Образователният директор на Teach for America Стивън Фар присъства в България на конференцията на "Заедно в час" за качествено образование. Организацията ангажира млади хора, завършили високо образование, да преподават като лидери в училища, където има деца в неравностойно положение. Какви резултати се постигат по този начин и как трябва да бъде променена образователната система, Фар разказа пред "Стандарт".
- Г-н Фар, каква е основната промяна, след като учителите на "Заедно в час" влязат в класната стая?
- В работата ни в САЩ забелязахме, че е възможно за една година учителите да постигнат изключително високи резултати с учениците си, въпреки предишните ниски резултати или липса на мотивация. Виждахме, че в рамките на една година те успяват да наваксат с от една до три години.
- Какви хора преподават в организацията, как се роди идеята за нея?
- Като цяло учителите, които преподават като лидери, се отличават с няколко неща. Реално високите резултати, които учениците постигат вследствие на тяхната работа, се дължат на няколко основни фактора. От една страна, всеки учител поставя изключително високи цели пред учениците. Без значение откъде стартират, те си казват, че накрая на годината ще постигнат дадена супервисока цел. Друг е въпросът как се мотивират учениците за тази цел и как ги убеждават, че тази цел е реално постижима. Много често тези деца с ниска мотивация и резултати не могат да повярват, когато им се постави една висока цел, че това е нещо възможно. Преподавателите въвличат и родителите в работата с децата, защото искат да им покажат, че тези деца могат да успяват, и искат родителите също да имат високи цели за своите деца. При постигането им много помага самото планиране на уроците, които са пътят за достигането на въпросната цел. Това, които отличава учителите, преподаващи по този модел, е, че те не започват планирането си от задачата "днес да кажа на децата това и това", а "в края на часа искам да съм постигнал това и това". И "след година искам да са постигнали това и това". Имаме така нареченото обратно планиране - стъпка по стъпка назад, като поставяме важните акценти, които водят до крайната цел. Работата им в класната стая е свързана и с това, че самите те постоянно се учат, ако се налага, адаптират в движение плана си. Тяхното преподаване и изключително ориентирано към резултатите на учениците, а не просто към самото преподаване като процес. Поставя се задача какви конкретни знания и умения искам да имат в края на този час. Те измерват успеха си като учители с резултата - ако техните ученици не са постигнали въпросната цел, те не се приемат за успешни учители.
- Какви според вас са недостатъците на традиционната образователна система, където учителите не работят по този модел? Имате ли наблюдения върху българската образователна система?
- Основната критика към стандартната образователна система е, че всъщност тя е направена по такъв начин, че учителите преподават като цяло на деца, които имат база. Системата няма резерв да компенсира нуждите на децата от бедните семейства, от малките общности. Моделът "Преподавай като лидер" е изцяло ориентиран към това - как един учител да бъде изключително успешен, когато преподава на деца, идващи от такива общности. В които самите родители са необразовани, около тях има престъпност и т. н. Основните ни шест принципа очертават какво прави един учител успешен, за да може тези деца, тръгвайки от това ниво, да постигнат резултата на останалите. Основната критика е не към начина, по който се обучават другите учители, а към начина, по който е организирана самата система. Учителите трябва да могат, когато попаднат сред подобни деца, да ги поставят в друга житейска траектория.
- Какво може да мотивира едно дете, което не вижда пред себе си перспектива? Как подхождат учителите ви?
- От една страна, учителите, които преподават по този модел, показват пред тези деца различните възможности, които съществуват. Много често големите цели, които поставяме пред тях, всъщност са неща, за които те не са чували много често. Например да кандидатстват в добра гимназия или в университет. Да ги заведеш в университет, да им покажеш различни професии, да разберат, че освен зидари могат да бъдат и архитекти. Друго много важно нещо е да им показваш различни ролеви модели. Но модели, които идват от техния свят. Човек, който може да им каже "Аз бях на твоето място, но с много упорита работа успях да стигна дотук". В много от случаите децата просто не знаят, че тези възможности съществуват. Много важно е също в ситуация, когато ученикът е немотивиран, да му показваш прогреса, който постига. Да правиш този прогрес все по-измерим. Не единствено да му кажеш "След една година ти ще трябва да можеш да четеш". И месец след месец, докато той се опитва, но не постига крайния резултат, се чувства неуспешен. Ако обаче му дадеш конкретна цел и му кажеш "Тази седмица ще можеш да четеш 20 думи за минута, а след седмица - 35", той ще види, че трудът му чрез едни малки стъпчици в крайна сметка го води до голямата цел.
- По време на вашата конференция Световната банка излезе с анализ, че България е с най-голямо социално разслоение в образованието. Как гледате вие на тези данни, как възприемате препоръките, които бяха направени?
- Голяма част от предложенията на Световната банка биха допринесли за подобряване качеството на образователната система. Но основното, което смятам като фундаментално за промяната на една образователна система, не само в България, са очакванията към учениците и разбирането за това кои хора какво могат да постигнат, за да успеят в живота. Типичен пример са ромските общности, защото в момента разбирането е, че те не могат да учат в университет и да се развиват. Ако започнем с разбирането, че всеки има изключително много възможности, ако повярваме в потенциала на всеки един човек, ако разбием стереотипите и спрем да поставяме хората в определени категории, променим ли този начин на мислене, със сигурност може да се промени и системата като цяло. Как се постига това? Като покажеш единични примери, че това е възможно. Ако например създадеш училище в една ромска общност и покажеш как тези деца успяват, как получават добри професии, разбиваш представата. Всички законодателни реформи са важни, но начинът, по който мислим за учениците и потенциала им, е също толкова важен.
- Имате ли наблюдения върху българските учители на "Заедно в час"?
- Аз посетих един от класовете, в които български учител - Панайот Панайотов, преподаваше английски. Наблюдавах час, в който учениците се упражняваха да правят презентации. Но не само пред учителя с цел той да ги оцени. Разделят се на групи и презентират пред връстниците си, като самите ученици се оценяват взаимно. И в един момент, когато учителят им каза, че не остава време, един ученик още не беше направил презентацията си, самите деца започнаха да го насърчават "Отивай, ще имаш време, ще успееш". Това бе клас, в който децата взаимно се подкрепят, вярват в това, че могат да успеят. Учителят работеше не само за да ги научи на английски или на презентационни умения, а и да повярват в себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
