(Със съкращения от блога на автора)
Разбирам хората с близки до моите възгледи, които са скептични към Реформаторския блок. И не само защото у нас скептицизмът е норма (а и това понякога е полезно). Разбирам и това, че Реформаторският блок се посреща с открита и клеветническа враждебност от очевидните си опоненти. Дори само началните социологически данни са показателни - той представлява огромна опасност за статуквото в българската политика.
Не преставам да се учудвам обаче на пасивността, с която сме склонни да посрещаме и атаките, и съмненията. Е, аз не съм такъв човек. Пиша този текст, за да защитя блока лично, убедено, със съзнание за отговорността, която нося пред членовете и симпатизантите на ДСБ. Убеден съм, че моментът изисква да се действа смело, открито, безрезервно.
Последните дванадесет години ни научиха на един важен урок - че пасивността е услуга за тези, които стрелят по нас. Че непрекъснатото взаимно обвиняване в грехове, които именно противниците ни вменяват, рано или късно се обръща на братоубийствена война. За тези дванадесет години българската десница загуби и лидерите си, и лидерството си като обществена сила. Загуби силата да води обществото към промени. И тъй като никой друг не се осмели, спряха и промените. И така стигнахме до 14 юни.
И тъй като бях активен участник в събитията от 14 юни насам, а и не съм забравил какво ни срещна и събра тогава, ще си позволя да защитя Реформаторския блок от най-честите обвинения, които получава вътре в партиите или извън тях (за съжаление, твърде сходни):
1. Режисиран проект на (някаква) олигархия:
Това е класическа лъжа. Нито един "олигарх", независимо от дефинициитеq не е участвал в най-малка степен в процеса на събиране на партиите от РБ и преговорите между тях от 24 юни та до ден-днешен.
2.Проект на президента:
Още една обикновена лъжа. Нито блокът като цяло, нито партиите в него са в контакт с г-н Плевнелиев, с негови съветници, официални или неофициални кръгове. Едва миналата седмица г-н Плевнелиев организира рутинна протоколна среща с г-жа Кунева и с мен, и то не като представители на РБ (каквито и не сме), а като председатели на две извънпарламентарни партии с близък до прага резултат и активна позиция днес.
3. Безпринципна коалиция с цел влизане в следващия парламент.
Влизането в следващия парламент не е лоша цел. Не мисля, че е по-добре отново да оставим неколкостотин хиляди българи без представителство. Независимо от това обвинението е несправедливо. Всички партии в блока имат много ясна и практически идентична програма в областта на правосъдието, което ги противопоставя на класическите партии на мафията в България и ясно ги разграничава от доскорошните управляващи.
4. Компрометирани "стари муцуни", които търсят оцеляване на гърба на протеста.
В огромната си част хората, които се занимават с организацията и програмата на блока, са "ново поколение" политици. Дори - вярвайте ми - често твърде ново и неопитно. Включвам и себе си.
5. Обикновена партийна коалиция - тюрлюгювеч от вече загинали партийки.
Привидно вярно. Партиите вече са седем, всички са били неуспешни на предишните избори и носят тежка история от провали последното десетилетие. Няколко насрещни аргумента:
- Колкото и да са "умрели" тези партии продължават да получават гласовете на около близо половин милион души. И когато се явяваме отделно, тези хора остават непредставени;
- Идеята, че ако нариташ "умрелите" в ъгъла, ще цъфнеш от пепелищата целият в бяло се оказа изключителна заблуда. Всички опити в тази посока завършиха с провал и ново разочарование на избирателите. Очевидно е нужна консолидация, а не остракиране;
- Независимо от загубата на доверие, "умрелите" партии продължават да имат експертен потенциал, десетократно надвишаващ този на всичките 4 в 42-ото НС, взети заедно;
- Най-важното: Към Гражданския съвет на блока и експертните му комисии вече активно работят десетки експерти и общественици, които не са част от седемте партии. Те са гаранцията, че става дума за нов политически субект със собствено бъдеще, лице и отговорност;
6. Потенциален съюзник на БСП и ДПС.
Тъжното е, че тази лъжа се разпространява от хора от "сините" среди и от среди в ГЕРБ, които публично постоянно "протягат ръка". Казвам го още веднъж, ясно - за нас БСП и ДПС са партии на мафията, вратите към тях са зазидани. За "Атака" изобщо не говоря...
Сега няколко вътрешни теми, болезнени за привържениците на ДСБ:
7. "Защо с Кунева/Надежда/СДС?"
Ами въпросите в известен смисъл дават отговора. Възражения има практически към ВСИЧКИ субекти в блока и със сигурност - към отделни силни и познати личности във всяка една от партиите. Нали сме наясно, че въпросът "Защо с Иван Костов?" постоянно се задава в другите партии?
Ако слушаме недоверието си, нямаме друг избор, освен да се явим всички поотделно и да претърпим крах, в сравнение с който май '2013 ще ни се струва триумф на демокрацията.
8. Защо със "Зелените", които са леви/терористи?
Ами защото не са. Прочетете им програмата. Принципни разлики между "Зелените" и десницата има, но те са преодолими. Общото е много повече.
9. Защо с Касим Дал?
Важен и труден въпрос. Първо - не е с Касим Дал. А е с партия, която успя да спечели доверието на близо 50 000 български турци в непоносимите условия на политически монопол върху гласовете на българските турци, наложен с всички средства на мафията. Струва ли си ние да поемем политически риск (примерно от атаки от националисти)? Моят отговор е - да. Струва си, защото премахването на политическия монопол върху гласовете на българските турци е стратегическа цел за България за десетилетия наред.
10. А в миналото как се плюехте ...
Много грешки са допускани в миналото. И в бъдеще ще се допускат много. Но нека поне не повтаряме очевидните.
11. Ще се разпаднете...
Това зависи само от нас. Ако продължаваме да не си вярваме, може и да се разпаднем. Ако обаче увеличаваме гражданското присъствие и създаваме нови спояващи елементи, ако изградим регионално ниво, ако създадем истинско колективно политическо ръководство - съвсем няма да се разпаднем. Други ще се разпадат, за да се присламчат.
В заключение:
Реформаторският блок не е свенлив полулегален проект на неколцина лидери и няколко малки партии, чрез който по терлици да влезем в следващия парламент. Реформаторският блок е политическо обединение с няколко изключително тежки задачи, които изреждам според моята преценка за важността им:
Първо, да покаже на избирателите, че БСП-ГЕРБ не е единствена алтернатива.
Второ, да обедини десните привърженици и симпатизанти след дванадесет години на ерозия на дясното.
Трето, да отговори на нуждите на едно цяло ново поколение граждани, да влезе в диалог с тях, да им покаже, че има смисъл да бъдат и избиратели, а и политици.
Четвърто, да представлява събудената градска средна класа и да даде представителство.
И най-важното - да не допусне да остане "проект на жълтите павета", затворен, самовлюбен и враждебен към околните и към чуждото в себе си. Да сложи началото на устойчива коалиция/партия в дясно и център.
Тези задачи по терлици, със свенлива самокритика няма да изпълним. А ако не можем да ги изпълним, сме излишни.
Сега е време да "изуем" терлиците, а и чепиците.
След петък, 14 юни и петък, 16 август, е време за ботуши и цървули. Мафията иска война и противопоставя българските граждани един на друг. Войната трябва да се получи. Но не между гражданите, а всички срещу мафията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
