Миков залага на опозиционната карта, Нинова гради мостове
Влиянието на една партия се измерва и с броя на ресорните репортери и стръвта, с която висят да отразяват многочасовите заседания на нейното ръководство. Допреди няколко години форумите на БСП се следяха със затаен дъх от цялата държава, а взетите решения пряко касаеха архитектурата на държавата, геополитическите насоки и икономическите играчи. По това време всяко по-горещо интервю с виден социалист предизвикваше диви спорове в медиите, равина от коментари и анализи, и бурни партийни събрания.
Славната епоха приключи - днес край "Позитано" шум се дига, дрънкат саби, щитове, но освен най-заклетите леви политикани,
всички останали наблюдатели се прозяват отегчително
Една от причините е мъчителния залез на соцпартията. На последните местни избори БСП не успя да спечели нито един областен град и слезе под 10-процентния праг. Нещо повече, в най-големите градове, където е съсредоточен интелектуалният и стопанският потенциал на страната, червените показаха най-хилави резултати. За сравнение кандидат-кметовете в четирите най-големи града взеха съответно - Михаил Мирчев в София - 8.40%, Георги Гергов в Пловдив - 7.19, Анелия Клисарова в Варна - 7,48%, Евгений Мосинов в Бургас - 5,54%.
При това положение изобщо не е изненада, че медиите отделят незначително място на драмите в соцпартията, та затова основните претенденти за лидерския пост са принудени да преминат към платени ПР, рекламни и компроматни кампании. С наближаването на дните на конгреса в началото на май става ясно, че на фона на 17-те номинирани досега видни социалисти, изкристализира основния двубой между сегашния председател Михаил Миков и зам.-председателя на ПГ на БСП Корнелия Нинова.
Преди сражението неизбежно
да затъне в лични нападки и грозни разкрития
от "верни другари" може да се отбележат няколко ключови разлики в предлаганите от тях пътища. В навечерието на конгреса Миков изневиделица форсира опозиционния мотор. След дълги напъни червените успяха да обединят достатъчно опозиционни сили, за да внесат и изиграят първия вот на недоверие за грешките на здравната политика на правителството. БСП внесе и дежурната си лепта - предложение за отмяната на плоския данък, който бе въведен от самите тях при кабинета "Станишев". Миков вдигна и социалната реторика до непознати за него висоти.
Засилените децибели срещу ГЕРБ са в реда на нещата няколко месеца преди президентските избори. В червената централа обаче категоричното противопоставяне на Бойко Борисов носи и друг нюанс - охлаждане на мераците на групите, които потриват ръце за общо управление с ГЕРБ. По този начин Михаил Миков се позиционира като водач на твърдата опозиционна линия срещу заговорите на "съглашателите и обезличителите", криещи се в пазвата на столетницата. В неговия лагер е и идеологът Янаки Стоилов, който от години рекламира формулирания, но
така и несъстоял се "радикален ляв завой"
Проблемът на статуквото е, че в момента БСП изглежда полуумряла опозиция в парламента, а извън столицата за нейните дела и инициативи не се чува почти нищо. Избирателите и партийците едва ли ги топли мантрата "Не на ГЕРБ", когато ръководството не знае за какво точно се бори в редица стратегически сфери - балансът между труда и капитала, геополитическата ориентация, конкретните измерения на социалната държава, скъсването на зависимостите от олигархията и т.н. Старите клишета се изтъркваха до скъсване, а втръсналите физиономии на Изпълнителното бюро не носят допълнителен морален заряд.
Претендентката Корнелия Нинова стъпва на пръсти и се стреми да привлече всички, охладнели към Миков, червени фракции. Нейната стратегия върви към отваряне на партията и приобщаване на гражданския сектор, преодолявайки сегашната капсулация. Тя предлага на вътрешен референдум да се подложат отношенията с АБВ - друг болезнен тактически въпрос. До момента двете сили са в състояние на "студена война" - именно поделянето на левите гласове на местния вот е една от причините те да загубят редица червени крепости. Разумът диктува, че без обща кандидатура левицата е обречена на жалко представяне на президентските избори. Емоциите и егоизмът обаче водят тесните ръководства към последната братоубийствена битка за левите избиратели. Засега изглежда, че силите на Миков и Нинова, зад която застанаха влиятелни организации като софийската, са изравнени. По всичко личи, че който и да спечели, няма да последват особено големи земетресения сред върхушката, управляваща БСП от двайсетина години и докарала я до днешното незавидно положение. Най-голямата заплаха като че ли идва от възможността от израждане на лидерския дебат в партията и безвъзвратна загуба на остатъчния авторитет на БСП.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
