През 2014 г. светът ще отбележи 400 години от смъртта на великия Ел Греко - испанския художник от Крит със забележителна палитра от студени синьо-зелени тонове и издължени човешки фигури, белязани от страданието. Представям си колко много народ ще се стече тогава във Фоделе - селце на 26 км от главния град Ираклион, чието старо име е Кандия. Последното е важно, защото е имало спорове, нестихнали и до сега, къде точно е роден Ел Греко - Великия критянин, както го нарича в своя "Рапорт пред Ел Греко" другият голям син на тази земя Никос Казандзакис. Многобройни източници сочат Фоделе, не по-малко "за" са за Кандия. Както и да е, но Фоделе явно си е спечелило правото да се смята за родно място на художника, защото тук напливът от туристи не секва.
"Сиви железни камънаци, заляна в светлина голота... Но сред строгите черти на този критски пейзаж човек откриваше една изненадваща чувствителност и мекота - в прикътаните падини благоухаеха лимонови и портокалови дървета, а от далечината, от безбрежното море се разливаше някаква безплътна поезия.
- Крит... - шепнех аз, - Крит...
И сърцето ми потръпваше" - това е Крит на Казандзакис. Такъв навярно го е носил в сърцето си и Доменикос Теотокопулос, наричан Ел Греко.
От двете страни на пътя от Ираклион за Фоделе са нацъфтели розови олеандри и мащерка и имаш чувството, че дишаш въздух, чието сладостно ухание лепне по устните. Когато се напуска главният път и се отбива към селото, дивна гледка пленява погледа. Градините са пълни с портокалови дървета, с нарове и орехи, с маслини, а в далечината църква се е сгушила в зеленината. В село Фоделе сме, но не е село като село. Личи си, че гърците разумно са наместили европейските субсидии из целия остров - и пътищата им пътища, и къщите им хубави, сякаш вчера е ударена последната замазка. До музея на Ел Греко може да се стигне и с кола, но тези 800 м, които го делят от центъра, е препоръчително да се изминат пеша. Няма да съжалявате. През селото тече рекичката Пантомантрис, заради която вероятно
тук е истински оазис
През май свежи аромати се носят откъм градините, жълтеят лимоните, промушват се оранжевите топки на портокалите, слънцето е гальовно, птички цвърчат в храсталаците... Тихо е, попадаш в някакво безвремие и се поспираш неволно да се порадваш на Божията благодат.
Музеят на Доменикос Теотокопулос е на мястото, където някога бил домът, в който художникът се родил през 1541 г. До входа има бюст на Ел Греко, а вътре са подредени добре осветени репродукции на прочути негови картини - "Христос, носещ Кръста", "Коронясването на Богородица", "Апостолите Петър и Павел", "Светото семейство", "Мария Магдалена"... За съжаление в музея няма нищо автентично от времето на Критянина, но пък къщата е потънала в цветя, маслинови дървета правят дебела сянка, отсреща от векове стои стара византийска църква, кръстена на Богородица, която може би единствена помни младия Доменикос - всичко носи омиротворение и радост.
Неспокоен е бил животът на този знаменит син на Крит. Съвсем млад Доменикос отива в Кандия, където бликва талантът му. Рисувал икони според византийската ортодоксална традиция, а в работата му помагал брат му Манусо, по-голям с 10 години. Островът бил тесен за младежа, който на 25 години бил признат вече за майстор. Тръгва по света да търси простор за душата и дарбата си. Първата му спирка е Венеция, където остава 4 години, после е Рим, а през 1572 г. отива в Испания. Отначало е в Мадрид, където е поканен да рисува фрески във величествения дворец на Филип II "Ескориал". През 1577 г. пристига в Толедо. В този град той създава ярки творби, в него остава да живее до смъртта си на 7 април 1614 г.
Испански дар за родината на Критянина
На площада във Фоделе се извисяват могъщи чинари с исполински дънери, край реката с белосани брегове са подредени кафенета и таверни, едно до друго се притискат магазинчета за сувенири, в които баби с черни забрадки, научили по няколко английски или френски думи, усърдно те канят да влезеш. Ако купиш, те изпровождат с портокали и медени курабии. Та точно тук, под чинарите, има малка плоча с барелефа на Ел Греко, монтирана върху бяла колона. Тя е спомен от паметна среща през юли 1934 г., когато по случай 320 г. от смъртта на художника в селото пристига делегация от Испания. Тя донася плочата, издялана от толедски мрамор, а на нея е написано, че се дарява "...на испанския художник и на неговата родина..." от Историческия факултет на Университета във Валядолид. През 1964 г. пък във Фоделе е поставен бюст на Ел Греко, изваян от скулптора Теодорос Апартис.
Тази година през март от двора на Културния център на общината в Атина бяха откраднати бронзовите бюстове на Никос Казандзакис и на Ел Греко. Опасенията на властите бяха, че ще бъдат претопени като старо желязо. Не знам какво стана. Надявам се да са ги намерили, за да бъдат отново заедно двамата велики критяни. И Казандзакис да продължи своя "Рапорт пред Ел Греко", защото, както казва "...той е замесен от същата критска пръст и може най-добре от всички борци, живи или живели някога, да ме разбере".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
