Филиз Хюсменова е евродепутат от 2007 г. Зам.-председател на групата на АЛДЕ в ЕП и зам.-председател на ДПС.
- Г-жо Хюсменова, ЕС е изправен пред реални терористични заплахи, бежанска вълна и не на последно място - разклатено доверие в институциите от самите европейци. Как Съюзът отговаря на тези сериозни проблеми?
- Всеки от проблемите, които изредихте, е предизвикателство пред Европейския съюз. Всеки от тях представлява отделна политика, по която може да се говори много и която изисква силна ангажираност от самите страни членки. Денят на Европа - 9 май - е добър повод да се разсъждава върху тях, защото помежду им има нещо общо. В тях се преплитат противоречиво ценностите, които създадоха и държат единството на Европейския съюз. Става дума за подновения избор на старата дилема "свобода или сигурност", както и за избора между повече интеграция и запазване суверенитета на държавите членки. Моят отговор е "баланс". Защото това е изкуството на политиката - да се постигне оптималното съчетание между свобода, сигурност, интеграция и суверенитет.
- Бежанците, които умират пред вратите на Европа, се оказват заплаха за сигурността на страните членки? Ще бъдат ли приети в ЕС само 5000 бежанци и ще бъдат ли връщани останалите?
- В Средиземно море се случи голяма човешка трагедия, която стресна Европейския съюз. Трагедия в повечето случаи е животът, който водят бежанците в специализираните центрове, липсата на елементарни условия в тях, очакването на документи, решаващи съдбата им. В същото време бежанският натиск е най-голям в страни като Италия, Гърция, България, които изпитват финансови затруднения да се справят с него. Претоварването на системите на прием крие рискове. В някои случаи от страна на местното население се проявява агресия, създават се условия за ксенофобско говорене и действия. Дори политиците използват темата за постигане на партийни цели. Бежанската вълна се превръща в тест за солидарността в Европейския съюз. Отговорността е на страните членки, защото те трябва да се договорят за нови правила вместо Дъблинския регламент, който очевидно не решава проблемите. Либералите в Европарламента искаме радикално нов подход за справянето с проблемите на убежището и миграцията чрез централизирана европейска система, настояваме и за обща политика по отношение на икономическата миграция. А що се отнася до втория въпрос, ще поясня, че става дума само за една програма, вече одобрена от Съвета на ЕС, за настаняване в страните от Съюза на лица, които са получили статут на бежанци от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Страните членки са поканени да участват доброволно в тази програма.
- Казахте, че АЛДЕ настоява за европейска политика по отношение на икономическата миграция?
- Икономическата миграция е естествен процес и има положителни последици за увеличаване на работната ръка в застаряващите европейски страни, за увеличаване на БВП. Но тя създава и грижи като натоварва социалните системи, когато е нерегламентирана, и като се създават настроения срещу новопристигналите - че заемат работните места на местните жители. Алиансът на либералите и демократите за Европа е за пълно преразглеждане на системата на синята карта, чрез която да се привличат висококвалифицирани имигранти за работа в сектори, където има недостиг. В момента действат 28 национални системи, трябва ни истинска европейска синя карта, по подобие на американската, австралийската или канадската система. Тези страни привличат много повече специалисти, отколкото Европа. В България например също имаме проблем - липса на кадри. Все повече медицински специалисти напускат страната ни. Ясна е необходимостта от координация на европейско равнище за устойчивото развитие на този сектор в т. ч. "държави - източници на кадри", включително и чрез привличане на специалисти от трети страни.
- А дали вече са преодолени проблемите, които имаха българите и румънците на европейския пазар на труда?
