В "Бърза помощ" е по-зле от Ирак

С 4,5 млн. заплатите на спешните медици в София ще се вдигнат двойно

София. Защо в XXI в. българите умират на улицата, без да дочакат линейка? Как така спешната помощ е приоритет номер 1 на здравно министерство, а лекарите работят за мизерни заплати и без елементарна апаратура? Могат ли общинските болници да дадат рамо на "Бърза помощ" в София и кой им пречи да го направят? И защо вече 25 г. здравната реформа се оказва невъзможна? "Стандарт" попита ген. Стоян Тонев, зам.-кмет по здравеопазването на София и бивш шеф на ВМА.

- Ген. Тонев, защо продължават да умират хора заради спешната помощ?
- Първо искам да изкажа съболезнованията си на близките на тази жена за нейната нелепа смърт. Надявам се, че тя ще стресне обществото, за да няма повече подобни случаи. Разбира се, лекарите не са всесилни, но в случая става въпрос за организация и пари, а не за квалификация. Причината за този трагичен инцидент е една - безотговорността на здравното министерство (МЗ) и Министерството на финансите. Основният проблем, който знаят всички в системата и всеки лекар ще ви го каже, е кадровият. Просто няма достатъчно екипи. При максимална мобилизираност на "Бърза помощ" в София могат на ден да се изкарат 24 екипа. Обикновено обаче те са между 12 и 16. В същото време, според българския стандарт, екипите трябва да бъдат 40, тоест ние дори него не покриваме. Да не говорим, че по немския трябва да са 80, а по румънския - 46. Липсата на персонал наистина е основният проблем, но има и други. Не може МЗ да обявява, че има 200 дефибрилатора, а след това на инцидента да идва линейка, която няма дефибрилатор.
- Уволнението на д-р Георги Гелев и неговия заместник ли е решението на проблема?
- Това е прехвърляне от болната на здравата глава, прехвърляне на отговорност. Тази мярка е палиатив, който не решава никакви проблеми. И двамата са уважавани и дълго работещи в системата лекари, не е коректно да се постъпва така с тях. Смятам да поговоря с двамата и ако можем да им помогнем, ще им помогнем.
- Трябва ли във всяка линейка да има дефибрилатор?
- Разбира се, това е най-малкото, което трябва да има в нея. Има и специализирани линейки, които са високотехнологични, както и такива за деца, където трябва да има друга апаратура. Необходимо е да има и човек, който да умее да борави с апаратурата в тях. Затова трябва да мотивираме лекарите да работят в "Бърза помощ", а това става с пари, добри условия на труд и възможност за специализация. С 4,5 млн. лв. на година заплатите в София могат да се вдигнат 100%. Въпросът е защо тези пари ги няма, толкова ли струва животът на хората? Сега пътувах с едно такси и шофьорът ми каза, че за последния месец е видял трима души да умират от инфаркт или инсулт на Централна гара. Това е така, защото там няма медицински пункт, както беше едно време. Вярно е, че Транспортна болница е наблизо, но понякога всяка минута е решаваща.
Другият проблем на "Бърза помощ" е липсата на нормални условия за специализация на младите лекари. Защото след 3 г. в Спешна помощ всеки медик се деквалифицира. Да не говорим, че условията на работа там са по-лоши, отколкото на фронта. В Афганистан и Ирак нашите медицински пунктове бяха по-добре оборудвани със степени от тези в "Бърза помощ".
- Правили ли сте изчисления колко средства са нужни, за да работят лекарите в нормална среда?
- За София, Варна, Пловдив и Бургас, за да работят в оптимални условия, са нужни 75 млн. лв. на година. В тези средства влизат всички разходи, включително и заплатите.
- Общината не би ли могла да помогне за осигуряването на тези 4,5 млн. лв. за заплатите на спешните медици в София?
- Общината на два пъти в последните 4 месеца и преди това миналата година се опитва да го направи. Още в края на миналата година въведохме 5 спешни кабинета, които по необясними причини не се ползват от Спешна помощ. Те седят с персонал, оборудване и ги използваме, за да осигуряваме 24-часовата помощ на джипитата. Миналата седмица предложихме на здравно министерство да дадем 6 екипа с лекари от общинските болници, които да помагат на Спешна помощ в София. Разноските са изцяло за наша сметка, но все още нямаме отговор.
- Тези 6 екипа кога могат да дежурят - всеки ден ли?
- Да, всеки ден, като хората ще бъдат различни. С тях общият брой на екипите в София щеше да стане 18-20. Това все пак е една стъпка в правилната посока.
- Как си обяснявате реакцията на МЗ тогава?
- Според мен се бърка реалната работа с популизма. Защото, ако това направи общината, ще кажат: "Да, да, общината го направи, но тя е на ГЕРБ!". А в случая не става дума дали е ГЕРБ, БСП или някой друг, защото хората се оплакват не по партийните централи, а в общината. Освен това от известно време не е ясно кой е шеф на Спешна помощ в София. А за да се взимат решения, са нужни хора, които могат да го правят. Вярно е, че д-р Гелев се опитваше с трици маймуни да лови, но сам той не може да промени нещата. Те трябва да се променят от МЗ.
