Пациентите си отиват у дома до седмица, а след 3 месеца спират и хапчетата
С иновативния метод транскатетърно аортно клапно протезиране в столичната УМБАЛ "Св. Екатерина" лекуват аортната стеноза. Стеснението на аортната клапа е често срещано заболяване предимно при хората на трета възраст. Безкръвните клапни операции, които са направили до момента специалистите в "Св. Екатерина", вече наброяват 105. Тази година, благодарение на опита си от 2009 г. насам, центърът беше одобрен за първия референтен център в България и вече има право да обучава и други центрове. Повече за иновативния метод лечение на аортна стеноза пред "Стандарт" разказва проф. Юлия Джоргова, началник Клиника по кардиология в УМБАЛ "Св. Екатерина".
- Проф. Джоргова, какво представлява методът транскатетърно аортно клапно протезиране?
- Сред най-разпространените към момента в Европа клапни пороци е стеснението на аортната клапа, което е болест на възрастните хора в третата декада на живота. Това е натрупване на калций по аортната клапа. Когато клапата се стесни, лявата камера трябва да върши много по-голяма работа, за да може да изпраща кръв, вследствие на което тя се изморява и отпуска, както и недостатъчно кръв достига до цялото тяло. Болните се инвалидизират тежко. Има тих и неизявен период на болестта, но в момента, в който тя се изяви и се появят оплакванията, тогава смъртта настъпва много бързо. Аортната стеноза е едно от най-честите заболявания с доста бърза еволюция и висока смъртност. Затова французинът
проф. Алън Кребие изобретява тази клапа и я прилага
на пациент, който е бил на прага на смъртта, след което оживява. Случаят е докладван през 2002 г. До 2007 г. нямаше клапи на пазара, след което се появиха. Ние започнахме през 2009 г. Една такава клапа струва 50 хил. лв. Сега те се поемат от НЗОК и не е нужно пациентите да я заплащат. Досега сме изразходвали 5 млн. лв. на Здравната каса, след като миналия месец поставихме 105-та аортна клапа. Имаме поне 10 пациенти след коронарна операция, както и двама след клапна операция и поставяне на биологична протеза.
- На кого се поставят иновативните аортни клапи?
- Само на пациенти, които са противопоказни за стандартна операция. В Европа показанията за тази манипулация са по-широки, но при нас са тесни, защото държавата не може да си го позволи. Процедурата се улесни, но показанията все още са доста тесни. Хубаво е, че макар с огромни усилия, успяваме да въвеждаме световните новости. Все още стандартната операция с голям разрез през гръдната кост е златният метод. Това е метод с много добри резултати. Но има пациенти, обикновено възрастни хора, с много странични заболявания на белия дроб, бъбреците и сърцето. Световната статистика сочи, че 40% от пациентите с аортна стеноза остават "извън борда", тоест не може да бъдат оперирани и няма друг метод на лечение. Докато не се изобрети новият метод. В момента на пазара се предлагат две основни клапи - Edwards и Medtronic, те са най-добре проучените, като превалира Edwards. Напоследък се появяват и нови. Начинът им на приложение става главно по два начина. Единият е през бедрената артерия или през върха на сърцето, когато артериите на крака са тесни. А другият начин е през сърцето с малък разрез на гръдния кош. Методът през аортата се използва много по-рядко.
Днес работим с четвърто поколение аортна клапа
За манипулацията се изисква хибридна зала и екип от специалисти от различни специалности. При нея се влиза през крака по аортата и се стига до клапата, която е силно стеснена, първоначално се разтваря с балон, за да може да влезе устройството, което съдържа клапата. Самата клапа е монтирана на стент. Новата клапа стъпва на мястото на старата. Ако периферните съдове на пациента са увредени, тогава се влиза с малък разрез през върха на сърцето. Много елегантен метод за нещо, което доскоро беше практически невъзможно да се направи.
- Кои са причините да се налага тази манипулация?
- Двата порока на третата възраст - аортното стеснение и митралната имсуфициенция, вкарват пациента в операционната. Кръвта трябва да влиза в митралната клапа, но да не се връща към белия дроб. Надявам се до края на тази година или догодина да започнем и с въвеждането на методиката за поставянето на митралните клапи.
- Какъв е възстановителният период след манипулацията?
- След операция през гръдния кош пациентът стои около 2 седмици в болница и възстановителният период е по-тежък. При този метод обаче пациентите се изписват още на шестия ден и се раздвижват още в деня на манипулацията.
- Какви препоръки давате на пациентите след интервенцията?
- Нормален живот. Няма никакви ограничения за живота на човек след поставянето на тази клапа. Тя изисква само 3 месеца пиене на лекарства за разреждане на кръвта. Оттам нататък хората си живеят нормално.
- Колко години издържа клапата?
- Биологичните клапи принципно имат между 15 г. и 25 г. преживяемост. Хубавото е, че винаги може да се влезе допълнително и там, където стентът ни дава опора, да поставим следващата калпа.
- Какво е бъдещето на инвазивната кардиология и кардиохиругията?
- За първи път, покрай тази методика и още няколко такива иновации, в световен аспект се направи "hеart team", който е съставен от специалисти и кардиолози и кардиохирурзи. Все повече се налагат инвазивната кардиология и минимално инвазивната хирургия. Това е бъдещето на медицината изобщо, а не само на кардиологията.
Вече се слагат стентове и в мозъка
Затова се говори и за създаване на строук центрове. В "Св. Екатерина" вече имаме обучен за тази цел екип, за да може да се отворят съдовете на мозъка при инсулт. Светът върви към по-нетравматичните методики. Инвазивната кардиология покрива все по-голям диапазон от патология, която доскоро бе приоритет на кардиохирургията с напълно сравними резултати. Ясно е, че все по-малко пациенти ще се нуждаят от кардиохирургия. Това предизвиква известен конфликт между двете специалности. От големия конфликт кардиология - кардиохирургия се ражда средна специалност, която сигурно в бъдеще ще се оформи като отделна. За пациента това е страхотен успех, защото лечението става все по-нетравматично за него.
- Защо въпреки иновациите расте броят на болните от сърдечно-съдовите заболявания?
- В посока превенция може да се направи много, но тя трябва да бъде на много нива. Започва от детска градина, училище, социални служби, министерство, медии. Трябва да започне в ранна възраст. После се включват лекарите - първо джипито, после редовният контрол и ние болничните лекари стоим накрая на цялата тази верига, защото лекуваме най-тежките случаи. Превенцията е много важна тема, за да няма нарастване на заболеваемостта. Доказано е вече, че ако се спре затлъстяването, тютюнопушенето, застоялият начин на живот, ще има чувствително намаление на сърдечно-съдовите заболявания. Но при тези заболявания няма толкова увеличение, колкото по-скоро липса на намаление. Има известен скок, който се дължи на по-ранното откриване на заболяванията, както и на стреса в цялото ни общество.
Хората не са сигурни за работата си и за утрешния ден
а това неминуемо води до повишаване на заболеваемостта. Ревматичните клапни пороци, които са болест предимно на най-бедното население, намаляха за сметка на пороците на третата декада на живота, при които водещо е аортното стеснение. Там обаче роля имат и различни наследствени фактори.
- Болно ли е сърцето на българина?
- За съжаление сме на водеща позиция в Европа по сърдечно-съдови заболявания. Много е болно сърцето на българина. Плаши ме, че пациентите по-рядко отиват на лекар. Има големи дефицити на кадри в провинцията. Хората в селата са затруднени да пътуват и да отидат на лекар. Хората по-рядко търсят медицинска помощ. Има проблем с достъпа до медицинските услуги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
