Банатските българи са преселници, заселили се в историческата област Банат, която е част от Австро-Унгария. По тази причина те са известни и като "южномаджарски българи". Самите те се наричат помежду си "павликяни", тъй като мнозинството от тях днес произлиза от българите павликяни. След Освобождението, когато стотици семейства от тях се завръщат в родината, българите започват да ги наричат "банатчани".
Дедите ни първи са вдигнали оръжие срещу султана, казват в Стар Бешенов
Не ни трябват за облаги, а заради връзката с родината, твърдят местните
Стар Бешенов - София
Няколко български острова се намират в румънски Банат близо до границата с Унгария и Сърбия. 7000 от 8-те хиляди българи в Румъния живеят в тази част на страната и макар на около 800 км от родината продължават да се гордеят с произхода си, въпреки че повечето нямат български паспорт. Три са селата, в които от близо 300 години живеят банатски българи. Стар Бешенов е най-голямото, дало живот и на Брещя, създадено от няколко старбешеновски семейства. Винга е видяло бял свят по-късно. Създават го българи от Чипровци. Днес родени в трите села живеят и в намиращите се недалеч градове Тимишоара, Арад и Сан Николае маре. Три са основните особености на банатските българи. Те са католици, пишат на латиница и милеят за българщината. "Стандарт" провери на място как живеят, как успяват да запазят връзката с родината и какви са проблемите им.
Всички знаят, че сме българи по кръв и език, само властите в София не го разбират. Това е голямата болка на сънародниците ни, които живеят в Банат. "Бесараби, македонци, вадят БГ паспорти за нула време, само ние чакаме с години", добавят те. И не могат да си обяснят, защо точно те имат най-големи проблеми с доказването на своя произход. Разбрали го, когато се опитали да кандидатстват за българско гражданство, към което повечето се стремят, водени емоционални причини. За разлика от други псевдобългари, банатци не гонят европейски паспорти заради изгода. Като румънски граждани те могат да пътуват и работят без проблеми в ЕС. Държат обаче да вземат БГ паспорти заради паметта на дедите си, опазили българщината през толкова трудни времена.
42 преписки събират прах с години в министерството на правосъдието в София, напомни пред "Стандарт" кметът на Стар Бешенов Георги Наков, като уточни, че основният проблем е доказването на корена им. Желаещите за БГ гражданство обаче са много повече, но съпътстващите с добиването му проблеми спира голяма част от хората да подават документи. "Аз имам български паспорт, но повечето тук нямат. С години се чака. Трябва да се знае, че ние, банатските българи сме в Европа и желанието ни за български документи е свързано единствено с емоция, породена от нужда за запазване на връзка с родината", каза Павел Велчов, който е ръководител на читалището и културния дом в Стар Бешенов. Всеки дошъл тук ще се изуми от начина, по който се пази българщината близо 300 години.
На случайно попадналия в Стар Бешенов българин селото вероятно ще се стори странно, първо защото православната църква не е българска, а румънска. По-запознатите с историята на банатските ни събратя пък биха се изумили от изписаната на кирилица табела Стар Бешенов на входа на селото. Най-впечатляващ е фактът обаче, че именно тук е най-старото българско училище, което действа без прекъсване от 1745 г.
Светещ надпис "Dubre dusli" посреща в центъра на селото. Не е нужна специална помощ, за да се надникне в историята му, макар че гостоприемността на местните няма да ви остави сами. Селото се намира на около десетина километра от град Сан Николае маре, докъдето на ден пътуват около 20 автобуса. Местните имат всичко необходимо за достоен живот, като могат да се похвалят дори с тенис игрище. Стадионът носи името на футболната легенда Христо Стоичков. Аптеките и медицинската служба им спестяват ходенето до града. Има фризьорски салон и магазини за авточасти. Малка фабрика осигурява препитанието на част от хората, повечето от които работят в близкия град Сан Николае маре.
На първото стъпало на църквата "Пресвета Богородица" е изписана годината 1738 г., когато 2000 български католици от Ореш, Белене, Свищов, Никопол и други селища в Северна България създават своя нов дом на това място в тогавашната Австро-Унгарска империя. Така се спасяват от гоненията на турците срещу организаторите на Чипровското въстание. И до днес местните с гордост припомнят, че българите католици са първите, вдигнали глава и сабя срещу Османската империя. Годината на освещаването на храма - 1804, пък е изписана на второто стъпало. Срещу църквата се издига паметникът на водача им, епископ Никола Станиславич, открит преди две години по повод 275-годишнината от създаването на селото.
Издействаха Букурещ да чества 24 май
Заслуга на банатските българи е фактът, че от тази година в Румъния 24 май се чества като Ден на българския език. Идеята бе на депутата Николай Миркович, банатски българин, който още през 2014 г. внесе предложението в румънския парламент. Указът на румънския президент беше публикуван на 6 май т. г. в техния Държавен вестник, а първото честване съвпадна с отбелязването на 150-годишнината от създаването на банатския български правопис от учителя Йозо Рил.
400 деца учат майчиния език 4 часа седмично
В училището "Кирил и Методий" в Стар Бешенов вече 270 години се изучава български език. 400 са учениците, а 115 деца ходят в детската градина. "Три-четири часа седмично се изучава български, като броят на занятията зависи от класа. Големите имат по три, малките по четири. Доста добре се справят. Тези, които говорят вкъщи диалекта, нямат проблеми", уточни учителката по български Екатерина Ганчов, която преподава от 14 години. "Гордея се с моите ученици. Много от тях заемат високи постове в страната", казва на свой ред директорката Станка Велчов. На нивото на владеене на книжовния български език в Стар Бешенов могат да завидят много българи, макар че местните общуват помежду си на свой диалект, който също е разбираем.
