Урок по история! Апостолът, който се удавя след предателство

Под прикритието си на училищен инспектор Панайот Волов изгражда десетки комитети

Всеки българин е чувал името на Георги Бенковски и знае неговата основна роля в организацията, планирането и осъществяването на Априлското въстание в Панагюрище и околностите. Но малцина знаят, че истинският ръководител на 4-и революционен окръг със седалище в Пловдив, впоследствие преместено в Панагюрище, е друг велик революционер, отдал живота си за освобождението на България - Панайот Волов.
Гюргевският революционен комитет назначава именно Волов за Апостол, а Георги Бенковски за негов помощник.

Волов е роден в Шумен в семейството на Вичо и Василка Волови. Точната дата на раждането му не е известна - Стоян Чилингиров посочва 1847, а Димитър Страшимиров 1851-53. И двамата не дават убедителни доказателства, но се позовават на факта, че малката му сестра Вица е родена на 5 март 1853 г. и има 2-3 години разлика с него. Затова се приема, че Волов е роден през 1850 или 1851 г..
Всъщност фамилията на баща му е Симеонов, но

на младини убива един вол

навлязъл в семейната царевична нива и вследствие се сдобива с прякора Вичо Вола. Семейството живее в Долната (Чобан) махала, в края на града. Панайот учи в Долномахлянското училище при видния възрожденец Илия Р. Блъсков, след това във Взаимното и Мъжкото класно училище. Негови преподаватели са Тодор Икономов и Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си вуйчо Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 - 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. След като оздравява има намерение отново да потегли за Николаев, където да довърши обучението си, но шуменци му предлагат позиция на главен учител и директор на класното училище и той приема. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. И така през учебната 1873-1874 г. той започва като главен учител (директор) на Шуменското мъжко класно училище.
Волов

преподава естествена история, физика и математика

като често използва уроците си с цел патриотично възпитание. Активно участва в дейността на първото читалище в града - "Архангел Михаил" (днес читалище "Добри Войников"), на което е избран за подпредседател. Протоколи на читалището свидетелстват за неуморната работа на Волов като подпредседател и като деен артист и ръководител в театрални представления, които истински революционализират града. За да предаде представителен образ в пиесата "Въздигането на Крум Страшний", той дори взима уроци по фехтовка. Голяма част от времето си Панайот Волов отдава на революционното дело. По негова инициатива на 22 юли 1873 г. е проведено събрание за възобновяване на Шуменския революционен комитет, на което е избран за председател.

През 1874 г. българските революционери го избират за апостол и заместник на Васил Левски. Активно е участието му в комитетските събрания в Букурещ през август и декември 1874 г., на които е избран за член на БРЦК. Волов е избран за председател на Шуменския частен революционен комитет. Под прикритието си на училищен инспектор, изгражда или възобновява комитети в 14 шуменски селища, като Каспичан, Кюлевча, Нови Пазар, Преслав, Осмар, Смядово, Върбица, Драгоево, Хасъ (дн. с. Добри Войников), Дивдядово. През есента на 1874 г., по препоръка на Михаил Греков, Панайот Волов води на обиколки с разузнавателна цел руския полковник Георгий Бобриков, който

скицира укрепленията на Шумен и крепостта Преслав

През 1875 година Панайот Волов попада в Русенския затвор заради скандала с т.нар. "Френска сватба". По това време, на българска територия се строи жп линията Каспичан - Шумен - Ямбол и затова у нас се намират редица европейски инженери. Между няколко французи от чуждестранната бригада и местната младеж възниква конфликт, стига се до сбиване, а в основата му стои желанието на един от инженерите да се ожени за красивата българска девойка Василка Константинова. Волов е набеден за един от виновниците и заедно с други участници е хвърлен в затвора. Там заболява и това дава повод на Баба Тонка Обретенова да убеди властите, че Панайот е неин роднина и трябва да го вземе в дома си за да го лекува.

Волов е освободен, възстановява силите си и не след дълго вече е във Влашко където веднага се свързва с БРЦК.

