Парите от Брюксел ще се разпределят на три нива, обяснява зам.-министърът на образованието проф. Николай Денков
- Проф. Денков, кога можем да очакваме да тръгнат парите по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж"?
- Реално програмата ще бъде в пълен ход в средата на следващата година, но някои дейности могат да започнат по-рано чрез финансиране от националния бюджет, след което ще бъдат възстановени от средствата по оперативната програма. Преди това обаче трябва да се свърши още работа по подготовката на програмата. След като получихме бележките от Брюксел в края на август, подготвихме актуализирана версия на програмата, която е изпратена неофициално на ЕК. Очакваме в следващите дни да получим коментари по нея. Заедно с тях ще подготвим краен вариант на програмата, който трябва да бъде приет от Министерския съвет и представен официално пред ЕК. Очакваме програмата да бъде приета в края на тази или в началото на следващата година.
- Програмата предвижда центрове за върхови постижения, в които да се концентрира по-голямо финансиране. Какво ще представляват?
- Имаме три нива на финансиране на научните изследвания. Първото са центровете за върхови постижения. Идеята е, че тези институти, висши училища или консорциуми трябва да бъдат подпомогнати в усилията им да правят наука на европейско и световно ниво. Оценката дали кандидатите съответстват на подобно високо изискване ще бъде направена от независими чуждестранни експерти. От друга страна, кандидатите трябва да представят и програма за развитие през следващите 10 г. Центровете за компетентност също трябва да провеждат научни изследвания на високо ниво, но те имат друг фокус на дейността си. Те са насочени към съвместна работа с българската индустрия и към решаване на важни проблеми на бизнеса и обществото.
- Могат ли тук да кандидатстват и фирми?
- Кандидатите за центрове за компетентност също ще минат през международна оценка. Ако фирмите могат да докажат, че правят научна дейност на много високо ниво, ще могат да кандидатстват. Но по-реалистично и препоръчително е да се включат като партньори на научните организации в двата типа центрове, особено в тези по компетентност. Искаме да финансираме такива в различните региони на страната, които да съответстват на изискванията на местния бизнес, за да не бъдат съсредоточени силните само в София. Третото ниво на финансиране ще бъде за останалите висши училища и институти.
За тях също има отделена значителна сума - ще може да се финансират определени лаборатории, конкретни научни изследвания. Не трябва да се очаква, че цялата научна дейност в България ще се подкрепя от тази програма. Тя трябва да помогне на БГ учените и научните организации да кандидатстват и за други типове финансиране, като програмата на ЕС "Хоризонт 2020", финансиране от наши или международни фирми, национално финансиране и др. Една от най-важните цели е да се засилят връзките между научните организации и фирмите, за да може нелошата българска наука да влезе много по-смело в сферата на иновациите, където България изостава от другите страни в ЕС.
- Правени ли са анализи кои и колко вуза могат да бъдат включени в такива центрове?
- По отношение на центровете за върхови постижения се стремим към 3 или 4. Но МОН не е институцията, която трябва да предопредели тази бройка - тя ще зависи и от резултатите от международната оценка. Ако външните експерти кажат: "Имате 5 или 6 организации с капацитет", ще направим всичко възможно да ги подкрепим. По отношение на центровете за компетентност, заложената бройка е 8-10.
- При 51 вуза не са ли малки очакванията ни?
- Има немалка бройка от висшите училища, които не правят видима научна продукция, имам предвид в международните реферирани списания. И това е проблем. Но и според рейтинговата система, и според философията на оперативната програма, не трябва просто да делим висшите училища на добри и лоши, а да отидем на по-дълбоко ниво. Искаме да подсилим обучението по професионални направления, които обучават с високо качество и осигуряват добра реализация. Тези, които не дават добро образование и не произвеждат научни резултати, признати в международен мащаб, няма да получат финансиране от програмата.
- Какво ще е заплащането в центровете за върхови постижения?
- Чудесен въпрос, който няма прост отговор. Най-лесният, който мога да дам, е че в момента инициираме работна група, която да подготви методика за заплащане на всички, които ще участват в изпълнението на мерките - учени, преподаватели, ръководители на проекти и т.н. Ще направим всичко възможно заплащането да бъде колкото може по-високо. Знаем, че няма начин да задържим младите и да привлечем отвън хора, които имат висока квалификация и са добри учени, без да решим въпроса със заплащането. По-сложният отговор, но също реалистичен е, че работата на учените и преподавателите във висшите училища позволява те да получават финансиране по различни линии. Освен заплатата, те могат да получат заплащане по договори, по които работят - и като учени, и като участници в ръководния екип. И тези, които са по-активни, могат да получат наистина добро заплащане. Трябва и самите учени да бъдат по-активни и гъвкави в това отношение.
- Оптимист ли сте, че можем да върнем учените си от чужбина, както предвижда програмата?
- Задачата е изключително трудна, но не е невъзможна. Примерът, който ще дам, е от СУ, който познавам добре, защото съм преподавател там. Във факултета по химия и фармация, който работи по голям проект на ЕК, успяхме да привлечем няколко много добри учени да се върнат - от Тайван, от САЩ. Много от преподавателите в този факултет сме работили дълги периоди в чужбина. И сме се върнали не защото нямаме възможности за реализация там, а защото сме решили да живеем в България. Проблемите не се състоят само в заплащането, по-комплексни са причините за заминаването на учените и е важно да се създаде среда, в която да се чувстват добре. Мобилността е хубаво нещо, но трябва да я направим двупосочна.
- Вие самият сте работили в чужбина, какво от опита там бихте пренесли?
- Едни от големите проблеми в България по отношение на науката са свързани със селектирането на проекти. В чужбина има процедури, които позволяват при конкурси да се подбират важни и качествени проекти. В България от години не успяваме да въведем тези практики и често конкурсите се провалят или се подбират проекти със съмнително качество (или без никакво). Затова в министерството работим усилено по подготовката на много по-детайлен правилник на фонд "Научни изследвания". Да има регулярно финансиране на добри проекти и един добър учен да може да планира работата си през следващите години - нещо, което напълно липсва в България в момента. Наред с това - в чужбина много по-лесно се вижда взаимният интерес от сътрудничество между бизнес и научни организации. У нас все още има известно недоверие към тази идея. Трябва да се ускори диалогът, за да разберат и двете страни, че имат взаимна полза от такова сътрудничество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
