Внучката на "враг на народа" без чувство на мъст и омраза реставрирала и близкия партизански монумент освен войнишкия обелиск с името на дядо й
"Неотдавна ми се наложи да посетя село Маджерито, родно място на моите деди. И като видях запуснатия войнишки паметник нещо се преобърна в мен". С тези думи Станислава Авджиева обяснява защо е решила да възстанови занемарения монумент. Липсвал мраморният кръст отгоре, част от надписите и снимките на загиналите били изчегъртани. "Не знам защо в този момент си спомних думите на големия историк и родолюбец проф. Божидар Димитров, който казваше, че трябва
да имаме памет за всички герои, загинали за Отечеството
казва Станислава. Войнишкият паметник е в парка в центъра на Маджерито. Бил е осветен преди 92 г., точно на Архангелова задушница, когато от векове почитаме и душите на загиналите за родината воини. А в това малко старозагорско селце загиналите във войните са общо 27 души. Повечето младежи на 20-22 години. Неженени, ненарадвали се още на живота.
Сред тях е и прадядото на Станислава Стоил Димов. Загинал е в Балканската война. Бил е ранен при обсадата на Одрин и издъхнал от раните си на 12 май 1913 г. "Това са всичките подробности, които знаем за смъртта му", казва с тъга внучката. Родът им обаче дава и още една скъпа жертва на братоубийствената война след кървавия 9 септември 1944 г.
Бащата на загиналия при Одрин Стоил, Димо Стоилов е убит без съд и присъда. На 11 октомври вечерта идват няколко представители на новата комунистическа власт, викат го за справка и вече не се връща у дома. Близките му
и до днес не знаят нито къде е убит, нито къде е погребан
"Той не е бил политик, просто един предприемчив земеделец, дори е помагал на партизаните", недоумяват и днес Станислава и близките защо е бил погубен. За тях той също е жертва на друга война, братоубийствената.
"Искаше ми се и неговото име да бъде изписано сред загиналите във войните. Затова възстанових войнишкия паметник и в негова памет", казва с горест внучката му Станислава.
Цял живот над техния род тегнело клеймото "врагове на народа". След демократичните промени Димо Стоилов дори не е бил реабилитиран. Не били намерени никакви документи за смъртта му. В смъртния акт, издаден през 1945 г. били написани две противоречиви причини - хем "безследно изчезнал", хем убит. И новите, демократични власти приели, че е убит по лични причини и така не е признат за репресиран. "Въпреки това нито аз, нито някой в нашия род, някога е изпитвал чувство на омръза и мъст", признава като ревностна християнка Станислава.
Самата реставрация на войнишкия паметник продължила няколко месеца благодарение на ювелирната работа на реставратора от Пловдив Никола Стоянов. Той го възстановил буквално 1:1, с нова мраморна облицовка и с православния кръст отгоре. "Изписахме наново имената и допълнихе списъка, защото се оказа, че имаше изпуснати загинали воини", допълва Станислава. Някои от тях почти нямали наследници в рода, но благодарение на историческите музеи тя е успяла да намери техни снимки. Гордата потомка е особено доволна, че нейният пример се е оказал заразителен. По инициатива на офицерите и сержантите от резерва и запаса започва постепенна реставрация и възстановяване на всички войнишки паметници в Старозагорска област.
"Докато получа разрешението от министъра на култура за реставрацията
беше едно безкрайно ходене по институциите - цяла година чаках
връща се към перипетиите си Станислава. За допълнителната проучвателна работа е трябвало да ходи няколко пъти във Военния архив във Велико Търново.
Националният институт за паметниците на културата, Военно министерство, Министерство на културата, общината, областната управа - това е дългият път на административните дебри, който е изминала упоритата дама. "Слава богу имаше и отзивчиви администратори, като областния управител на Стара Загора Гергана Микова, една много дейна жена, която изключително много ми съдейства", признателна е Станислава. Тя отказва категорично да назове сумата, която е струвала реставрацията на войнишкия паметник. Според нея това въобще не е важно. Като ревностна християнка при всеки благотворителен жест Станислава спазва неписания православен канон - "че дясната ръка не трябва да знае каква дарява". "Ние сме, така да се каже средностатическо българско семейство, без кой знае какви големи доходи", признава тя. Съпругът и е пенсионер, офицер от резерва, бивш дивизионен лекар на ПВО и ВВС. Бил е на работа в чужбина и оттам са спестили някой лев. Имат и малък семеен бизнес - заведение за бързо хранене в Казанлък. До него пак със собствени средства са изградили малък православен храм "Вяра, Надежда и Любов", който е гордостта на фамилията. Помагали са и на деца в неравностойно положение.
"Не е необходимо да си супербогат, познавам много заможни хора, които една стотинка не дават за благотворителност", казва с недоумение Станислава. Според нея не е важно какво даряваш, а как до даваш, насила или от сърце.
Тя все още не може да забрави денят на освещаването на войнишкия паметник. Осветили го пак на Архангеловден, както преди 92 г."Беше работен ден, но цялото село се беше събрало. Близки на загинилате от други селища също бяха дошли. Воини от Старозагорската 2-ра лека пехотна бригада с духов оркестър също уважиха тържеството", разказва Станислава. Над смълчаното множество прозвучали прочувствени стихове на старозагорския актьор Ивелин Керанов за дедите-герои:
"Ако гробът ме погълне, вечна слава ще покълне, внуците в молитва свята ще ни шепнат имената.." Панихида отслужил старозагорският митрополит Киприан. Всичко било наистина много, много тържествено. Като за герои, дали живота си за Отечеството. "Хората от Маджерито плакаха и ми целуваха ми ръцете като на светица", припомня си просълзена Станислава.
До войнишкия паметник имало монумент на двама партизани от Маджерито, също в окаяно състояние. И Станисилава помолила реставратора да възстанови и него. "Това също е памет, те също са дали живота си, макар и за друг идеал", казва внучката на "народния враг" Димо Стоилов. Още повече, че по исторически сведения се оказало, че двамата партизани са загинали като войници в Отечествената война.
Ако политиците ни след 10 ноември 1989 г.имаха памет за миналото като като тази горда и състрадателна потомка Станислава Авджиева, на много места в България,
щеше отдавна да има общи паметници
- на убитите антифашисти, и на жертвите на тоталитаризма. Като в една Испания, където убитите в Гражданската война франкисти и фалангисти са погребани и почиват заедно в Долиината на смъртта край Мадрид.
Станислава и съпругът и живеят постоянно в Стара Загора, но имат жилище и в София и отвреме-навреме отсядат и тук. Наясно са какво се случва и в двата града. "Не участваме в протестите и не ги одобряваме", включва актуалната тема в разговора ни Авджиева. Според нея яростното политическо противопоставяне е пагубно за развитието на България. Тя никога не е членувала в партия и може би затова смята, всички политически сили заедно трябва да работят за просперитета на страната. "Голяма коалиция между двете най-големи партии у нас - ГЕРБ и БСП, е най-добрият модел за управление, убедена е Станислава Авджиева. И сочи за пример най-богатата европейска държава - Германия, в която християндемократи и социалдемокрити управляваха няколко мандата зедно.
Матей Бонев
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
