Тези дни Георги Мамалев се завърна от Канада и веднага чу изключително приятна новина: Канят го на гастрол и в австралийския град Сидни, място, което все още не е имал късмета да посети. Логично е да се вълнува и да бъде нетърпелив. Но ще трябва да почака. А в това време миноспектакълът "Какво става", заради който актьорът от Народния театър ще лети двадесет часа до зеления континет, ще се играе в клуб "Студио 5" на 24 юли. Варненци ще могат го видият два пъти - веднъж на 31.VII във Фестивалния комплекс и на 6 август в рамките на традиционния театрален фестивал в местния Археологическия музей.
Герои на спектакъла "Какво става" са седем българи. Наши съвременници. Основната тема, върху която разсъждават, е същата, която вълнува и мнозинството нашенци: Какво става всъщност? Какво става с правителството, пита се гражданинът. Какво става с пациентите, пита се пък лекарят, болният не може да повярва на късмета си: Мен ме лекуваха осем доктори, казва, и въпреки това оживях. Група селяни пък са любопитни да разберат дали след като са си направили футболна лига, няма да станат известни. Редно е, казват си, щом няма друго, с което да се прочуем... Въобще героите в спектакъла, сътворен от Весел Цанков, в чиито кожи се вмъква Мамалев, съвсем са актуални личности. Същите хора, които сутрин срещате, докато разхождате кучето си.
- Г-н Мамалев, днес вашите герои са на площада. Питат: "Какво става? Но няма кой да им отговори. Да не би случайно вие да знаете какво става?
- Всичките персонажи от моноспектакъла ми са близки. Въпросите, които не им дават мира, нещата, върху които мислят, темите на деня им са и мои въпроси и теми. И аз се питам същото: Какво става? Когато разработвахме материала с Весел Цанков, автора и на предишния ми моноспектакъл "Разбираш ли ме правилно", търсихме точно такива герои, близки до мен. Много важно е в един комедиен спектакъл да можеш да държиш вниманието на публиката. Да не допуснеш тя да се разконцентрира и мисли за нещо друго.
- Хората са на улицата, имат искания, борят се. Виждате ли се между тях. Какво бихте им казали?
- Ще кажа, че подкрепям протеста на младите. Защото те правят това, което ние навремето не успяхме: да задържим държавата в ръцете си. Точно затова тя попадна в лапите на икомическите групировки. Те пък си създадоха политически формации, излъчиха си лидери, които да работят само за тях. Едни ги наричат олигарси, други милионери, трети видни бизнесмени, а истината е, че това са лица, които се интересуват само от себе си. Тогава логичен е въпросът: Какви мастити бизнесмени, икономисти и фабриканти са, след като не могат да направят нищо за българската икономика? Истинският индустриалец е човек, който произвежда продукция, отваря работни места, създава блага. Ако с далавери и на гърба на държавата успееш да спечелиш някакви пари, то това въобще не те прави велик бизнесмен.
- От 23 години сме на дъното. Засилваме се да скокнем нагоре, но не става. Вярвате ли, че нещата ще се променят. Оптимисти ли сте вие и вашите герои?
- Надежда има, защото го желаят младите, можещите, умните, образованите. Това са хора с по няколко висши образования, учили в чужбина, с контакти по света. Те си служат с интернет, имат друго мислене, различен стил на комуникация, по свой начин защитават тезите си.
- Улицата ли е мястото, където народът трябва да решава проблемите си?
- Излизане на площада е крайният момент. Но за да се стигне дотам, има много причини, които всички знаем. Протестиращите са се срещнали в електроннта мрежа, разменили са мнения и решили да излязат. Те са организирани. Вярват, че са сила. Това е много важно и затова този път акцията им ще има успех. Връщам се назад във времето на страшния комунизъм. Съвтският съюз държи всички. Никой от сателитите не може да каже гък. И въпреки това през 1956 година Унгария се вдига, а Червената армия влиза с танковете. Убиват. Дванадесет години по-късно - 1968-а, в Чехословакия се говори за социализъм с човешко лице, за демократизиране на строя. В крайна сметка пак влязоха танковете. И всичко смачкаха. Минаха още 12 години. Полша. Този път се изхитриха, казаха - ще направим работнически профсъюз. Излъгаха. Но истината е една. Тръгне ли един народ, въстанат ли хората, няма начин да не успеят. Борбата, това е пътят за решаване на проблемите в България и по света. Вижте, протести има не само тук, но и в Унгария, Румъния, Гърция, Турция, навсякъде в Европа. Свидетели как демокрацита наистина се реализира.
