Наричат трюфела храна на боговете. За едни това е символ на най-изтънчен и дори мистичен вкус, който няма заместител. За други това е просто вид гъба, която добавена в ястието вдига многократно цената му затова е предназначена само за богати.
За Угърчин обаче трюфелът е нещо повече - бизнес, развитие, бъдеще. Доказва го от години младият предприемач Цветозар Мичевски - най-големият износител на трюфели. И то основно за Меката на деликатеса - Италия. Работи с най-голямата фирма на Ботуша.
В момента внасяме дървета, заразени с трюфели, каза за "Стандарт" Мичевски. Предстои му да засади първата у нас плантация - 2 декара в базата му в Угърчин. Мечтае и ние да имаме огромни плантации. Е, не по 2 000 декара като в Италия и Франция, но поне по 200. Не е невъзможно. Напротив. Насаждението е трайно, вирее в цялата страна. Веднъж захванало се, дървото няма нужда от допълнителни грижи и разходи, обясня бизнесменът. Климатичните условия у нас са подгодящи за отглеждане на черния летен трюфел, но се намира и бял, който е много по-скъп.
Цената на черния тръгва от 70-80 лв. за килограм, като в зависимост от годината и сезона може да удари и хилядарка. От един декар плантация се изкарват 5 000 лв., казва Мичевски. За България белият трюфел пък е равен на джакпот. Цената му започва от 700-800 лв. за килограм и може да стигне до 10 000.
Най-много от божествената гъба има в Лудогорието и във Варненско. Но историята й по нашите земи е неизменно свързана с Угърчин. През 80-те години на миналия век идват първите търсачи на трюфели в България. Представляват най-голямата италианска компания търговец. Но проучват района около Сандански. И то в най-голямата лятна жега. Тя буквално омаломощила кучетата търсачи и не успели нищо да открият. Но няколко години по-късно обаче щастието каца на рамото на женения за българка италианец Патрицио Панфили. Той открива първия черен трюфел у нас - между Угърчин и Ловеч. Започва да обучава хора.
Постепенно Угърчин става столица на трюфела. Не само заради Цветозар Мичевски. Но и заради единствения по рода си у нас Трюфел фест. Организиран съвместно от бизнесмена и общината тази година фестивалът ще се проведе за четвърти път. Прави се през септември като целта му е колкото може повече хора да разберат, че у нас има трюфели и отглеждането им е с голяма перспектива. Фестът се провежда в рамките на традиционният Угърчински панаир, който разнася славата на града в цялата страна.
Най-голямата атракция на Трюфел фест е състезанието "На лов...", в което специално обучените кучета търсачи намират божествената гъба. За тримата първенци има награди. Паралелно с това няколко ресторанта отварят врати, за да може майстори кулинари да демонстрират типично италиански деликатеси с трюфели - както основни ястия така и десерти. Сред тях през годините е бил Ути Бъчваров, който направил огромен омлет с трюфели.
Традиция е да има и ресторант за най-важните гости на фестивала - кучетата-търсачи. На тях се поднася най-специалната храна.
В момента 5-6 души в Угърчин се занимават с трюфели. В околността са около 150 - 200, в страната - 10 000. Но всеки, който иска да се занимава със земеделие, може да погледне и към този бизнес. Интересното е, че трюфелът може да се открие навсякъде. Хитът в Угърчин бил, че огромна гъба, над 1 килограм, била изровена в двора на един от местните хора. Радослав от Угърчин попаднал на трюфела случайно, когато си косял тревата.
Трюфел фест е една от гордостите на Угърчин и ще бъде специално представен в кампанията "Моят град" на "Стандарт" във вторник, 23 април.
Правят и сирене с деликатеса
Сирене с трюфели е един от хитовете у нас в момента. Все повече ресторанти си поръчват от деликатеса. Любопитен факт е, че гъбите все повече влизат в кулинарните менюта на заведенията. Ако преди години те масово избягвали манатарките и гозби с тях предлагали само около 7% от ресторантите в България, то сега 100 процента работят с нея. Все повече шеф майстори залагали и на трюфелите. Те вече масово се предлагат по морето, но бързо навлизат в блюдата на елитни ресторанти в София, Варна и Пловдив.
Афродизиакът на аристократите
В миналото трюфелът е бил храна само за висшата аристокрация. Гъбата е смятана за един от най-силните афродизиаци. Тя е редовно в менюто на Наполеон Бонапарт, например. Днес е на практика достъпна за всеки. Да, един килограм струва поне 70 лв, но за приготвянето на ястие с трюфели са необходими едва 6 грама от гъбата.
РЕЦЕПТИ
Говежда пържола с черни трюфели и сос от бяло вино
Продукти: стек от говеждо, 3 с. л. зехтин, малко клонче розмарин, 3-4 стръка мащерка, 2 листа салвия, сол и пипер за овкусяване на месото
За соса: 100 мл. бяло вино, 2-3 тънки резена лук, 1 с. л. масло, 4 тънки резена черен трюфел нарязан на ситно
Приготвяне: Овкусете месото само със сол и пипер. Загрейте зехтина и на умерена температура запържете месото по 3 минути от всяка страна. Това време е достатъчно, за да се запечата месото отвън, а вътрешността остава розова и много крехка. В тигана добавете зелените подправки, които да дадат аромат без да надделяват.
Извадете месото в чиния и го покрийте с алуминиево фолио. Докато то отпочива, пригответе соса. Добре е с бялото вино, защото е по-леко и е в добра комбинация с розмарин и салвия.
В същия тиган запържете лука и парченцата трюфел. Залейте ги с бялото вино и след като се поизпари, добавете маслото, колкото да уплътни соса. Месото, което си почиваше в чинията отделя собствен сос, който добавете в тигана. За поднасянето нарежете тънки парчета от черния трюфел върху стека.
В комбинация с изстудено бяло вино, това ястие е едно от най-добрите.
Ризото с бял трюфел
Продукти: 1 трюфел – 120 г, 2 стръка пресен лук,
1 скилидка чесън, 1 кубче пилешки бульон, 1 ч.ч. кръгъл бисерен ориз, 3 ч.ч. гореща вода,
щипка черен пипер, сирене Пармезан (по желание),
1/3 ч.ч. зехтин, сол (за предпочитане черна, защото много добре контрастира с белия ориз)
Приготвяне: Слагаме трюфела в студена вода за 1 час, след което измиваме много добре от пясъка, обелваме кората и нарязваме на филийки. В малка тенджера слагаме зехтина, нарязания лук и чесън, пилешкия бульон и половината от нарязания трюфел. Запържваме леко, като пазим лука да не прегори. Прибавяме „дълго“ измития ориз и запържваме още 1-2 минути. Обърнете внимание, че оризът наистина трябва да бъде мит на течаща вода продължително. Прибавяме и водата, разбъркваме и оставяме да ври на бавен огън като разбъркваме 1-2 пъти. Когато водата изври, дръпваме тенджерата от котлона поръсваме с щипка черен пипер и малко черна сол.
Сервираме в чиния, която е добре да е тъмен цвят, за да контрастира с белия ориз и да предизвикаме наслада на окото. По желание настъргваме пармезан и поръсваме още малко с черната сол.
С подкрепата на:
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
