Издигнахме се за рекордно кратко време, достойнствата на братята ни направиха Велик приорат
С кампаниите си в смесените райони искаме хората да ни припознаят като милосърден орден, казва Великият приор ген. Румен Ралчев
10 години от обявяването на Приорат България отбелязаха вчера родните рицари тамплиери. Велик приорат България е гражданска организация, част от Международната организация на рицарите тамплиери - OSMTH. Какво са успели да направят през този период рицарите и дамите от Ордена на тамплиерите в България, на какви благотворителни акции са се посветили, как защитават християнските добродетели и кои са следващите им цели? "Стандарт" потърси Великия приор на Велик приорат България генерал-майор Румен Ралчев, който освен че е доктор по философия, преди няколко месеца стана и първият в България професор по езотерика.
- Ген. Ралчев, Орденът на тамплиерите има вече над 10-годишна история у нас. Как започна всичко?
- Първо се създадоха няколко командерии. Първите членове бяха приемани в Сърбия. Ние много бързо обаче успяхме да се организираме и на 7 юли се навършиха 10 години, откакто бе създаден Приорат България, след което прераснахме във Велик приорат. Но по онова време като приорат бяхме под менторството на Велик приорат Сърбия. Велик приор беше Деян Милекович, който беше и заместник Велик командер на Международната организация на рицарите тамплиери OSMTH. Благодарение на него много бързо минахме от командерии към Приорат и Велик приорат. Към днешна дата има 70 държави, които имат различна степен на готовност за израстване на тамплиерството. Те чакат с години да им дойде ред, да се разгледа въпросът дали да станат Приорат или Велик приорат. А ние на практика за 2,5 г. минахме от Приорат към Велик приорат, което си е своеобразен световен рекорд. Днес ние сме ментори на Украйна и Русия, които благодарение на нас станаха Приорати и днес уверено вървят по своя самостоятелен път.
- Как успяхте?
- Благодарение на такива всеотдайни братя и сестри като Асен Янев, Мария Генова, Витан Иванов, Мария Стефанова, Панчо Радев, Юлия Николова, Данчо Джиков и десетки други, които взеха каузата присърце.
Лишиха се от много неща - главно свободно време, пари
Въоръжиха се с много търпение и амбиция, работеха сърцато за идеята в България действително да има един не какъв да е, а много силен Велик приорат. Изискванията са комплексни, а не само да приемеш да речем 60 рицари и да се издигнеш. Тръгва се от прецептория с 5-6 души рицари и дами, минава се през една командерия. При създаването на втората бях провъзгласен за приор и заместник Велик приор на Велик приорат Сърбия. Но още нямах Приорат. Той дойде с петата командерия. Обявяването ни беше стимул, увереност, че можем да работим. Много страни не успяват да преминат лесната стъпка от Приорат да станат Велик такъв.
- Защо?
- Преди това трябва да убедят ръководството на OSMTH, че системата при тях работи, че има добри и точни връзки, които дават възможност за координиране работата на Приората с местните и държавни власти. Че работят с обществото. Да се създаде юридическо лице с нестопанска цел. И след като свършихме административната част, трябваше да убедим ръководството на международната организация OSMTH, че това работи. И всички Велики приори, които тогава бяха 13, да гласуват единодушно за създаването на 14-ия Велик приорат.
- Сега колко са тези Велики приорати?
- Вече 24, но
има около 70 държави, които още чакат своя ред
Трудно е да се каже коя ще е следващата страна. Защото в системата на рицарите тамплиери винаги има едно слизане надолу и изкачване нагоре. Има много Приорати, които дават надежда, че ще станат Велики, но после се случва нещо във вътрешен аспект. Например приорът се отказва или го сменят по някаква причина. Зависи от вътрешната политика на държавата и на братята. В цялата тази система изключително важен е субективният фактор. Ако първите командери у нас не бяха избрани според достойнствата им, а на принципа да сложим наш човек, ние също досега щяхме да сме на опашката. Преди да гласуват за нас, редица международни делегации идваха на проверки у нас, за да се убедят, че вече сме узрели да се издигнем. Те просто не вярваха, че това може да се случи в такива кратки срокове.
- Развивате широка обществена дейност. Разкажете повече за нея?