- Всичко обаче е в ръцете на политиците, а те живеят в друг, свой си свят и нямат нищо общо с народа.
- Когато управниците обещаят нещо, трябва да държат на думите си. Време е на празните приказки да се сложи край. В България повечето фактори влизат в партиите с една цел - грабеж. Това, че избирателите имат проблеми, чакат нещо от тях, търсят помощ, въобще не ги интересува. Мисълта им е заета само с едно: как да се граби - всеки ден и повече.
- Явно корупцията и безнаказаността, в която живеем, не ви оставя спокоен?
- Нека различните комисии, които се занимават с корупцията и беззаконието в държавата ни, проверят всички бивши и днешни български депутати и да кажат колко са забогатели и как са го сторили. Но това няма да стане. Никога гарван гарвану око не вади. Ами, нали тази комисии са измислени от същите тези новобогаташи, които трябва да бъдат обект на проверка. Как да стане... Затова са хората на улицата. Те повече не искат да гледат днешното мародерство. За всички депутати, независимо от партиите, се чува, че са много богати. Страшна корупция. Ами нека се разследва, затова са тези комисии.
- Хората са на улицата. Вие ги подкрепяте. Какво очаквате?
- Да престанем да слушаме лъжи. Истината да излезе на бял свят. Хората няма да се приберат. Те имат много повече сили и енергия от нашите крадливи управници.
- Имали ли сте предложения да влезете в политиката?
- Агитирали са ме преди години. Но не ставам. Мога да бъде превърженик, симпатизант, съмишленик, но в никакъв случай активен политик. Аз съм актьор и когато публиката ме гледа, трябва да си мисли не какъв депутат съм, а какво става на сцената или на екрана.
- Нека се върнем в театралната зала. "Какво става" там. Как публиката приема спектакъла ви?
- Не е хубаво аз да казвам дали зрителите го харесват. Ще прозвучи грозно. Но факт е, че залата е пълна. Хората са доволни, чакат ме, радват се, казват, че им е било приятно час и половина да бъдем заедно.
Имам реплики и за родния ни Ямбол. Лекарят казва: Ще правим инжекция, тъкмо сестрата малко да се поупражнвява. Тя е нова. Преди седмица завърши с три механотехникума в Ямбол, специалност студена обработка на металите, стругар. Сестри сега няма. Те заминаха за Европа. Защото там болните са здрави..
- Идвате от Канада, гостувахте в Израел, различна публика, различни държави, общото е, че зрителите имат български корен. Различно ли е отношението?
- Хората реагират по един и същ начин. Радват се. Сега няма проблеми с комуникацията. Има скайп. От хиляди километри емигрантите всеки ден се виждат с близките си, влизат в къщите им, знаят всичко. Не можеш да спреш истината.
- И все пак вие говорите за чисто български проблеми, това не отдалечава ли спектакъла ви от зрителите в чужбина?
- В Тел Авив един възрастен човек, явно стар емигрант, защото говореше български зле, ми каза: От години се съм се смял така. Много благодаря. Същото и в Канада, хората пеят, танцуват, радват се, задават въпроси. И основният е: Хубаво ли е сега в България.
- Какво отговаряте?
- Това, което е. Надявам се, че ще става по-добре.
- Не сте играли отдавна в киното. Ще ви видим ли скоро?
- В новия филм на големия режисьор Иван Ничев "Концерт на оцелелите" играя оберкелнер в ресторанта, в който се събират героите. Беше ми много интересно. Имах хубава среща с Васил Михайлов, Димитър Рачков, израелската звезда Мони Мошонов, чиито корени са от Сливен.
- Доволен ли сте от отминаващия театрален сезон?
- Много хубави роли изиграх. "Ричард III" на Теди Москов, сложен, труден, специфичен вид театър, с много различни решения, динамика и в край на сметка благодарене на много силния актьорски състав - с голям успех. Започнхаме и една английска криминална комедия "Обир". Режисьор е Михаил Петров. Имахме едно предварително представление, но истинската премиера ще е септември. Това са две корено различни роли: Ричарт III, Шекспир и Москов, и инспектор от Скотланд Ярд. И в двата случая ми беше много интересно, защото срещнах хубава драматургия, добри режисьори и се получиха добри спектакли.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
