Към магистратите се насади много отрицателно отношение
Трябва да се намери баланс в съдийското самоуправление, казва Богдана Желявска
Буквално в последната работна седмица преди лятната си ваканция депутатите приеха окончателно поправките в Закона за съдебната власт. В него имаше доста спорни моменти, които предизвикаха дебати. Един от тях е, че сигналите срещу магистрати вече няма да са анонимни, а ще се подават с ЕГН, трите имена и адрес. Най-много дискусии предизвика текстът, че магистратите трябва да декларират пред ВСС своята принадлежност към съсловни организации и тайни общества. За коментар на спорните моменти в закона потърсихме председателя на Българската съдийска асоциация Богдана Желявска. Тя беше и член на Обществения съвет в конкурса "Новата генерация: Юристите" на вестник "Стандарт".
- Госпожо Желявска, близо два часа продължи дебатът дали в Закона за съдебната власт (ЗСВ) да залегне изискването прокурори, съдии и следователи да декларират пред ВСС своята принадлежност към съсловни организации и тайни общества. Какво мислите по въпроса?
- От Българска съдийска асоциация (БСА) участвахме в заседанията на правната комисия, на първо четене и на второ, и сме изразили мнението си. Подписахме и нарочна декларация, съвместно с Асоциация на прокурорите и Съюза на съдиите в България, за задължението за деклариране на магистратите участието им в съсловните организации. По отношение темата за деклариране участието в тайни общества не мога да взема отношение, защото нито съм член на тайно общество, нито знам как се декларира участие в такова, а и не смятам, че темата трябва да бъде коментирана от нас, като представители на съсловни организации.
Според приетите изменения в ЗСВ на магистратите ще бъдат извършвани проверки за почтеност, независимост, конфликт на интереси и т.н. Въвеждат се 4 или 5 декларирания - по въпроси от личен и имуществен характер, и доста задължения за магистратурата в тази връзка, разширява се обемът на проверката, която ще бъде извършвана по отношение на нас. Инспекторатът се противопостави на доста от предлаганите промени, но така или иначе те се приеха. Въвежда се и още една декларация и тя е за участие на магистратите в обществени, неправителствени, включително и професионални и съсловни организации. Знаете, че у нас съществуват три съсловни съдийски организации, една прокурорска и една следователска. За съжаление, към магистратите се насади, много отрицателно отношение.
- Говорите за насадено мнение. Според последното изследване на ГАЛЪП българите не са наясно как точно функционира съдебната система, рядко имат досег с нея, не знаят какви реформи се правят там, но пък я смятат за корумпирана.
- Да, изследването, което е доста коментирано, показва, че обществото има негативно отношение към магистратите, но в същото време се оказва, че само минимален процент от анкетираните са имали всъщност съприкосновение със съдебната система. И отделно от това се внушава един антагонизъм между нас, съдиите. А на практика между нас, като редови съдии, няма противопоставяне. Така или иначе, у колегите, независимо в коя организация членуват, може да възникне основателно съмнение,че декларирайки принадлежност към една или друга съсловна организация, автоматично това може да породи натиск и реваншизъм, или до опит за такъв, от страна на някой член на нашия ръководен орган, комисиите по атестирането, административен ръководител. Това е едната страна на проблема.
Другата - нашите организации са публични, ние подаваме декларации в Министерство на правосъдието като неправителствени организации в обществена полза и се подчиняваме на правилата на сдружаване, разписани в Закона за юридическите лица с нестопанска цел и прокламирани като основно право в Конституцията. Конституцията, както и всички актове за устройство на всички цивилизовани държави, приемат правото на сдружаване като основно човешко право. А задължението за неговото деклариране на практика представлява ограничаване на това право.
Има държави, в които има законодателно решение самата съсловна организация да декларира броя на действителната си членска маса, която си плаща членския внос, участва в инициативите и т.н. и това е свързано с правото на тази организация да получава субсидии. За това на заседанието на Правната комисия в НС ние предложихме за в бъдеще да се помисли за такова финансиране - дали ще бъде чрез ВСС, дали ще бъде чрез Министерство на правосъдието, това е въпрос на бъдещо законодателно решение и, разбира се, при наличие на воля от страна на управляващите. Тогава вече би могло да се мисли за някакъв вид деклариране на членство и то като задължение на самата съсловна организация, за да се очертае и докаже реалната тежест на тази организация и държавата да й даде възможност да получава някакво финансиране. Може би можеше да се помисли за варианта магистратът да декларира по принцип дали участва или не в съсловна организация, но без конкретика.
