В 4.00 ч. тази нощ (31 октомври) се върнахме към астрономическото (зимно) време.
Стрелките на часовниците бяха преместени с един час. Така сутрин ще става светло по-рано, но пък ще се стъмва по-рано вечер.
В България лятното часово време е въведено през 1979 г.
От 2002 г. се връщаме към астрономическото в последната неделя на октомври, а преминаваме към лятното в последната неделя от март.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.
За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби. Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Преместването на стрелките, когато се връщаме към астрономическото време, намалява риска от инфаркт, а преминаването към лятното време го увеличава, твърдят шведски учени от Каролинския институт. Те са анализирали статистиката за инфарктите в Швеция по време на преминаването от лятно към зимно часово време и обратното от 1987 г. до днес. Резултатите показват, че рискът от инфаркт на миокарда се повишава средно с 5% през първата седмица от прехода към лятно време в сравнение с другите седмици от годината, пише Марица.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
