Пораженческото мислене ще доубие БСП, Реформаторите си приписаха успехи
Продаването на гласа стана повод за гордост, казва Страхил Делийски
Как стигнахме до еднополюсния модел? Успяха ли реформаторите на местите избори? Ще се роди ли алтернатива в левицата? С кого ще танцува ДПС? Кому е нужен циркът на Волен? Имаше ли смисъл от референдума? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от политическия антрополог Страхил Делийски.
- Истериите срещу Волен му помагат в неговия маркетингов напън
- Много партийни постижения не са резултати на политически структури, а на локални корпорации
- Столетницата пак яхна приказката за ракетата и космоса
- Г-н Делийски, кое от местния вот извън вниманието на наблюдателите? Какво се крие зад формалните резултати?
- Интересното е да погледнем отвъд числата. Резултатите са ясни и всяка политическа сила ги тълкува така, както й е удобно. Местните избори продължават да се превръщат все повече в технология за производство на числа, отколкото реален инструмент за произвеждане на доверие. Зад повечето числа в действителност стои т.нар. купен и контролиран вот. Това явление не бива да се изпуска от поглед. Вотът не е базиран на никаква политическа логика, а на логиката на покупко-продажбата. Лошото е, че огромна част от тези търговски взаимоотношения се превръщат в числа, които определят структурата на политическата система и властта. Имаме местна власт, която е произведена не по някаква политическа логика, а по логиката на пазара. Това неминуемо ще доведе до все по-голямо изкривяване на начина, по който действат общинските управи. Не бива да се съмняваме, че локалният корпоративен интерес все по-силно ще се меси в регионалните дела, тъй като това е интересът, който доминира изборите. Купуването на гласове няма да намалява, а ще се увеличава. В общините де факто партийната система е разбита, партиите липсват. Това е сериозна деформация. В листите особено в по-малките общини попадат хора, които нямат ресурс да привличат обществено доверие, а могат да произвеждат статистически данни.
Още по-тревожното е, че продаването на гласа от много избиратели вече не се счита за срамно, а става престижно. Изгражда се самочувствие, че човек може да материализира своя вот. Съседи се хвалят един на друг кой повече пари е взел от изборите. Тази възникваща норма е въпрос на време да се превърне в трайно електорално поведение, което ще нанесе тежки поражения на легитимността на местната власт.
- Излиза, че част от постиженията на големите партии са виртуални?
- Тези числа са реални, но не са резултати на политически структури, а на локални корпорации. Опираме до съществения проблем, че партиите не вършат своята работа. Веднъж не се справят като посредник между властта и гражданското обществото. И втори път - като институции, които трябва да излъчат лидери, управляващи политическия процес и упражняващи общинската и държавната власт.
- Доста наблюдатели отбелязаха, че на вота се препотвърди еднополюсния модел на ГЕРБ. Какви са причините за тяхното надмощие?
- Има няколко хипотези за тяхната победа - едната е свързана с доброто управление и видимите резултати, което донякъде е валидно. Съществува и по-сложно и дълбоко обяснение на този феномен - цялото ни общество живее в своеобразен режим на безалтернативност. Веднъж заради тежката криза на левицата - идейна, организационна и кадрова. И втори път - поради обезсмислянето изобщо на политическите отношения като регулатори на общественото. Политиката е дискредитирана като сфера на човешкото взаимодействие. Когато няма политика, тогава липсва и избор. Управлението се свежда до технически въпроси, а потребностите на електората са предимно материални - и тук ГЕРБ са силни. Огромният вот за партията на Бойко Борисов е вот за повече от същото. Ясен знак, че няма същински политически процес и идеи, които да ангажират въображението и мечтите на избирателите.
За да е пълна картината, трябва да добавим и тежкото социално-икономическо състояние на голяма част от хората в малките населени места. Тежките условия ги карат да гласуват на равнището на най-малкото съпротивление, да пускат бюлетини безопасно.
- Мненията за участието на реформаторите са разделени - едни го наричат успех, други - провал. Как е в действителност?
