Университетите с мениджъри

Спираме финансирането по проекти за вузове, които не се борят с плагиатството

Неотдавна парламентарната Комисия по образованието прие предложените от МОН поправки в Закона за висшето образование, които залагат промени във финансирането на университетите. Как това ще се отрази на силните и слаби висши училища и какви реформи да очакваме, "Стандарт" попита заместник-министъра на образованието проф. Николай Денков.

* Учениците да се разтоварят от излишна фактология и да развиват мисленето си
* До 2018 г. поне 50% от субсидията ще е за качество
* Във ВУЗ-овете, където се прави реална наука, средствата значително ще скочат

- Проф. Денков, в първия ден от академичната учебна година се появи едно писмо от университетски преподаватели срещу упадъка в образованието. Приемате ли техните констатации?
- Споделям напълно тревогата на колегите от състоянието на средното и висшето образование у нас. Още повече, че и аз съм преподавател в Софийския университет и съм пряк свидетел на тези проблеми. Те започват още в училищното образование и затова трябва да ги решаваме успоредно. Подготвяните нови училищни планове и програми трябва да разтоварят съществено учебното съдържание от излишна фактология и да поставят много по-голяма тежест върху развиването на уменията за аналитично мислене и самостоятелна работа, за формиране, изразяване и защита на обосновано лично мнение, за социална адаптация и комуникация. По отношение на висшето образование още през април внесохме в Народното събрание предложения за промени в Закона за висшето образование, които променят правилата, по които се финансират университетите. Те получиха подкрепа от почти всички парламентарни групи.
- Какви по-точно промени очаквате да се случат с внесените от Вас изменения в Закона?
- Залагаме бърз ръст на дела от субсидията, който се дава за качество на образованието и реализация на студентите - до 2018 г. той трябва да стане поне 50%. Второ, даваме възможност Министерският съвет да не утвърди заявка за прием от дадено висше училище. До момента това не беше възможно и водеше до парадокса да имаме около 55 хиляди дипломирани абитуриенти и над 70 хиляди кандидат-студентски места. За първи път ще имаме възможност да откажем заявен прием от висши училища по определени обективни показатели. Например, ако много от завършващите студенти не могат да си намерят работа. Или, ако голям дял от завършилите работят на позиция, която не изисква висше образование. Всички тези данни са обективни и публично достъпни в Рейтинговата система на висшите училища - от тях много ясно се вижда в кои специалности на конкретни висши училища има проблем. Третата важна промяна е дефинирането на т. нар. приоритетни професионални направления и защитени специалности, за които предвиждаме целева финансова подкрепа, така че да привлечем повече и по-добри кандидат-студенти. Четвъртата промяна е да се очертае ясно в кои висши училища се извършва реална и международно разпозната научна дейност, която да се отрази в нов официален статут на изследователските университети. Предвиждаме промяна и на финансирането на изследователската дейност във висшите училища. Там, където се извършва реална научна дейност, ще има значително повишаване на финансирането, докато в другите висши училища няма да има финансиране за наука. И петото основно предложение е всеки преподавател да се зачита за акредитацията само на едно висше училище - това предложение не е ново, но среща съпротива в някои висши училища, тъй като те "крепят" акредитацията си на т. нар. "прелитащи професори". Ако тези промени бъдат приети до края на годината, очакваме да влязат в действие от 1 януари 2016 г. С колегите в МОН вече изработихме новата методика за финансиране и бюджетът за 2016 г. се подготвя по новите правила.
- Значи ще спрете парите за слабите специалности още догодина?
- Да, като условно аз разделям професионалните направления на три типа. Първите са успешните направления и субсидията за тях ще бъде увеличена. В другата крайност са направленията, които имат очевидни проблеми с реализацията на студентите - за тях държавната субсидия не се изплаща от гледна точка на обществения интерес и трябва да бъде спряна. Третата група направления е доста голяма и попада в междинната зона - или имат проблем с реализацията на студентите си, или с качеството на образованието. На тях ще им бъде намалявана постепенно субсидията през следващите 3 г. Следователно, висшите училища ще имат избор - или да спрат приема, защото тези направления ще станат финансово неизгодни, или да положат усилия, за да решат проблемите им. Например, като намалят броя на студентите с 10-20%, така че да останат по-добрите, които бързо ще си намерят подходяща работа, или чрез назначаване на преподаватели с по-добра квалификация и по-високи научни постижения. Нашият стремеж е всички специалности от междинната зона да се придвижат към качествените, а не да ги затваряме, защото висшето образование дава много повече възможности за работа и за последваща адаптация към живота. Статистиката е категорична - при над 10% средна безработица в България, за висшистите тя е под 5%.