Стар Бешенов, който през 1968 г. бива прекръстен от румънските комунисти на Дудещи веки, се гордее много с танцовия си състав. "Редовно имаме участия в България, а и сме в тесни връзки с няколко села, с които сме побратимени", хвали се ръководителят му Павел Велчов. Съюзът на банатските българи в Румъния пък се занимава с култура и фестивали. "Имаме седалище във всички села, където има българи", намесва се председателят му Валентин Шербан.
Чаушеску убива Колония Булгара
На няколко километра от Стар Бешенов и на два от главния път се намира Колония Булгара - българско село, за чието съществуване напомнят единствено църквата, гробището и няколко порутени къщи. Двата километра разстояние изглеждат като 20, защото път няма. Днес в селото живее един българин, унгарско семейство и няколко румънски овчари. До края на 70-те години на миналия век обаче е имало около 500 жители, като повече от половината са били българи, а останалите - унгарци. "Тогава режимът на Чаушеску спря автобуса до Сан Николае маре и хората нямаше как да ходят на работа. Един по един се изнесоха в Стар Бешенов или в града. Така селото опустя", разказва с болка Станка Велчов, чиито родители са били учители в Колония Булгара. "Жалко е, защото селото беше много красиво, много чисто и добре подредено. Хората се разбираха. Българите знаеха унгарски, а унгарците - български", добавя тя. Колония Булгара възкръсва единствено на 18 октомври всяка година, когато се чества свети Лука, както се нарича храмът. Тогава към гробищата и църквата се отправят всички, които са родени там или пък имат връзка със селото.
Чиновници горят мостове, оцелели триста години
42 преписки за гражданство събират прах в правосъдното министерство в София, казва Георги Наков
Георги Наков е кмет на Стар Бешенов от 11 години, от 4 е почетен консул на България в Тимишоара. На 43 години, роден в селото, но има и българско гражданство. Завършил е право в София през 1997 г. След това по думите му се завръща в Стар Бешенов със съпругата му, която завършва български език и литература, защото България им дава образование не за да останат, а за да се върнат и да продължат да поддържат българщината.
- Г- Наков, какви са проблемите на българите във вашето село?
- Аз се боря за българско гражданство на нашите хора. Има 42 преписки, които чакат от повече от години в министерство на правосъдието. Проблемът според чиновниците е, че не сме доказали, че сме българи. За мен това не е довод, защото всички знаят, че Стар Бешенов е столицата на банатските българи. Освен това се лансира аргументът, че имената ни принадлежат към романската именна система. Т.е. излиза, че аз не съм българин, защото съм роден по времето на Чаушеску и съм записан Георге, а не Георги. Нищо че фамилията ми е Наков.
- Какъв е призивът към министерството на правосъдието?
- Ние, банатските българи, искаме да ни дадат българско гражданство. Ние имаме европейски паспорти от 2007 г. Хората не искат просто така да имат гражданство. Кампанията е мое дело, защото триста години далеч от родината са много. В началото на 90-те години около 40 студенти от Банат заминахме за България и сме били като мост между родината и хората тук. Този мост вече го няма, защото условията са такива, че децата искат да учат тук, близо до вкъщи. България предоставя места, но не и условия. Стипендиите са малки, а разстоянието е голямо. Така че се нуждаем от друг мост към родината, а това е българското гражданство.
- Обижда ли ви фактът, че вашите преписки престояват в министерството на правосъдието в София?
- Обидно е. Започвам да си мисля, че хората там или не са кадърни, или пък злонамерени. Нямам друго обяснение. Обидно е, ако щете за самите чиновници, които трябва единствено да влязат в Уикипедия и да прочетат за нашето село и кой живее в тук. Гражданите на ЕС, които докажат българския си произход, трябва да получават българско гражданство с предимство. Това мисля, че е нещо нормално и се чудя защо един селски кмет от чужда държава трябва да се бори за подобно нещо. Да припомня, че в Трансилвания живеят над 400 000 унгарци, които имат унгарско гражданство. Искам да отбележа, че нашият случай е различен от този на българите от Западните покрайнини, Македония и Бесарабия. Аз се боря за моите си хора.
- А какви са връзките на банатските българи с България
- Хората от селото нямат роднини в София, но имат връзки чрез мен, чрез Съюза на банатските българи, чрез българските държавни учреждения. Имаме връзки с родината, но с горчивина казвам, че на България й липсва политика спрямо българите в чужбина и спрямо историческата диаспора. Ние сме тук от 300 години и сме се запазили като българи, но никой не иска да ни се пеят хвалебствени песни. Ние сме българи, защото сме си такива. Не искаме институциите да ни третират чиновнически.
Камата е местният кумир
Цяло теле се завъртя на чеверме в чест на Христо Стоичков, когато Модерния ляв стана почетен гражданин на Стар Бешенов. Паметният момент бе през 2013 г. по време на тържествата за 275 години от основаването на селото. Тогава имаше и мач между звезди от Пеневата чета, станала четвърта в света през 1994 г., и местния отбор "Победа". Двубоят се игра на "Христо Стоичков Арена", както се нарича местният стадион.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