- Каква законова защита предоставя вашата асоциация на членовете си?
- В бъдеще би могло да се помисли да се предостави законова възможност на професионалните организации да защитават на членовете си. Ние, магистратите, нямаме право да членуваме в синдикати. А сега хората ме питат: Как защитавате правата и професионалните интереси на магистратите. Казвам: Обучаваме ги. Държавата ни третира по някакъв много особен начин, ние сме хем съсловни организации, хем не сме синдикати. Вчера три от съсловните организации - Българска съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии и Камара на следователите подписахме меморандум за сътрудничество, който е отворен и за другите колеги.
- Една от ключовите промени в закона касае съдийското самоуправление. До какво ще доведе то?
- Имаше много спорове, когато предишният министър господин Христо Иванов заговори за самоуправление. Тогава казахме, че и ръководителите трябва да имат съответната тежест при вземането на решения, от една страна, и общите съдийски събрания, от друга страна. Трябва да се намери някакъв баланс. Дано с приетите промени в ЗСВ законодателят да е успял да намери баланс между компетенциите на административния ръководител и тези на общото събрание, защото иначе председателят ще стане заложник на това какво ще реши Общото събрание или на различни интереси, или пък той ще си прокарва само собствената политика. Ние на практика не знаем какви текстове са приети. Все още не сме видели окончателния вариант на закона. Но ние като съдии сме свикнали да прилагаме закона такъв, какъвто е - и лош, и добър, така че не се притесняваме.
- Като гражданин мен ме притеснява в този закон, че без дебати беше прието изискването сигналите за корупция и конфликт на интереси срещу магистрати да съдържат, освен задължителните име, адрес и телефон на подателя, и неговото ЕГН?
- Гражданският процесуален кодекс предвижда изрично да не може да се гледа делото, ако ищецът не е посочил ЕГН-то си в исковата молба. За да се види, че това лице действително съществува. Това, всъщност, в гражданското правораздаване е задължителен реквизит.
- Според текста хората, които сигнализират съдебния Инспекторат за нередности в системата, ще носят отговорност, ако подадената от тях информация се окаже невярна. Кой ще подава сигнали тогава, като е толкова уязвим?
- Ние, като магистрати, търпим постоянно нападки срещу нас. Въпросът е пак на баланс. Дори, ако помните, се говореше за проверки по анонимни сигнали, което не съществува в европейските държави.
- Според министъра на правосъдието Екатерина Захариева приемането на ЗСВ е част, а не краят на т.нар съдебна реформа. Докога ще се реформираме?
- 25 години съм в системата и, откакто съм започнала като младши съдия, все се реформираме. Ние неведнъж сме изразявали становище, че проблемът и за гражданското, и за наказателното правораздаване, са процесуалните закони. Трябва да се даде процесуалната рамка за работа на магистратите. Тогава ще има и бързина и ефективност. Още преди 2008 г., когато се прие новият процесуален граждански ред, визиран в новия ГПК, трябваха много малко промени. Обаче направиха процесуалния кодекс тромав и гражданското правосъдие се забавя. Вчера например мина през Министерски съвет Законът за подкрепеното вземане на решения - за отмяната на запрещението на физически лица, по който екипът ни работи повече от три години. Законопроектът е създаден във връзка с ратифицирането от страна на България на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която два пъти сме осъдени в Страсбург. За такива неща трябва да съобщаваме, те са положителни и могат да обърнат законодателството.
- Къде остава човешкият фактор?
- Този човешки фактор трябва да има правния инструмент, за да може да функционира. Това е правосъдието.
- Вярвате ли в електронното правосъдие?
- Аз лично - да. За мен това е бъдещето. То изключително би могло да допринесе за бързината на правосъдието. Бихме могли да предоставим включително и експертна помощ, като участваме в работни групи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