- Този екип на МЗ може ли да ги промени, нали има програма за реформа в спешната помощ?
- От 1 г. слушам за тази програма, включително и за "малки пироговчета", но какво е направено досега? Има само една заявка за ремонта на спешния портал в Бургас, който ще направи общината на всичкото отгоре. Обещанието за вдигане на заплатите се оказа неадекватно - вдигнаха ги с 10%, и то не навсякъде. Каква апаратура е взета за 1 г. за "Бърза помощ" - никаква. Не беше решен и въпросът със специализацията.
- Мислите ли, че смяната на министъра ще помогне, сега ремонтът на кабинета е актуална тема?
- Ако един министър няма конкретна програма по дни, часове и седмици, дали ще е Иванчо или Драганчо, няма никакво значение.
- Мислите ли, че ГЕРБ биха могли да излъчат такъв министър?
- Да, смятам, че могат, но въпросът не е свързан с това, а че толкова важна тема като здравеопазването не трябва да се политизира и да се дава приоритет на популизма. Вижте какво направи БСП през тази 1 г. с шефовете на болници - дори своите свестни кадри махна, справка - бившия директор на ИСУЛ (бел. ред. проф. Бойко Коруков).
- След резултатите от изборите смятате ли, че правителството трябва да остане на власт?
- Пропуснахме шанса след парламентарните избори да се направи голяма коалиция и сега единственият изход са нови парламентарни избори.
- В какво състояние са общинските болници сега, имат ли проблеми с финансирането от НЗОК?
- С финансирането от НЗОК имат проблеми, защото надлимитната им дейност се заплаща с 3 месеца закъснение. Но общината субсидира за дейност болниците си с около 7-8 млн. лв. на година.
- Чия е вината за очертаващия се дефицит на НЗОК, той все пак бе ясен още в края на 2013-а?
- Винаги е един - министърът на финансите - независимо кой и на кое правителство.
- Защо тази системна грешка се допуска от всяко управление?
- Защото е много удобно да се вземат пари от здравната каса или от здравните вноски, а да не се дават достатъчно за тях от правителството.
- Парите винаги са били малко, но проблемът не е ли и в нежеланието да се направят реформи, за да отиват на верните места?
- Да, това е другият въпрос - с общата организация на здравеопазването. Първо, в него има двойни и тройни стандарти - лимити се отпускат според политически пристрастия. Второ - системата е направена да работи така, че да се проверява и да се търсят грешки. А една правилна система трябва да е построена върху идеята, че се печели най-много, когато човек е честен. При нас се дава възможност при неспазване на правилата да се печели повече.
- Така е, но депутатите са почти еднакви в различните управления, защо политическите сили умишлено не искат промяна на статуквото? В тези условия по-добре се краде ли?
- Не, от здравеопазването не се краде, по-скоро от логистиката му - медикаменти, консумативи, но те не се влияят от шефовете на болници. Освен това, като не се плаща на фирмите, и те не могат да реализират печалби. По-скоро проблемът е в това, че здравеопазването е опасна зона и всеки го е страх да пипа там. Сега системата функционира лошо, но все пак функционира. Ако тя спре да работи, това ще е огромен шамар за всеки, който управлява. Дори Обама в САЩ смени министърката си на здравеопазването заради собствения си провал в тази реформа.
- Въпросът е колко още може нашата система да функционира така?
- Има два пъти за развитието й оттук нататък. Единият е да се увеличават частните болници, които са с друг принцип на работа, а държавните да се превърнат в социални болници за бедни. А другият е да се създадат равни условия на играта за частни и държавни болници. Не дай си, Боже, тук стане като в Украйна или има бедствие, наводнение - дали някой ще може да накара лекарите в частните болници да участват в ликвидирането на последствията, докато в държавните има как. Тоест, държавата трябва да мисли и за ситуации, които са извън обичайния контрол. Затова подкрепата й за държавните болници трябва да бъде по-голяма.
- Каква е прогнозата ви в краткосрочен план - ще има ли лимити и листи на чакащите в болниците или актуализация на бюджета на НЗОК?
- Мисля, че ще има актуализация на бюджета, защото иначе нещата ще бъдат много по-зле, отколкото си ги мислим. Хората просто ще свалят, което и да е правителство от власт. Затова моята препоръка към него, което и да е то, е да работи екипно, а не всеки сам за себе си.
- Да, но стана симптоматично да има напрежение между здравния министър и шефа на касата, защо?
- Това е нормално, защото хората са недоволни и от двамата, и всеки се опитва да прехвърля вината върху другия. Но това е вредно за системата. Може би трябва да намерим двама близнаци, както бяха в Полша - Ярослав и Лех Качински.