- Опираме до приказката как дяволът чете Евангелието. Видно е, че в РБ критериите за успех са силно занижени, може би с право. На това основание мнозина от тях обявяват "стабилизиране", "разширяване" и т.н. Не съм убеден, че десните избиратели споделят занижените критерии на партийните си ръководства. На местния вот, където по принцип е трудно да идентифицираш ясната политическа подкрепа за даден кандидат, изкушението да си припишеш даден успех е голямо. За Блока беше важно да отчете прилично присъствие, тъй като опасността да бъдат натикани в ъгъла беше чувствителна. Според мен техните резултати не са нито много добри, нито пък обнадеждаващи. В Хасково едва ли се гордеят с дългогодишния си кмет Георги Иванов, който е на път да изгуби балотажа.
- За БСП вече не се знае дали е втора или трета сила. Изпълнителното бюро предпочита да говори за ужасната организация на вота, но все още се свени да оцени публично своите скромни резултати.
- Това се превърна в характерна черта на поведението на социалистическата партия и нейните лидери. За тях все повече важи старата приказка, че на кривата ракета космосът й пречи. Подобни оправдания са обидни за избирателите на БСП, което е видно от изборните им постижения. Постоянната отбранителна позиция, саморазказването в ролята на жертвата е изключително демотивиращо поне за онези червени привърженици, които имат някакво самочувствие и висока лична самооценка. Активният човек трудно би се идентифицирал политически с партия, която винаги се оказва жертва. Неслучайно БСП е на път да загуби не само областните центрове, но и традиционни техни общини като Велинград например. Структурите им страдат от инерция, нищоправене и разчитат на навика и автопилота на техния електорат. На "Позитано" 20, освен че търсят вината в обективната действителност, се чуват и бодряшки анализи от типа "Ами то не е толкова зле". Пораженческото мислене е на път да смали левицата до малък и вероятно удобен партньори след време.
- Как ще коментирате резултатите на левите алтернативи като АБВ и Движение 21?
- Не бих нарекъл АБВ лява идейна или управленска алтернатива. Партията изцяло лежи върху структурите на БСП и няма друг електорат освен червения. АБВ паразитира върху организациите на соцпартията с единствената цел да удовлетвори амбициите на няколко човека. Партията на Първанов е алтернатива по-скоро в областта на трудоустрояването. В Д 21 нещата стоят различно. Идеите на движението на Татяна Дончева са малко по-центристки, въпреки че и там разчитат на банката кадри на БСП. Ще им бъде трудно да се позиционират като съществена алтернатива, защото трябва да създават структури и да излъчват лица, а не се вижда какво особено предлагат. Затова може би с право председателят Миков каза, че БСП са единствената алтернатива вляво. Това не е трудно, когато няма други сериозни кандидати.
- ДПС успяха да вземат 31 общини на първия тур, и почти никъде в своите крепости не допуснаха пробив.
- Съвсем очаквано ДПС се представи силно. На много места те преориентираха стратегически своята подкрепа от кандидатите на БСП към тези на ГЕРБ и това много ясно ще се види на балотажите. Този завой не е учудващ, ДПС винаги са показвали, че умеят да разчитат политическата ситуация. Въпреки че понякога движението изпада в изолация, тяхната самота никога не продължава много дълго. Въпрос на време е партията на Местан да се превърне в желан партньор или поне във фактор без чиято подкрепа е немислимо упражняването на централната власт.
- Изцепките на Волен Сидеров окупираха вниманието на медиите, а мнозина вече ги спохождат конспиративни теории относно неговото поведение.
- Проблемите на българската демокрация са толкова видими, че едва ли целокупната либерална столична общност е необходимо да се занимава с Волен Сидеров. Човек остава с впечатлението, че с Волен започват и свършват всички проблеми. Поне от маркетингова гледна точка неговото поведение е ефективно. Сидеров въобще не се интересува от мнението на всички българи, той се цели в 300-400 хиляди негови фенове, които да го вкарат в следващия парламент. Подобен тип истерии срещу него, само му помагат в неговия маркетингов напън.
- Получи ли се референдумът и какви ще са последствията от него?
- Въпросът за електронното гласуване е напълно технически. Той нямаше как да мобилизира гражданите в контекста на местните избори, когато ги вълнуват далеч по-важни проблеми. Президентът Плевнелиев пропусна шанса да се покаже като сериозен политически и играч, и след като парламентът оряза въпросите за допитването, той трябваше да каже, това не е референдумът, който той иска. Колкото и да се опитват от "Дондуков" 2 да опишат референдума като успех, той е провал. Президентът на успя докрай да защити принципите на пряката демокрация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
