Реувен Ривлин, президент на Израел
Европа не се нуждае от информация за опасностите от омразата. С макар и вече поизбледнели спомени континентът е раздиран от войни. Първо, когато Х. Б. Уелс изкова фразата "на война, за да спре войната", и едно поколение по-късно, когато пламъците на омразата отново погълнаха народите на Европа, пламъци, в които нацистката машина с безпощадна систематичност погуби и 6 милиона евреи. В България, разбира се, близо 50 000 нейни евреи намериха спасение. Това е почетен знак за чест и достойнство на България.
Фактът, че в мрачните времена на историята се намериха онези, които застанаха твърдо на страната на хуманността, предизвиква чувства на респект и аз с вълнение очаквам да изкажа уважението си по време на визитата. Днес отново сме свидетели на ужасяващите пориви на омразата, бушуващите й ветрове раздират Близкия изток. Вълната от тероризъм и зверства достигнаха до всеки бряг. И нека го кажем ясно и категорично - терорът е терор където и да е - било то в Брюксел или Бургас, в Истанбул или Орландо, така както е в Тел Авив, Йерусалим или Хеброн. Цял един век Израел е изправен на предната линия на войната срещу терора. От бруталните атаки и безразборни удари на отделни хора или групи, надъхани от омразата, бълвана в медиите и джамиите, до онова, което се превърна в модус операнди , подкрепяно от държавата и от прокси армии. На север от Израел се намира една напълно разнебитена Сирия.
По нашите граници цели седем армии са вкарани в порочен кръг на войни всеки срещу всеки. Стотици хиляди са избитите, милиони останаха без дом, много от тях търсят убежище в Европа, не малко пристигнаха в България. При нас в Израел непрекъснато приемаме и лекуваме хора в тежко хуманитарно и медицинско състояние, озовали се до нашите граници. Грижим се за тях, независимо от къде идват, не ги проверяваме, нито питаме на чия страна воюват. Горди сме с тези си действия, така ни зове дългът на евреи, на демокрация, на човешки същества. Някога учихме в университета, че врагът на нашия враг е наш приятел, но днес това правило е вече невалидно.
Сред воюващите в Сирия армии никоя не е приятел на Израел. Но въпреки това, наш дълг е да гледаме право в очите този конфликт, бушуващ вече няколко години. Не на последно място заради дългата ръка на терора и подклаждането му, за които Сирия се оказа благодатна почва. Защото тероризмът застрашава всеки от нас, децата ни, близките ни. Но не само заради това, а и защото той застрашава самата същност на ценностната ни система. И не е достатъчно и редно просто да вдигнем ръце с презрение или отчаяние. Трябва да действаме, да застанем обединени и непреклонни срещу силите на злото, инак рискуваме те да ни погълнат - и нас, и идните поколения. Реалността е такава, че докато мнозинството от злодеите твърдят, че действат в името на Бога, ужасяващата истина всъщност е, че религиозни групи и общности са поели по път на бруталното насилие, което въобще не е религиозна война.
Истината е, че не става дума за война между различни верски групи, а че конфликтите в Близкия изток са предимно битка между фундаменталисти и умерени, между онези, които издигат знамето на смъртта и унищожението срещу онези, които се опитват да строят мостове и разбирателство. Вземете като нагледен пример как походът на терора на Ислямска държава действа за разпространяването на отровната идеология - рушейки културата на толерантността, унищожавайки вярата в равенството и демокрацията - едновременно и физически, и духовно.
И в Израел, земята, в която евреи и араби за повече от век и половина са блокирани в трагичен конфликт, нашата битка също е между онези, които желаят да живеят в мир и взаимно уважение към различния и онези, които не са готови за това. Да вземем за пример убийството на 13-годишната Халел Яфа Ариел, чието гърло бе прерязано в съня й от палестински терорист. Или погледнете смъртта на Мики Марк, баща на десет деца, учител и лидер в общността, чиято кола бе направена на решето от куршумите на палестински терорист.
А от друга страна, погледнете мюсюлманите и евреите, които дойдоха в президентската резиденция, за да отбележат заедно края на постенето за Рамадан. Или арабите и евреите футболисти, които заедно гледаха мача между Германия и Словакия. В изминалите две години, откакто съм на поста, съм горд от работата на президентската служба, свързана с инициирането и подкрепянето на множество проекти на работното място, образованието, сред академичните общности, гражданското общество, спорта, в промотирането на разбирателство и изграждането на мостове между различните общности на Израел, религиозни и светски, между араби и евреи. В тези проекти ние виждаме не само най-добрия отговор на тези, които целят разрушаването, но и общата нишка, свързваща всички хора.
Горд съм, че България и Израел имат една близка и специална връзка и че сътрудничеството ни не спира да расте. Надявам се, че това приятелство ще се засили и благодарение на това посещение и ще бъде пример за това как свободните народи могат да работят ръка за ръка за справяне с предизвикателствата и заедно да реализираме възможностите на днешния ден.
/Пред БГНЕС/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
