- Почит за светите братя първоучители, обявени за съпокровители на Европа
- Мощи на св. Кирил от светогорски манастир идват за поклонение у нас
"Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй пак слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други."
Това са думи на св. Константин-Кирил Философ, казани по време на неговия спор с триезичниците и достигнали до днес чрез житието му, написано от св. Климент Охридски. Тези думи най-често се цитират, когато трябва да се обясни значението на делото на двамата свети братя Кирил и Методий. Свещените образи на първоучителите живеят в съзнанието на всеки българин. Повечето от нас са възприели тези образи от окичените им с цветя портрети, които всяка година на 24 май предвождат празничните дефилетата за Деня българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
На този ден почитаме и паметта на светите солунски братя, макар Църквата да е приела 11 май като празник в прослава на тяхното дело. Календарното разминаване на тези празници е особена тема, останала в наследство както от църковната календарна реформа, така и от годините на войнстващ атеизъм, когато не беше проява на добър вкус да се подчертават нито тяхната святост и равноапослоност, нито това, че са признати за Небесни покровители на Европа, наред със св. Бенедикт Нурсийски. Но и в това сигурно има Божия промисъл, защото така Всеподателят Бог ни е дал възможност два пъти през май да склоним глави и с най-съкровените трепети на сърцата си да почетем тяхната памет и делото им и да им засвидетелстваме благодарност за техния вдъхновен труд, чрез който ние днес можем да четем и пишем и да познаваме евангелската Христова вяра на наш роден език.
За официален празник на България 24 май е обявен на 30 март 1990 г. В другите православни държави паметта на светите братята се отбелязва поотделно, на св. Кирил - на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април - дните на тяхната смърт или както в Църквата се казва - успение.
Св. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари през 869 г. в Рим. Погребан е в базилката Сан Клементе. Известно е, че през есента на 863 г. император Михаил III изпраща Философа Константин и брат му Методий при Великоморавския княз Ростислав по негово желание. Мисията им е да проповядват словото Божие на език, познат за живеещите по тези места и да създадат нова писменост за новопокръстените народи.
При приемането на тази поредна мисия, Кирил Философ се оттегля за 72 дни в уединение, пост и молитва. Бог чува неговите молитви и му открива как да състави новите букви, с които двамата с брат му Методий ще напишат превода на свещеното Писание.
Произходът на новата азбука, наречена Глаголица, е свещен. Основните форми, които съставят буквите, са триъгълникът, кръстът и кръгът - символи на Светия Дух, вярата и обединението. Днес в тези букви, всяка от които има свое име, се разчита тайно послание на светите братя към народа. На съвременен български език то звучи така: "Помни буквите. Учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята и още, бивайки хора, мислете за нашия Бог, чиято същност е покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети смело и него червеи няма да го ядат".
Солунските братя Кирил и Методий са канонизирани като светци заради разпространяване на християнството сред различни народи през ранното Средновековие и най-вече заради превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. Те са провъзгласени за равноапостоли (равни на учениците на Иисус Христос, избрани да проповядват Христовото учение и наричани апостоли). Наричат солунските братя и"Славянски апостоли". На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа.
Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Светите ученици имат заслугата за появата на буквите, с които пишем днес. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Смята се, че новата азбука, създадена на базата на Глаголицата, е дело на св. Климент Охридски, а името й е в чест на св. Константин-Кирил Философ. В наши дни с кирилица пишат в Русия и много от държавите, които бяха част от СССР, в Сърбия и страните от бивша Югославия, в Монголия, а до края на 70-те години на ХIХ век - и в Румъния.
Имената на светите братя Кирил и Методий носят училища, улици и площади. Вдигат се паметници в тяхна прослава. Един от най-импозантните е в София пред Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
В България съществува феномен, който няма аналог другаде в Европа и по света - ние имаме песен, която не отстъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство. Това е "Химнът на светите Кирил и Методий", който започва с думите: "Върви, народе възродени!".
Съградени са и много храмове, посветени на двамата равноапостоли. В столицата са два - в кв. "Красно село" и на Женския пазар. Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" също е носила името "Св. св. Кирил и Методий". След като руската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 г., правителството на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника. След бурен дебат парламентът одобрява решението на 4 март 1916 г. Твърди се, че дори писателят Иван Вазов, който е русофил, приветства преименуването. Името на най-представителния български храм отново е върнато през 1920 г. на първоначалното "Св. Александър Невски", но и до днес се чуват гласове храмът да бъде посветен на Кирил и Методий.
Почти няма православен храм в България, в който образите на светите братя да не са изписани. Преди няколко години манастирът "Св. 40 мъченици" в трънското село Лева река стана медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на Глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в сензация заради погрешното твърдение, че зографът е обявил за светии двамата братя преди те да бъдат официално канонизирани. Но още през 1989 г. професор д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.) беше коригирал това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си "Археологическите паметници в Пернишки окръг" (1982). Според нейното, цитирано в медиите твърдение, зографът, който ги рисува, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век. Но това е погрешно тълкуване, защото солунските просветители са били причислени към светите мъже на Църквата и даже като равноапостоли много по-рано.
"Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ", уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята статия "Надписи към стенописите в Лева река", публикувана в брой 1 от 1989 г. на списание " Български език".
Особено интересна и вероятно единствена по рода си е иконата от Желязната църква "Св. Стефан" в Цариград с образите на Пресвета Богородица с Младенеца и светите братя Кирил и Методий.
В храма "Възнесение Господне" в пернишкото Старо село светите Кирил и Методий са изписани заедно със св. Иван Рилски. Една от най-популярните икони на свети Кирил и Методий е стенопис от 1848 г. на Захарий Зограф (1810 - 1853) в Троянски манастир "Успение Богородично".
И една новина в аванс. Подготвя се предоставяне за поклонение у нас след отпадането на извънредните мерки заради коронавируса на частица от мощите на св. Кирил, която се покои в светогорския манастир Есфигмен (каноничен).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
