София. Новите избори в Украйна вече са насрочени, но на Майдана все още има хора. Какво виждаме и какво пропускаме в украинските сътресения, когато гледаме отстрани? Какви са шансовете и какви - подводните камъни страната да тръгне по демократичен път, "Стандарт" попита журналистката Елана Йончева, която в момента снима на "горещото" място на събитието.
- Г-жо Йончева, намирам ви в Украйна. Какво се случва там, как изглежда ставащото отблизо?
- Когато се говори за Украйна, добре е да се каже, че има два погледа върху нея. Това, което се случва в Киев, представлява повече настроенията и интересите на Централна и Западна Украйна. Но има едни други 50%, за които в медиите почти не се чува - представителите на Източна и Южна Украйна и полуостров Крим. Аз мога да разкажа как изглеждат нещата тук от Киев. Днес трябва да бъде избран съставът на новото правителство (б.а. интервюто е взето в 9 ч сутринта вчера) и в парламента е създадено ново парламентарно мнозинство. Но големият въпрос е как се вземат решенията вътре в този парламент. Юридически погледнато, те са легитимни, защото се вземат с мнозинство. В същото време обаче към сградата на парламента около 10 ч започват да пристигат отрядите за самоотбрана и тези на десния сектор. Това са полувоенни групировки, които обкръжават плътно сградата на парламента. Те всеки ден обявяват нови искания... Имаме два центъра на власт в момента само в Киев. От една страна, това са депутатите, които вземат решения и на тяхната база се създават легитимни органи на властта. А от друга страна, имаме улицата, отрядите за самоотбрана и десният сектор. Това са хората, които спечелиха победата на опозицията и които в момента поставят исканията си. Вчера те обявиха създаването на Съвет на Майдана и заявиха, че всички предложения и назначения - както правителствени, така и в администрацията, трябва да бъдат съгласувани и одобрени от тях. Въпросът е доколко този Съвет на Майдана е легитимен, каква част от украинския народ представлява. Вторият голям въпрос е доколко либералната демократична опозиция, която е в парламента, може да си позволи да не се съобразява с този Съвет и с десния сектор. Виждаме, че първият закон, който беше отменен, без да има някаква наложителна причина за това, беше т. нар. закон за държавната езикова политика. Той позволяваше там, където има повече от 10% етническо малцинство, на регионално ниво да има втори официален език. В Украйна освен руски език такъв е унгарският, както и румънският.
- Има ли българско малцинство, засегнато от него?
- Българският беше официален език на местно ниво в Одеска област, където сънародниците ни са повече от 10%. Това означаваше, че те могат да поставят например табелки на двата езика в своите селища. Можеха да разговарят на български с местната администрация, документацията да се води и на украински, и на български. Сега това вече не им е разрешено.
Всъщност притеснението на една част от жителите на Украйна е, че след отмяната на този закон може да последва приемане и на други идеи, залегнали в програмите на националистите. Например закон за обявяването на украинците като титулна (водеща) нация. Когато говорих по този повод със самите националисти, те заявиха "Трябва украинският генетичен материал да бъде съхранен". И по тази причина трябва да се отдава предпочитание на украинците в различни форми на обществения живот, политика, култура, икономика. Как обаче това ще бъде преведено от политиците, ние все още не знаем. Защото десният сектор и крайните националисти не са формулирали докрай своите искания, но това заляга в програмите на различни националистически организации. Ние не знаем доколко либералната демократична опозиция в парламента ще откликне на тези искания. Например лидерът на партията "Свобода" Олег Тягнибок, който е и кандидат за президент, настоява за създаване на Министерство на самосъзнанието. От неговата партия в парламента вече е вкаран и друг проектозакон, който предвижда забраната на определени телевизионни канали, които според тях са отразявали неправилно и тенденциозно последните дни на Майдана. Според Тягнибок това, цитирам, "застрашава информационната безопасност на страната". Разбира се, това са проектозакони, те могат да не минат. Но въпросът като цяло е доколко опозицията ще се съобразява с Майдана. И в момента от мястото, където съм, виждам как пристигат нови отряди. Самите те твърдят, че не обкръжават, а защитават парламента. И заявяват, че няма да напуснат улицата, докато съгласувано с тях не бъде съставено новото правителство и назначени висшите държавни функционери.
