Венцислав Караджов е председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) от 15 април 2014 г. Започнал е кариерата си като юрист в неправителствения сектор. От 2011 г. е главен експертен сътрудник към 41-то и 42-то Народно събрание по въпроси, свързани с контрол на службите за сигурност, специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. До избирането му за председател на КЗЛД, Караджов е член на ЦИК.
- Господин Караджов, защо предложенията за промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) предизвикаха толкова сериозни притеснения сред представителите на медиите?
- С приемане на ЗЗЛД от 2002 г. медиите са администратори на лични данни, обработват ги при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Вече имаме 17-годишна практика в прилагането на правилата за обработване на лични данни от медии.
- Представители на журналистическата гилдия са категорични, че с текстовете се създават предпоставки за ограничаване на достъпа до информация, дори за цензура. Това неразбиране на закона ли е, или наистина има такава обективна опасност?
- Смятам, че медийната общност беше въведена в заблуждение. Още повече, че в момента не са налице публично тези предложения, които са направени и обсъдени в НС. И тъй като ги няма публикувани, се спекулира "на черно". Самите изменения, които сега се предлагат в ЗЗЛД при приемане на регламента, всъщност облекчават начина, по който журналистите могат да събират информация, което представлява лична информация. Не говорим за всяка друга, относима към конкретния казус информация, която те искат да изяснят. За нас документи, интервюта и други способи за събиране на информация чрез Закона за достъп до обществена информация не представляват лични данни и ние не ги разглеждаме. Ние разглеждаме само тази част, която касае обработване на лични данни. А тя е доста малка. Начинът, по който ние разглеждаме тези лични данни, е на принципа - личните данни се събират за конкретна цел и трябва да се използват за нея, а не за друга. И тогава, когато се използват за конкретната цел, трябва да бъде съобразен принципът, че тя трябва да бъде постигната с минимално необходимите средства. Тоест, ако имате документ - примерно нотариален акт, придобит от Имотния регистър на Агенцията по вписванията и желаете да докажете корупционна практика, това, което ви интересува, е стойността на имота, къде се намира, в кой град или район. Да докажете, че действително имотът е скъп и не отговаря на възнаграждението на държавния служител, който го е придобил, ако той не е взел кредит и т.н. И в конкретния случай е безпредметно да се посочват лични данни за съответния човек, като номера на личната му карта, личните данни на хората, от които е придобил имота, конкретния му адрес. Защото се предполага, че се търси сравнение между това каква е стойността на имота и възнаграждението на лицето. Така че целта в едно журналистическо разследване не е да се направи карта къде точно се строи имотът, за да може някой да отиде там, а да се покаже, че става дума за имот на определена стойност и дали лицето законосъобразно го е добило - съобразно доходите, които получава.
Никой не се е оплаквал от стария режим, предвиден в Закона от 2002 г досега.
Медиите вече са си въвели определени правила и те се спазват от тях
В Комисията за личните данни за 17 години имаме подадени само 90 жалби срещу медии. Това е пренебрежимо малко в сравнение с общия брой от 15 000 жалби, които Комисията е разгледала спрямо останалите администратори на лични данни - било частни дружества или публични организации, които обработват такива данни. От 2002 г. медиите можеха да обработват лични данни само ако имат правно основание при тяхното първоначално събиране. Сега законът казва - не се прилагат изискванията журналистите да търсят основание към момента, в който ще започнат събирането, дори анализирането на тази информация, с цел медията свободно да събере цялата необходима информация към конкретния случай, който разследва. Да изясни дали той е вече обективно доказан и тогава, когато вече е събрала информацията, да прецени коя част от нея представлява лични данни. И точно за тази част само от информацията, която представлява лични данни, законът казва: моля, съобразете се доколко са приложими тези критерии.
- Става дума за 10-те критерия, с които журналистите трябва да се съобразяват. Всъщност казусите, които животът поднася, са доста повече от 10. Предвидено ли е това в закона?
