Как да се намалят катастрофите по пътищата умуваха в сряда представители на прокуратурата, изпълнителната и законодателната власт. Сред обсъжданите мерки бяха от отнемане на колата при неплатени глоби до намаляване на пределната скорост в големите градове. "Стандарт" потърси за коментар по темата Любка Маринова, член на Управителния съвет на Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Само у нас нарушител с отнета книжка и 35 бона неплатени глоби може пак да шофира
Събираемостта на глобите е сред най-съществените проблеми в борбата с хулиганите на пътя. Законът за административните нарушения и наказания е от 1967 година, вече е прекалено остарял. Сега при пътнотранспортно произшествие се пише акт, изчаква се наказателно постановление, после ако се обжалва, се бави още в съда. Ангажират се полицаи, които да ходят като свидетели и това се проточва понякога повече от година.
Затова трябва да се промени действащата норма, за да се опрости процедурата и да стане по-бърза. Нарушителят трябва да се чувства наказан за това, което е извършил, и да няма двоен стандарт - след като си санкциониран, няма как да не си платиш глобата.
В повече от 10 страни на Европа съществува системата "бонус - малус". В смисъл,
когато имаш повече катастрофи, плащаш по-висока полица на застраховката
"Гражданската отговорност", както и обратното.
По време на дискусията в сряда имаше и предложение при тежки нарушения на правилата за движение да се конфискува автомобилът до заплащане на глобата.
Доколкото знам, има конкретен случай със софиянец, който хем няма книжка, хем дължи някаква крупна сума от 35 000 лева за глоби, но пък продължава да шофира.
В това отношение може да се използва и примера на Гърция, където свалят регистрационните табели. Пак там, когато същия ден си платиш глобата, ти я намаляват с 50%.
Трябва да се помисли и за младите водачи, които да са с по-специален статут. Оказва се, че те причиняват 20% от тежките катастрофи. На някои млади шофьори им се струва много несериозно да пътуват с придружител. В Холандия и в други страни обаче карат така до 3 месеца след получаване на книжка. Може да се помисли и младите шофьори да имат ограничение в скоростта до 120 км/ч по автомагистрали, както и да не се движат нощем. Добра идея е и да се върне полигонът при кормуването.
Сериозна причина за увеличаване на броя на пътнотранспортните произшествия е липсата на камери. В резултат на това, че камерите не работеха дълго време, през 2014 г. загиналите при пътни инциденти са били 659, а през 2012, 2103 г. са били 601. От началото на тази година вече има 295 загинали, спрямо 272 за същия период на м.г.
В една Швейцария на 500 км от магистралата има над 200 камери
Хубава е инициативата на Българската асоциация на пострадали при катастрофи "Шофирай с камера" срещу безразсъдното шофиране - всеки станал свидетел на пътно нарушение и успял да го заснеме, да може да качва записите в социалната мрежа. Оттам кадрите се препращат като сигнал до санкциониращите органи на "Пътна полиция".
Шумящата маркировка пък помага да се предотвратява заспиването на шофьорите. Пешеходните пътеки трябва да бъдат повдигнати, за да могат водачите да спират, за да минат пешеходците. Според изследване в Англия се оказва, че те съвсем не са в стопроцентова безопасност на пешеходната пътека. Когато човек тръгне по нея и не е преценил къде се намира автомобилът, с каква скорост се движи, това се равнява на скок в някаква бездна.
В Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще бъде огласена национална мащабна кампания, която цели привличане на вниманието на пешеходци, водачи, велосипедисти и пътници за по-безопасно пътуване. Тя е инициирана от Българската асоциация на пострадали при катастрофи и Транспортната индоор и оутдоор рекламна асоциация и е част от световна инициатива за намаляване броя на пътните инциденти. Чрез експресивни визии върху над 100 билборда в цялата страна ще бъде напомняно, че отговорността за живота и сигурността е преди всичко лична.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