- Какви са настроенията сред обикновените хора? Каква част от тях представлява Майдана в момента?
- Особено в началото, а и сега сред Майдана има истински привърженици на демокрацията. Такива, които считат, че държавата трябва да се отърве от корупцията, която я залива. В Украйна корупцията винаги е била изключително тежък проблем. Тя действително е страна на олигарси, които държат икономическата, политическата и медийна власт в държавата. По време на управлението си Янукович се опитва да концентрира около себе си цялата политическа и икономическа власт. Това в голяма степен не се одобрява от останалите центрове на олигархичните структури, ако може така да се каже. Олигарсите в Украйна искат да са еднакво близко или еднакво далече от властта. В същото време и средният бизнес няма интерес от това един човек да концентрира властта, защото в такива случаи той става източник на по-голяма корупция. На Майдана от една страна имаме хора, които наистина искат промяна, искат по-справедлива социална система. Но, за съжаление, в момента надделяха крайните националисти. Тези, които останаха на площада, представляват най-крайните националистически организации. Ще ви дам един пример - вчера разговарях с Олег Соскин, свързан с идеологията на националистите. Той смята не просто, че отмяната на закона за езиковата политика е правилна. А счита също, че Украйна трябва да смени своето име - да се нарича Русь-Украйна, тъй като Русия е взела името на Украйна. И в момента, в който бъде създадена Четвъртата украинска република, трябва да предявят претенции към голяма част от европейските руски територии. За мен това са много крайни искания, въпросът е доколко ги представлява десният сектор и доколко парламентът ще се съобразява с тях.
- Какви са вашите прогнози, има ли решение и възможно ли е Украйна да се разцепи?
- Аз смятам, че има шанс да се намери политическо решение на тази криза. Всичко зависи от опозицията в парламента. Въпросът е доколко те няма да са заложници на хората, които охраняват парламента.
- Как преценявате поведението на Русия?
- Първите дни от създаването на парламента руският парламент обяви, че приема новия състав на Върховната рада и ще разговаря с тях. Това бяха първите реакции на Москва, но след отменянето на закона за езиковата политика езикът на Москва се промени. Важно е доколко парламентът и новото правителство ще могат да създадат такива институционни и правови рамки, в които и Западна, и Източна, и Южна Украйна ще бъдат достатъчно добре представени и защитени. Ако хората в Източна и Южна Украйна почувстват, че техните интереси по някакъв начин са поставени в опасност, има вероятност да започне тенденция за федерализация на страната. Ето още един пример - Олег Тягнибок предлага в паспортите да бъде записана етническата принадлежност на хората. В някакъв момент това може да наруши интересите на определени етнически групи, да послужи като повод за репресии или за отнемане на гражданските им права.
- Има ли някакви реални оплаквания от опити за репресия?
- В Киев повечето анализатори и политолози, които имат по-критичен поглед към ставащото, вече отказват да общуват с журналисти и да дават интервюта. Направо казват, че не знаят дали някой няма да дойде в техния дом.
Има още два момента, които не са решени, а са особено важни. С едно споразумение, подписано от старата власт и бившата опозиция, се предвиждаше връщането на оръжието - знаете, в Западна Украйна бяха разграбени много складове. Всички тези оръжия се намират неизвестно у кого. Можем да предполагаме, че част от тях са в представители на десния сектор - тоест в тези, които в момента отстояват своите права на улицата. Това оръжие не е върнато, или поне ние нямаме информация, че то е върнато. А предстоят президентски избори на 25 май. Което също е нарушение на приетото споразумение, защото изборите трябваше да бъдат след направените поправки в конституцията. Сега те няма да бъдат изчакани. И големият въпрос е на 25 май, когато на улиците има въоръжена и достатъчно мотивирана опозиция от представители на едно определено идейно и политическо течение, доколко тези избори могат да бъдат проведени честно. И второ - каква атмосфера ще бъде създадена за провеждането на тези избори, така че Западът, Изтокът и Югът да ги признаят за легитимни, за да може тази държава да се развива демократично. Иначе се поставя под съмнение целият демократичен процес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