- Бяхме свидетели на ескалиращи антибългарски и антирумънски настроения по повод на отварянето на пазара на труда за целия Европейски съюз в началото на 2014 г. Дебатът по темата за т.нар. "туризъм за осигуровки" продължава да тече, въпреки че не се сбъднаха прогнозите, че 29 милиона българи и румънци ще влязат във Великобритания, както писа вестник Daili Mail. Общо 32 000 граждани от двете страни са се преместили във Великобритания от юни 2013 до юни 2014. Икономисти изчислиха, че мобилността на гражданите на ЕС са добавили към финансите на кралството 20 млрд. паунда за десет години. Необходими са още допълнителни мерки за справяне с дискриминацията, която гражданите на ЕС срещат в други държави членки. Такива мерки могат да бъдат създаването на европейска уеб платформа и гореща линия, която да предоставя информация и да подкрепя в случаите на дискриминация, да запознава с юридическите възможности или да насочва към компетентните власти за защита на трудовите права. В същото време страните членки са прави да търсят баланс между правото на свободно движение и достъпа до схемите за социално осигуряване. По-доброто правно дефиниране на обстоятелствата кога един човек търси работа ще улесни този баланс и решенията, свързани с него.
- Смятате ли, че Евросъюзът се справя успешно с борбата срещу тероризма?
- Специализираните органи за борба с тероризма в страните членки си сътрудничат успешно, но това не означава, че няма какво още да се направи за по-бърз обмен на информация. Липсваше ни единна визия, чрез която целенасочено да се провеждат всички мерки и действия. В края на април Европейската комисия представи в Европейския парламент стратегия за борба с тероризма до 2020 г. Изходните позиции на либералите са, че мерките трябва да осигуряват по-добър баланс между сигурността и основните права на гражданите. Ние сме доволни, че вижданията ни са залегнали в предложението за стратегия, а именно - укрепване на Европол и създаване на Европейски център за борба с тероризма в Европол, създаване на Европейска служба за прокурорите. Стратегията включва трансграничната организирана престъпност, трафика на оръжие, финансирането на криминални и терористични мрежи, борбата с киберпрестъпленията. Очаквам усилията да се насочат към основните причини за тероризма и радикализацията и да се наблегне на превенцията. Добро е предложението за укрепване на външните шенгенски граници, но предстои да видим решението на страните членки, което се разминава по отношение на проверките по границите - при какви обстоятелства и на какъв принцип може да се правят.
- Източноевропейците ли заразиха "старите" страни членки с евроскептицизъм?
- Не може да се направи такъв извод. Изследванията на Евробарометър красноречиво показват, че източноевропейските страни имат по-голямо доверие в Европейския съюз и неговите институции, отколкото старите страни членки. Това се отнася и за България. Евроскептици е имало винаги. Техният брой нарасна поради обективни обстоятелства - финансовата и икономическата криза, поради която много европейци останаха без работа, терористичната угроза, нестабилността по границите на ЕС. Трябва да добавим, че интерпретирането на проблемите от националистическите и евроскептични партии целеше преди всичко привличане на електорат, а не решаване на проблемите. Те влязоха в Европейския парламент с послания против Европейския съюз.
- Надигащият се национализъм като че ли постави в трудно положение либералите в Европа. Като зам.-председател на АЛДЕ имате ли отговор защо успехът на новите формации стана за сметка на вашите послания?
- От трета политическа сила в предходния мандат, АЛДЕ стана четвърта в Европейския парламент. Намирам закономерност в представянето на либералите от различните европейски страни. Там, където националистическите партии имаха по-високи резултати, либералите не успяха да вкарат много свои представители. Но представителите и на дясното и на лявото в Европарламента също намаляха за сметка на евроскептичните партии. Извлякохме си поуки и в настоящите решения често проевропейските партии гласуваме заедно, не се противопоставяме една на друга, прилагаме критичен, но градивен подход.
- Започнахте това интервю с Деня на Европа. Ще отбележите ли по някакъв по-специален начин 9 май?
- Да, тази година се навършват 65 години от обявяването на идеята на Жан Моне за европейската общност за въглища и стомана. Чрез информационния ми център в гр. Дулово обявих конкурс за есе, победителите от който ще посетят Европейския парламент. Той е част от кампанията, която провеждам под мотото "Наследството и бъдещето на Европа". В пет общини в страната - Варна, Добрич, Силистра, Разград и Кърджали, ще се състоят публични събития с участието на женските дружества към ДПС, млади хора и деца. Дамите, споделящи либералните идеи, искат символично на тази дата да предадат на следващите поколения ценностите, които създадоха Съюза и обединяват и днес европейците. Трябва да ги завещаем на децата си, за да съществува стремежът към мир, демокрация и просперитет в обединена Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