- Тези критерии, които се изваждат, не са някакъв изчерпателен и краен списък. Много са журналистическите казуси, те не могат да бъдат подведени под десет критерия. По тази причина законът казва: "и други относими факти към конкретния случай". Тоест журналистът, когато разсъждава върху това дали законосъобразно обработва личните данни, да има възможност да има предвид и други факти, които е събрал в процеса и те да имат предимство пред останалите принципи, които са извадени и изброени в закона. Когато журналистът разследва, примерно лекарска грешка, в процеса на събиране на информацията може да се окаже, че става въпрос за престъпление. И тогава тези други факти, които той е събрал, имат предимство. Общественият интерес в конкретния случай е да бъде запознато обществото, че това не е обикновена лекарска грешка. Или пък може да се окаже, че това е системна практика в съответното болнично заведение и че са прикрити няколко такива случаи.
- Разяснете въпросните критерии, по които се преценява дали има злоупотреба с лична информация, или не.
- Първият от 10-те критерия е журналистът да прецени естеството на личните данни, които е събрал, които са съотносими. Те могат да бъдат от различен вид и характер. Има обикновени лични данни - това са адресът, имейлът, името на лицето, ЕГН. Тези лични данни са стандартни и не се ползват с висока степен на защита, както са чувствителните лични данни.
А това са здравна информация, дактилоскопични отпечатъци, информация за присъди
за психологическото състояние на физическото лице и т.н. Ако тази информация е придобита по време на процеса на събиране на лични данни от журналиста, то тя трябва да бъда преценена съобразно това дали доказва казуса, има ли отношение към него. Иначе нейното разкриване би засегнало сериозно личната неприкосновеност на индивида. Затова един от другите критерии е да се прецени доколко информацията, представляваща лични данни, ще окаже ефект върху самото лице. Журналистът трябва да извърши и преценка дали лицето, което разследва, е допринесло за самото деяние, което счита, че е незаконосъобразно и иска да го разкрие, или лицето е жертва на това деяние. Примерно, с благотворителна кампания са отпуснати средства, които касаят лечението на болен от рак човек. Журналистът проверява дали тези средства са законосъобразно изразходени. В процеса на събиране на информация - медицински експертизи, здравословно състояние на човека, къде е лекуван какви медикаменти са използвани, колко струват и т.н., журналистът трябва да извърши именно тази преценка. И ако в резултат на разследването установи злоупотреба - дали човекът, който се ползва от лечението, е допринесъл за тази злоупотреба или напротив, той е въвел в заблуждение някой друг, на който се е доверил. Може този друг човек да е родител, настойник, може да е някоя благотворителна организация, която е събрала средствата и не ги е използвала по предназначение. Но в конкретния случай журналистът трябва да прецени и ако той разкрие тези лични данни за болното лице и то не е допринесло за нарушението, очевидно, че
тук ще засегне неговата лична сфера повече, отколкото трябваДругите критерии, които са предвидени в закона, са да се прецени дали лицето, което е обект на журналистическо разследване, не е публична личност, т.е. дали не е лице по Закона за борба с корупцията - министър, представител на държавната администрация, кмет, прокурор, съдия и т.н. И тогава и ЗЗЛД, и практиката на Конституционния съд на България, и на Съда за защита на човешките права в Страсбург казват, че тези лица се ползват с по-завишена степен за защита на своята лична неприкосновеност, включително и личните данни, които се отнасят до тях. Нашите правила дават по-широка интерпретация. Според тях тук влизат и други публични личности, като журналисти, представители на неправителствения сектор, на синдикати и т.н. И в конкретния случай законът дори разширява кръга от тези лица, които се смятат за публични и дава възможност на журналистите да събират тази информация, която им е необходима, без изобщо да търсят правно основание за нейното събиране и анализиране. Това, което законът казва, след като вече информацията е налице, е: проверете съобразно тези критерии и то дотолкова, доколкото са относими към конкретния случай. Защото случаите могат да бъдат много и различни.
- Излиза, че Законът не създава репресия, а облекчения за журналистите?
- В Закона се предвиждат правила, които въвеждат облекчения за журналистите при обработване на лични данни, изключение от някои правила, които ги затрудняват и създават бюрократичност. Според мен се предвижда яснота какво представляват лични данни за журналистически цели, съобразно разбирането на Регламента, а не изобщо. Изяснява се практиката на Комисията за защита на личните данни и българския съд, която в резултат на последните десетина години се е формирала, с която в момента журналистите, чрез публикуване на тези критерии, ще бъдат наясно. Защото липсата на тази яснота по-скоро може да пречи на медиите, отколкото да им е от полза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
