Очакване вместо усещане. С тази промяна, уловена от обществените сетива у нас, приключва не само отиващата си крайно нервна 2019 г., но и един тегав 30-годишен период на сбъднати мечти за ЕС и НАТО и избледнели надежди за европейски доходи и пенсии.
"Апартаментгейт" отряза 6 важни глави, начело с Цветановата, но усещането за корупция остана. ГЕРБ спечели евроизборите, но усещането за проблеми в управляващата партия, продължава и до днес. Особено болезнено е в местните структури, които загубиха кметските избори и сега очакват възмездие. До местния вот БСП имаше усещане за власт. Но въпреки победата в Русе, Благоевград, Разград и Перник си остава само с очакването за голямото управление. От своя страна патриотите усетиха изпълнителната власт, но се опариха и вече разединени очакват все по-малко възможности да я упражняват реално.
Цяла година някой нещо усещаше - най-вече предсрочни избори.
Сутрешните блокове ни събуждаха с гадаене на Деня Х
вечерните емисии ни приспиваха с: превратът се отлага. През април социолозите имаха усещането, че асансьорът на Цветанов ще приземи ГЕРБ в мазето на евроизборите и ще отвори вратите за смята на властта. Но джипката на Борисов се оказа по-мощна и пак изкачи управляващата партия на водеща позиция. През май опозицията имаше усещане за първа политическа сила, но премиерът взе евроизборите на ръчно управление и финишира с репликата: "Народът ни прости и отново ни се довери". Ново усещане за предсрочни избори се появи още поне три пъти. Слави Трифонов обяви, че влиза в политиката и иска ВНС. Но макар да внесе документите на "Няма такава държава" в съда все още тупа топката и събира електорат чрез ефира на новата си телевизия. Покрай местния вот пък се родиха партиите "бТВ" и "Социолози", които за първи път открито и неособено етично пряко се намесиха в кампанията. Подгряха очакванията за промяна, но не накривиха шапката на ГЕРБ. Мая Манолова се усещаше столичен кмет, но в момента само очаква нова обществена енергия за неясен бъдещ проект. Усещането на всички хейтъри, че в САЩ Тръмп ще дърпа ушите на Борисов се оказа толкова измамно, колкото и надеждите на ястребите за натовска база в Черно море и страховете на русофилите от раздяла с братушките.
С най-много усещания обаче бе натоварена Градската десница. Цяла година тя усещаше че сваля ГЕРБ от власт, превзема София и овладява прокуратурата. Медийната й машина работеше от сутрин до вечер, опитвайки се да подхрани надеждите с факти. Рушеше тухла по тухла терасата на Пламен Георгиев, за да се окаже, че накрая просто го изпраща консул във Валенсия. Удряше министри наред, правейки ги по-силни. Организираше тротоарни сбирки срещу Сотир Цацаров и Иван Гешев пред съдебната палата. За да изгори като Гюро Михайлов в собствената си омраза, съюзявайки се дори с левицата. И заклеймявайки процедурата за избор на прокурор № 1, сътворена от собствения й патрон Христо Иванов. Само жълтопаветниците не разбраха, че
протестират не срещу Гешев, а срещу себе си
Всъщност след двойния изборен вот, визитата на Борисов, избора на Гешев за главен прокурор и номинацията на Цацаров за шеф на КПКОНПИ, вече е ясно. Предсрочни избори няма да има. Прокуратурата и КПКОНПИ ще работят тандем при това на още по-висока скорост. А това акумулира огромни очаквания. За най-дефицитната стока днес - справедливостта. Пръв ги формулира президента Румен Радев, обявявайки че чака възмездие за ограбения преход. Думите му съвпаднаха с обявените от самия Гешев приоритети още в първото му интервю след номинацията за прокурор № 1: търсене на справедливост заради грабителската приватизация и тъмните сделки на прехода. "Българите очакват развръзка за корупцията по високите етажи на властта, за скритите офшорни сметки, фирми и имоти зад граница на политици и магистрати, за „Апартаментгейт“, за Българската агенция за безопасност на храните и мобилните инсинератори, за безобразното качество на ремонти и инфраструктурни проекти и много други. За грабежа на КТБ", формулира темите държавният глава след разговора си с Гешев. Двамата не застанаха един до друг за обща снимка, но новият обвинител № 1 пое топката: "Ще се постарая да оправдая очакванията". И
размаха пръст на политиците:
"Препоръчам им да внасят сигналите си в съответните прокуратури, а не да ползват главният прокурор като пощенска кутия или за политическа реклама". А на "един политико-олигархичен кръг" каза, че не приема прокуратурата да е виновна за всичко.
Римското право учи, че в основата на справедливостта е доверието. Днес всички погледи са насочени именно към Гешев. Масовите са с 30-годишна надежда за справедливост, олигархичните с 30-дневен страх дали коледната картичка в пощенската им кутия няма да е призовка от него. И той, и Цацаров имат две предимства. Ползват се с огромното доверие на хората и вече знаят, че който постъпва справедливо, няма приятели. Затова очакването за справедливост през 2020 г. е в техните ръце.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
