Кандидат-кметове решиха теста ни, но нито един не спечели изборите
Българка държи рекорда на МЕНСА за най-високо IQ, казва Христо Радков
От тази година в едно българско училище има необичаен предмет - час по мислене. Той е въведен по идея на МЕНСА - България. "Стандарт" разговаря с нейния председател за това какво постигат уроците и какъв коефициент на интелигентност има българинът.
- Г-н Радков, МЕНСА въведе часове по мислене в едно от столичните училища. Как се роди идеята, има ли подобни уроци и в други страни?
- Идеята е още от 1996-97 година. От две години насам, откакто аз съм председател на МЕНСА - България, тя се възроди отново и се опитахме да въведем такива уроци. Най-трудно бе да намерим партньор, който е съгласен това да бъде направено на негова територия. В държавно училище не може да се случи, защото се иска одобрение от МОН. В частно училище може да бъде пуснато като свободноизбираем предмет, но пък трябва самата управа на училището да е разбрала колко е полезно това нещо и по някакъв начин то да е сведено до родителите. От август миналата година имахме разговори с управителя на 17-то частно основно училище в София. Г-жа Логофедова се заинтригува, сметна, че ще е полезно за нейните деца. Самият аз бях на откриването на учебната година и обясних на родителите какво ще им предложим. По наша информация това не е правено другаде по света. Родителите явно също решиха да експериментират и започнахме. Сега вече завършваме учебната година, като тези часове се провеждаха от четвърти до седми клас включително. Обогатихме по време на преподаването програмата с много нови неща. Ние разчитахме, че реални казуси ще решаваме в края на учебната година, а това започна едва ли не от началото на втория срок. Изтеглихме много от програмата в шести и седми клас по-рано, в четвърти и пети вървим горе-долу така, както бяхме замислили. Сега вече сме готови да предложим това нещо и на министерството на образованието и науката в момента, в който приключи учебната година. Нашето предложение е да се въведе във всички училища.
- Как обучавате децата на мислене? Какво всъщност се случва в тези часове?
- В началото, за да предизвикаме интерес, им даваме интересни занимателни задачи. При по-малките започваме с най-различни гатанки, които те чуват едва в часа. Няма предварителна подготовка, няма учебно помагало по този предмет. Една от логическите задачи например е подреждане на кубчето на Рубик. Впоследствие, след като вече събудим интереса им, стигаме до това да им дадем реални казуси от живота, които те да решат. Един от тях например беше "Пожар в мола. Как ще реагирате?" Ще се обадите на тел. 112, ще тръгнете да гасите, ще изкарате колата си да не гръмне - има много варианти. Караме ги също за всеки час всяко дете да носи по възможност три казуса, които да постави на другите деца за решаване.
- По какъв начин се променят самите деца, как реагират?
- Реакцията на самите деца, когато им дадем казусите, е много добра, започват да спорят кой да отговори. Ако някое дете първо каже идеята на друг свой съученик, вторият започва да се сърди, че е чул своята идея, преди да получи възможност да я сподели. Затваря се за света и започва да търси ново решение на дадения казус. И в рамките на пет минути го измисля. Провокираме мисленето им. По същия начин, когато искаме да носят казуси от вкъщи, за нас важното е, че сме ги провокирали и в свободното си време да използват капацитета, който имат. Досега МЕНСА беше чист статистик, който просто изчисляваше коефициента на интелигентност на всички, които се явят на нашите тестове и нищо повече. Това е един потенциал, който всеки човек има в различна степен. Но този потенциал, ако не се използва, файда от него няма. Затова в момента искаме да накараме тези деца да използват потенциала си, независимо какъв е той. Не им поставяме оценки, защото те са различни, различни са природните им дадености. Но искаме да ги накараме сами да напънат потенциала си и да го реализират докрай. В момента, в който това стане, оттук нататък им е много по-лесно да се оправят в живота. Защото след това за всяко нещо ще се замислят, ще стигнат до повече от едно решение на проблема, ще изберат най-правилното и така ще продължат.
- А мерите ли коефициента им на интелигентност в тези часове?
- Не, нашият тест измерва коефициента на интелигентност на индивиди, които са над 14-годишна възраст. А те са на границата.
- Много ли са хората, които идват да правят теста ви? И какви резултати постигат?
- Най-високият резултат в света се държи от българка - Даниела Симидчиева, но това е на стария тест. Иначе в София ние провеждаме по два теста месечно, в другите градове го правим периодично. Средно идват между 8 и 15 души, като статистиката сочи, че между 30 - 35% от явилите се изкарват коефициент, даващ им право да станат членове на МЕНСА. Това означава IQ от 148 точки нагоре.
- Какъв е максималният възможен резултат?
- Според сегашния резултат 156+. Щом е +, значи е над 156, но световната МЕНСА спря възможността да се мери интелект над тази стойност. Ние търсим горните 2% в обществото, не ни интересува кой от тях къде точно се намира.
- А как стоим при съпоставка с други държави?
- Няма такава съпоставка и никога няма да има. Едно от изискванията на МЕНСА е никога да не се съревновават две различни нации, държави, континенти. Ние изпращаме резултати всяка година, но те никога няма да бъдат публикувани, защото са само за наша информация, не искаме да делим хората.
- Видимо имаме доста хора с висок коефициент на интелигентност. Според вас какво ни пречи да дръпнем напред като държава, неправилно използваме потенциала си ли?
- Не мога да кажа. Ако приемем, че като средностатистическа държава имаме 2% от обществото, които може да са членове на клуба на МЕНСА, при 7 милиона българи това са 140 000 - изобщо не са малко. Но дали тези хора са в управата, дали мнението им се чува, вече е друг въпрос. Дали същите тези хора използват максимално капацитета си, също е отделен въпрос. Може да има много хора, които не си използват капацитета или го използват за лоши цели.
В последните години преди изборите, като се започне от тези за Европарламента, аз приканвах всички кандидати за властта да дойдат на безплатен тест при нас просто за да покажат, че са в горната половина на обществото, да покажат, че имат потенциал. Защото ако сте в долните 20%, не ставате за управленски кадър, който и университет да сте завършили. От кандидатите за евродепутати не дойде нито един. От кандидатите за 43-то народно събрание дойдоха 16 души, но те бяха само от политическа партия "Зелени". Изкараха средно ниво на интелигентност около 130, което е много добре. Но все пак това е само извадка. А при изборите миналата година за местна власт се явиха 10-12 души, които бяха от четири парламентарно представени партии. Нито един от тях не бе избран за кмет или общински съветник. Резултатите им бяха средно около 116. Моето лично мнение, не като председател на организацията, е, че всеки, който иска да управлява, трябва да мине доста тестове, за да покаже, че може да го направи. След това вече резултатите ще са доста по-различни.
- Какво представлява самият тест?
- За 30 минути трябва да се решат 45 логически въпроса, в които няма цифри и букви. Тестът е стандартен за целия свят с изключение на няколко национални организации, които си правят свои тестове. Не е много трудно, единственото, което е необходимо, е човек да си е отпочинал. В интернет нашият тест го няма. Всички тестове, които са там, нямат нищо общо с нашия. Разликата между нас и тези в интернет е в това, че нашият е калиброван, което е истинската трудност. Това означава той да бъде даден минимум на 10 000 човека, на които се знае IQ-то, да го решат и спрямо техните решения да се напасне за единица време колко верни отговора дава човек с определен коефициент на интелигентност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