- Създадохме библиотека "Тамплиер". Издадохме вече 32 уникални книги, които за първи път излизат в България, или са издавани преди повече от половин век. Започнахме с една диплянка, която порасна по-късно в списание "Тамплиер". То се издава на всеки 3 месеца. Имаме различни инициативи - освен благотворителните работим активно с подрастващото поколение. Възпитаваме учениците в християнските ценности, подпомагаме талантливи деца. Последната ни кампания е току-що завършилият национален конкурс за детска рисунка "Рицарят в мен". В него се включиха 12 000 деца от цялата страна. И това бе само първи кръг. Наесен започва и вторият. Той ще е конкурс за есе - за ученици 9-11 клас. Те ще пишат на тема "Рицарска постъпка". На първите отново ще даваме стипендии. Средствата за тях събираме на нашия благотворителен коледен бал.
- Как мотивирате рицарите и дамите?
- Задължително трябва да подчертаем и го казваме на всеки постъпващ в ордена, че рицарите и дамите са огромни длъжници. Защото
преди 10 г. на една гола поляна разчертахме къща
мечтаехме си какво ще представлява и я съградихме заедно. Затова питаме новите рицари и дами: "А вие какво ще направите? Ще надстроявате ли тази къща, ще я разширявате, или ще я напълните с повече съдържание?". Защото естествено не е без значение разрастването на Великия приорат във всяка област в България.
- Какви качества трябва да притежават рицарите и дамите, за да станат част от тамплиерски орден?
- Имаме два вида членове. Такива, които си плащат членския внос и присъстват. И такива, които са ми най-симпатични - онези, които работят по различни програми като извънкласната дейност "Млад рицар" с подрастващото поколение. Това е програма, одобрена от родителите, която включва свободно избираема подготовка по история на родния край, история на християнството. Всяка година ние обявяваме рицар или дама на годината. Това са представители на гражданската квота, а не членове на ордена. Те трябва според нашите разбирания да се доближават най-много до еталона, които търсим.
- Кои са били през годините носителите на тази награда?
- През последната година връчихме наградата на акад. Антон Дончев. Първата, която я получи, бе кметът на София Йорданка Фандъкова. Сред наградените е и отец Иван от Нови хан, който ние подпомагаме, както и проф. Божидар Димитров.
- Какви цели си поставяте занапред?
- Орденът на тамплиерите е асоцииран член към Организацията на обединените нации и съвсем нормално е всички християни да се разтревожени от това, което се случва в Близкия изток. Ние
не казваме, че трябва да купуваме коне и да точим саби
Но например имаме няколко кампании, с които помогнахме на бежанци у нас. Участваме в редица сесии на ООН, свързани с това как да се помогне на християните там. Работим с нашия църковен настойник - митрополита на Йерусалим Теодосий. Основното, за което работим, е младото поколение да припознае в себе си християнските ценности, а не да го водим за ръка в църквата. Събуждаме в тях желанието да поработят върху себе си, четейки и водейки разговори. Акцентираме върху тези неостаряващи повече от 1000 г. ценности на рицарството, които в основата са си християнски.
- Това ли са ценностите, които могат да победят проблемите, които поражда агресията и противопоставянето на религиозна основа?
- Ние имаме наши братя, които пряко участват във военни действия във Велик приорат НАТО. Ние естествено подпомагаме с много дарения тези, които се борят в една или друга държава. Като гражданска организация не можем да се намесим във военни действия, но колкото повече показваме на света това, което се случва в страните, в които тази агресия се налага, толкова повече бием камбаната на неудовлетвореността, че изконни християнски територии и население, което е там отпреди Христа, са подложени на геноцид. Нашата помощ е малка, но съществена. Ние провокирахме и една среща на църковни глави, на която нашият Велик майстор бригаден генерал Патрик Рей беше председател. На нея се събраха над 70 църковни глави на държави. И това е голямо постижение, тъй като обединението и между самите християни е малко трудно. Там бяха привлечени и благородници. Помогна и йорданският крал. Ние се опитваме да надградим това и да видим с какво още можем да сме полезни в България. Изнесените ритуали, които правим - преди месец в Кърджали, сега в Девин, и след месец в Смолян - дават възможност на хората да ни опознаят. Тези конвенти в смесени райони, показват че ние работим за всички. Дарихме няколко тира с медицинска апаратура и консумативи в Смолян, Кърджали, Разград , които ние получаваме от Велик приорат Германия. И тези кампании са още една възможност населението да ни припознае не като войнстващ, а като милосърден орден. Главната ни цел е да работим за икуменизъм - обединение на християнските църква, но това върви и с паралелно прехвърляне на мостове и към други вероизповедания с цел преодоляване на напрежението, ако съществува такова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