- Паралелно с Вашите промени депутатите приеха и изменения, които разрешават стопанска дейност на университетите. Как гледате Вие на тяхното предложение?
- За мен ориентир е каква е успешната световна практика. Във водещите страни стопанската дейност на университетите не само е разрешена, но често е и важен елемент от тяхното успешно развитие. Тя не само е източник на допълнителни средства, но дава възможност за развитие на практическите и предприемаческите умения на студентите. Трябва да подкрепим развитието на стопанската дейност в нашите университети, но с една важна уговорка - тя да е свързана с реализацията на резултатите от двете им основни дейности, научната и образователната. Подходящи възможности за стопанска дейност, например, представляват развитието на иновации и разработването на прототипи и продукти, за които се използват резултати от научната дейност. Също така извършването на приложни научни или аналитични изследвания по поръчка на фирмите. Друг тип допустима стопанска дейност е обучението на специалисти срещу заплащане - по поръчки на бизнеса или на държавната администрация.
- Споменахте пред депутатите, че това е първата серия промени, но ще има нови...
- Това са първите, но и най-спешните предложения. Ще продължим с още няколко групи промени, описани в Стратегията за развитие на висшето образование. Едните са свързани с управлението на висшите училища. Знаете, че имаше случаи на спорни действия на университетски ръководители, които предизвикаха широк обществен отзвук, като случая със Стопанската академия в Свищов. Искаме по-прозрачно и ефективно да се използват бюджетите на висшите училища - не само субсидията от държавата, но и средствата от стопанска дейност. Ще работим заедно с ректорите, за да дефинираме по-ясно ролята на Съвета на настоятелите, защото в момента функциите му не са достатъчно добре очертани. Бихме искали този съвет да служи като гарант за защита на обществените интереси, без да пречи на академичното ръководство да осъществява учебната, научната и оперативната си дейности. Аз не подкрепям някои по-крайни форми, които се предлагат периодично в публичното пространство, като създаване на отделно мениджърско ръководство, което не е подчинено на ректорското. Това би създало двувластие, което може лесно да блокира работата. В тази посока ще предложим конкретни мерки за подсилване на професионалния елемент в мениджърската дейност на университетите. В доста университети сме свидетели на лошо стопанисване на сгради, проблеми с обявяването на обществените поръчки, неефективно отдаване на помещения под наем и други проблеми при осъществяването на подобни "неакадемични" дейности заради решения, взети от академичните ръководства. При тези дейности трябва да се подсили професионалният мениджмънт.
- Тоест университетите да назначават професионални мениджъри?
- Да. Едно по-ефективно професионално мениджърско ръководство би подпомогнало съществено работата на висшите училища и би разтоварило академичните ръководители от несвойствени дейности. Но като че ли има недостатъчно разбиране за това, че трябва да се отделят средства за създаване на професионални мениджърски екипи, както и за създаване на професионални екипи за кандидатстване по проекти. Проектното финансиране ще се разраства през следващите години и висшите училища, които по-бързо изградят такива екипи, ще имат сериозно предимство при привличането на средства.
- Имате ли примери за университети, където ректорите наистина правят каквото си искат?
- Величко Адамов успя години наред да се разпорежда със средствата на Стопанската академия в Свищов без необходимата прозрачност и отчетност на разходите. Ако опишем по-ясно и категорично правилата за формиране на бюджетите на висшите училища и създадем правила за прозрачно изразходване на средствата, ще можем да намалим възможностите за неефективно харчене на пари в полза на лични или групови интереси. Стопанската академия и някои други висши училища влязоха в медиите и с друг тип проблеми, за които още нямаме възможности за достатъчно адекватна реакция. Такива са случаите на научно плагиатство и на конкурси за академични длъжности, при които с необосновано предимство се ползват вътрешните лица от организацията, обявила конкурса. Последното е в разрез със световната практика и с препоръките на Европейската комисия, които изискват еднакво третиране на всички кандидати. Затова ще подсилим изискванията за практическо спазване на правилата на Европейската харта на учените и Европейския кодекс за назначаване на работа чрез конкурси. Ще поискаме от висшите училища да разработят конкретни правилници за приложение на тези правила. Ако има нарушения, могат да се заложат ограничения при кандидатстване за публично финансиране, както се прави в напредналите страни. Имам предвид при нарушения на правилата на научната етика като плагиатство, фалшифициране на научни данни и други нарушения, на които университетът не е реагирал адекватно. Тези проблеми не са само български. Но другите европейски страни по-рано започнаха да изграждат правила и структури, които да решават такива проблеми.