиция, защото приеми ще има и през следващата и по-следващата година. Да, по-лесно ще е администрацията да каже, че увеличаваме бюджета, за да се спести напрежението от липсата на финансов ресурс, но ние сме в самото начало на програмата и всеки от бенефициентите ще има още доста възможности за кандидатстване. От няколко месеца дискутираме със земеделските производители възможността за намаляване на максималния таван на един проект, за да може помощта да достигне до по-голям брой бенефициенти. Обсъждаме с тях и и намаляването на интензитета на помощта.
- Кои са най-перспективните области на земеделието, към които да се насочат желаещите да стартират бизнес в този сектор?
- Инвестицията в земеделие трябва да е устойчива, свързана с пазара, а не с възможностите за субсидии. Те са адреналин в системата, но не и моторът, който трябва да задвижи инвестициите в земеделието. Приоритетните сектори към момента са животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и биологично земеделие.
- Ще има ли спасителен план за фермерите заради руското ембарго?
- Нашите земеделци претърпяха щети и страдат от руското ембарго. Но само ЕК може да въвежда извънредни мерки. За сектор "Плодове и зеленчуци" ЕК удължи с 1 година временните мерки за подпомагане. Първата мярка е за изтеглянето на продукти от пазара, като Българската хранителна банка изрази готовност да приема тези плодове и зеленчуци и да ги предоставя на различни социални институции безвъзмездно. Втората мярка е небрането на продукция. Но мнението ми е, че е по-добре да се възползваме възможно най-малко от нея. Винаги е по-добре продукцията да бъде реализирана. Що се отнася до млечния сектор, където ситуацията е изключително тежка, за щастие ЕК започва да проглежда и върви към признаване на криза в този сектор. В началото само ние и Румъния искахме признаване на кризата, впоследствие още държави се присъединиха към нас. На 7 септември има извънредно заседание на Съвета на министрите, на което ще получим и подкрепата на Франция. Мисля, че ще има признаване на кризата в млечния сектор, което ще позволи да деблокираме възможностите на резерва на ниво ЕС за действия при кризи.
- Има ли двоен аршин спрямо българските и останалите европейски фермери?
- Този въпрос е много болезнен. Наистина има усещане за по-голяма чуваемост на исканията на по-големите страни членки от страна на ЕК и когато те усетят сериозни трудности на пазара. Но неравнопоставеност при мерките няма и те се поставят еднакво във всички страни на ЕС. Истината обаче е, че в някои от държавите тези мерки са неприложими. Например от схемата за интервенция на пазара и за изкупуването на свръхколичествата сухо мляко България не може да се възползва, защото не произвеждаме такова мляко. Дискриминация спрямо текстовете на регламента не съществува, но няма как у нас да не остане усещането, че ЕК се задейства на по-бързи обороти, когато и по-старите страни-членки усетят криза. Истината е, че тогава колелото се върти по-бързо.
- Към мярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" също имаше огромен интерес. С какви проекти кандидатстват младите?
- По "Млад фермер" има подадени 2621 проекта с размер на заявената субсидия 65 млн. евро. Бюджетът по нея е 35 млн. евро, затова ще има финансиране за малко над половината проекти. Финансиране ще получат най-вече проектите, насочени към инвестиции в приоритетните сектори.
Най-много проекти са подадени в секторите животновъдство, плодове и зеленчуци. Най-много млади стопани са кандидаствали в областите Благоевград /343/ и Пловдив /48/, а най-малко /13/, в София-град.
- Ще има ли допълнително подпомагане на пчеларите?
- Пчеларите имат своя програма за развитие на сектора, която обаче е с крайно недостатъчен бюджет. Затова включихме пчеларството сред приоритетните сектори по ПРСР като част от животновъдството. Сега сме в етап по съгласуване с ЕК за въвеждането на ново направление по мярка 10 "Агроекология и климат", насочено индиректно към пчеларите. Идеята е като подпомогнем тези земеделски стопани, които отглеждат медоносните култури, те да имат задължението или да отглеждат пчели, или да имат сключен договор с пчелари, които да се ползват от медоносните растения. Ще има забрана за използване на вредни прерарати за растителна защите по време на активния летеж на пчелите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