Междувременно между средата на април и средата на август същата година група млади революционери, между които Христо Ботев и Стефан Стамболов свалят Каравелов от позицията председател на Български революционен централен комитет (БРЦК), като избират за такъв Христо Ботев. БРЦК бързо поема курс към въстание.
Мнозина от "младите" са бивши руски студенти

(Волов, Стамболов, Ботев). Може би, затова членовете на БРЦК вярват, че могат да предизвикат руска намеса чрез народно въстание, което да предизвика международен отзвук. Моментът е благоприятен, предвид тлеещия сърбо-османски конфликт по повод босненско-херцеговското въстание. На 12 август БРЦК се събира и взима решение за всенародно въстание. На същото заседание се взима решение да се изпратят емисари вътре в страната и Панайот Волов е избран за апостол в Ловешки окръг. През Никопол, той преминава Дунава и отива в Троянския Балкан, където развива своята дейност. На 16-17 септември избухва Старозагорското въстание. Прибързаният ход на въстанието слага точка на дейността на Панайот Волов в Троянско. Той успява да избегне арестите и се връща в Румъния.

В края на септември Ботев подава оставка заради тактически различия относно водената борба, а и защото е наклеветен, че е присвоил комитетски пари. БРЦК не избира нов председател и се саморазпуска, но една част сред които Стефан Стамболов, Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Икономов, Панайот Волов и други сформират Гюргевския революционен комитет. Целта е организиране на ново въстание през пролетта на 1876 г. За главен Апостол на 4-и революционен окръг е избран Волов, а Бенковски за негов помощник. За размаха на дейността им говори фактът, че именно в 4-и окръг

подготовката за бунта е най-добра

а всеобхватността на въстанието - най-висока. Волов е и един от инициаторите за свикване на събранието в Оборище. Там по молба на Волов Бенковски е утвърден за Апостол на окръга. Когато Захарий Стоянов, учуден, че Панайот Волов е отстъпил от първенството, го запитва по въпроса той отвръща простичко: "Отстъпих му (на Бенковски), защото е по-достоен". В хода на подготовката на бунта става ясно че фигурата на Бенковски е по-харизматична, по-лесно намира общ език със селяните, достигайки понякога до грубости, за да наложи мнението си, което като поведение повече импонира на тогавашната народопсихология на българина. Затова и Панайот Волов жертвоготовно отстъпва поста си на ръководител на революционния окръг, убеден че това е по-доброто за "народното дело".

При избухване на въстанието на 20 април в Панагюрище заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета от 150 души, ръководена съвместно с Георги Икономов. Волов достига до Стрелча, където вече действа Орчо войвода. Двете чети се съединяват и в продължение на два дни водят активен бой с турците. За да не губи време, търси помощ от Копривщица. Отзовават се двадесетина въстаници. Волов и Икономов

преценяват, че не могат да завладеят Стрелча

Така Волов отпраща една част от четата към Клисура, а сам се насочва към Копривщица, където оказва помощ на Каблешков. Тук на място организира отбраната на града и събира нови четници. На 23 април пристига в Клисура, укрепва позицията на четниците в местността Зли дол и разполага там черешов топ. Скоро след това начело на малка чета (43 души) започва да препуска по околните села и да ги вдига на бунт. Междувременно има ново сражение с башибозука. На 26 април получава спешна молба за помощ от Клисура. Там малочислените въстаници се сражават с 2000 души башибозук, предвождан от карловския спахия Тосун бей.

Волов веднага се насочва натам, но когато пристига с 60-65 души над Върлищница вече е късно - Клисура е в пламъци, а въстаниците са отстъпили позицията си над Зли Дол. В този момент пристига и Тодор Каблешков начело на 200 души. Волов свиква на място военен съвет и решава да раздели силите на два отряда. Едната чета поверява на Каблешков, а той поема командването на другата и начело на около сто души прави опит да вдигне на бой Карлово и Сопот.

Бързо се уверява в безсмислието на това дело и се връща назад. Около 28 април води сражение с малка турска част, но не успява да направи пробив. След разгрома на въстанието Волов и Икономов повеждат чета от стотина души към Търновския Балкан, надявайки се на по-голям успех,

но още същата нощ четата се стапя

до 27 души. Водят епизодични сражения, като неколница са убити или заловени. На 6 май четата вече е едва 12 души.

Неуспехът на въстанието кара Волов да се опита да избяга в Румъния, заедно със своите другари. Тук от съображения за по-незабелязано придвижване те се разделят на три групи по трима души, като в първата група са Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов. Във втората група са Кольо п. Димитров, Ненчо Искров Налбантина и Стефо Стоев, а в третата група - Павел Бобеков, Манчо Манев и клисурският учител Христо Драганов. Втората и третата група успяват да стигнат до румънския бряг и да оцелеят, като Бобеков даже взема участие в последващата Руско-турска освободителна война. На 26 май