Ако ударят държавата, е нужно тя да отвърне
Европа да е по-твърда към бежанците, казва зам.-председателят на БДЦ Росен Петров
- Г-н Петров, в последните месеци станахме свидетели на брутални престъпления с широк обществен отзвук, бият хора на улицата, изнасилени старици по селата, знакови убийства? Какво и защо се случва? Къде е МВР?
- Мисля, че цялото ни общество е болно. Неговата социална тъкан е разядена. Има голям упадък на ценностната система, за което сме виновни всички ние, които живеем в тази страна - и политици, и граждани, и медии, и образование. Знаете, че през годините на този дълъг преход като че ли едно поколение се изгуби. Аз 19 години съм живял в предния строй и все пак в главите ни бяха запечатани такива послания като това, че трябва да уважаваш възрастния, че трябва да се спазват някакви правила. После, в годините на дивия преход, тези ценности се загубиха. Не казвам, че всички ценности по време на соца са били най-красивото нещо в нашия живот, тъй като социализмът беше един тоталитарен строй, но все пак той даваше някакво възпитание. Наглите престъпления напоследък са плесници върху лицето на държавата и тя не може да бъде в ситуацията на библейски сюжет - ако ти ударят едната буза, обърни и другата. Напротив- когато държавата я удрят, тя трябва да отвърне на удара. И този удар трябва да дойде от МВР. Тук бих споменал и в кръга на шегата една знаменита мисъл на Андрей Ляпчев: "Най-добре се управлява со кротце, со благо и со малце кютек". Тук "кютек" да се разбира метафорично, не директно като бой. Макар че боят понякога не е излишен. На криминалния контингент трябва да се въздейства по адекватен начин и той е в рамките на репресивните марки, които може да вземе МВР. Нека МВР просто да си спомни, че е силово министерство. През 2005 г. бе възприет испанския модел, че МВР е гражданска структура. Мисля, че бе грешка, че се махнаха военизираните чинове в МВР, защото едно е да служиш под пагон, друго е да служиш под незнайно каква длъжност. Когато казвам - да се въздейства върху криминалния контингент, колегите от МВР много добре знаят, че представителите на този контингент може да се викат за беседи, за всякакви неща в районното управление.
- В каква посока трябва да се промени МВР? Дали готвените реформи ще дадат резултат?
- Първо, в МВР полицаят трябва да победи чиновника. Второ, трябва да излезем от това постмодернистично либерално разбиране за функциите на МВР. Нека да се поучим от опита и на други демократични държави, които не са в Европа - от САЩ и Израел. Самото ни общество трябва да реши, тъй като и пред него стои една голяма дилема: иска ли силна полиция или силна престъпност. Двете неща са несъвместими. Като че ли самото ни общество не е още готово да поиска силна полиция. Така че това е една разделителна линия в обществото, която трябва да се преодолее.
- Нямате ли усещането, че обществото не разбира полицаите, а полицаите не отговарят на обществените очаквания и се получава Параграф 22?
- Права сте, получава се Параграф 22. Тук и двете страни са прави. Полицаят се чувства онеправдан, защото знае, че хората не разбират какво е това да виси по осем часа в дъжда, да гази из калта на турската граница, на какви опасности се подлага един оперативен работник, когато действа срещу крупни бандитски формирования, които могат да лишат от живот не само него, но и семейството му. От друга страна, обществото, хората, не са свикнали да виждат в полицая този защитник, който виждат в холивудския филм, човека, чийто девиз е да служи и да пази, приятел, който винаги ще ти помогне. За съжаление у нас има много латентна престъпност, тъй като много от хората въобще не подават жалби в полицията, че се е извършила кражба. Не виждат смисъл в това - ще дойде оперативната група, ще ти намаже къщата с вулканична пепел за отпечатъци и нататък не се знае какво ще се случи. Трябва общество и полиция да вървят не един срещу друг, а заедно един с друг. В крайна сметка полицаят е един от нас - това е нашият комшия, братовчед, някой от съседната улица. А този, когото пази, е също негов приятел, близък. Не трябва да се смята, че полицията е извън обществото и обществото не е част от полицията.
- Споделяте ли мнението, че твърде честите законови промени за силовото министерство водят до демотивация на служителите?
- У нас има твърде често промени в законодателството и те водят до един правен хаос, в някои случаи и до правен нихилизъм. И тук може би ние, депутатите, сме длъжници на обществото. Ако седнете да прочетете колко са промените, обнародвани в Държавния вестник, те са по-дълги от законите. Не мисля, че служителите са толкова демотивирани от честата промяна на уредбата, а от това, че обществото не изпитва доверие към тях, а те самите не знаят как да го изградят. На МВР му липсва знакова фигура, "звезда", която много ясно да отправя посланията, които МВР иска да каже на обществото. Не говоря за министър на вътрешните работи, а за някой професионален полицейски ръководител, който да може да застане пред медиите, да обяснява ясно защо се случило дадено престъпление, какъв ще е отговорът на органите на реда. В този смисъл се усеща недостиг.
- Готова ли е България да се справи с евентуална бежанска вълна и какви следва да бъдат оттук нататък действията на правителството в тази посока?
- Макар и по-късно, отколкото на мен ми се искаше, правителството започна да взима мерки в тази насока. Парламентът също единодушно одобри използването на армията за охрана на границата, тъй като е ясно, че нашите полицейски сили не биха се справили при една мигрантска вълна. Проведените учения също са добро нещо. Сигурно има и хора, които мислят, че това е нещо кампанийно, но това е демонстрация на сила, която е знак към онези, които се насочват към България, какво би ги очаквало на нашата граница. България е изправена пред проблем, пред който не е била изправена сигурно в последните няколко десетилетия. Ние живеем със съзнанието, че сме в пълна безопасност като страна членка на ЕС и на НАТО, а това съвсем не е така. В момента в света гори такъв пожар, че вълната от него може да ни залее и тази вълна няма да трае година или две. Не са малко мненията, че всичко зависи от изхода на военния конфликт в Сирия, но и това не е съвсем така. Тук става дума за поток на икономическа основа. За това, че към Европа се насочват милиони от Африка, милиони от Афганистан, от Пакистан. Това не са бегълци от война, това са хора, които просто искат да живеят по-добре. Страна като България обаче, а и въобще ЕС не може да им осигури това, към което те се стремят. И тук Европа трябва да се съвземе и да вземе правилното решение. За мен то е по-твърда политика спрямо мигрантите. Иначе тази вълна може да унищожи цялата идея за това що е ЕС. И в това отношение България трябва да направи всичко възможно да засили своята полиция и своите служби за сигурност, а и своята армия. Ние си мислим, че понеже сме малки и в периферията, мигрантите ще ни подминат. Няма да ни подминат. Ние трябва да сме готови да посрещнем тази вълна, иначе ще си мечтаем за сегашната ситуация и ще се питаме защо не сме сторили всичко възможно. Сега трябва да го направим, а не впоследствие.
- Какви ще бъдат последствията според Вас за ЕС?
- ЕС е изправен пред най-големия проблем в последните години. Той не може да се сравни дори с предизвикателството за неговото разширяване, когато влязоха страните от Източна Европа. В ЕС в момента се борят две тенденции - криворазбран либерализъм, който говори за някакви европейски ценности, които никой не знае точно какви са, другата е махалото да отива в другата посока, а именно - да ги наречем много радикални решения. Виждате какво показват изборите в Германия. Една подценявана доскоро партия там, Алтернатива за Германия, в момента е трета политическа сила на изборите в няколко провинции. И ако Европа не намери баланса между тези две течения, я чакат нови изпитания. Да не забравяме, че през лятото ни чака и референдумът във Великобритания, който мнозина смятат за предрешен, но аз не мисля така. Тъй като 30 години английската преса и медии възпитават британците в едно пренебрежение към ЕС, че той е нещо лошо. Аз се надявам Англия да остане в ЕС, тъй като това ще е добре и за България. Европа е изправена пред много сериозни предизвикателства. Трябва да действа бързо и да забрави за този брюкселски модел на бюрократичност, когато решенията се взимат след безброй заседания. Тук трябват бързи, адекватни, спешни мерки. Надявам се днешните европейски лидери да си спомнят имената на хора като Шарл дьо Гол, Хелмут Кол, Маргарет Тачър. Европа в момента се нуждае да си спомни това политическо наследство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
