Учим децата, че всяка лоша постъпка има последици

Методи Лалов, председател на Софийския районен съд

- Г-н Лалов, Софийският районен съд поде инициатива за запознаване на младите с работата на съдебната система. Разкажете повече за програмата за деца?
- Това е нова инициатива, която започнахме тази година в новата сграда на бул. "Цар Борис III". Започва именно сега, защото досега нямахме подходящи условия. Завеждането на деца в старата сграда на бул. "Драган Цанков" би било равносилно на стрес. Иначе целта е от малки да създаваме правосъзнание у децата. Да бъдат информирани за работата на съда, конкретно на СРС. Да знаят как функционират тези институции, а не да формират мнението си само от представата в медиите. Съдии, адвокати, други юристи на доброволни начала ще бъдат водещи в тази програма. Под формата на ролеви игри, на разговори и събеседване ще им представяме работата на съдебната система.
- Вече има ли интерес от страна на магистратите, които искат да участват?
- Да, вече има около десетина колеги. Това го знам от съдия Зорница Езикиева, която основно се занимава с програмата. Вече мина един клас, а са заявили участие още 9 паралелки от 3-и до 11-и клас. Имаме служители, които контактуват с директорите и класните ръководители и организират нещата. Няма проблем и да правим посещения в училищата.
- В последно време има доста случаи на агресия сред учениците. При вас водите ли такива дела?
- Не мога да кажа статистика за конкретни дела, но във времето назад има такива. Точно това е едно от нещата, които искаме да покажем на децата - че всяка постъпка има последици. Едно сбиване, наркотици, неправилно пресичане, игра с оръжие, лекомислено поведение, което може да доведе до тежък резултат.
- Какво е мнението ви за предложението на главния прокурор съдът да връща само веднъж дело на прокуратурата за поправяне на грешки?
- Аз не съм запознат в детайли. Естествено, че едно такова предложение има две страни. От една страна, не може до безкрай да се бавят делата и да се връщат многократно на прокуратурата, от друга - връщането на едно дело от съда на прокуратурата е възможност да бъде поправено делото, така че да е разбираемо за обвиняемия и защитата и това обвинение да е годно да продължи. Ако се предостави възможност само за едно връщане, има опасност ако не бъде отстранен пропускът в процеса, той да завърши с оправдателна присъда заради процесуалне пропуск. Може би е въпрос на баланс и в крайна сметка на изчистване на практиката.
- Софийският районен съд е най-големият в страната. Как се справяте с натовареността?
- Винаги към най-големия в страната върви и характеристиката за най-натоварен. Изключително трудно се справяме. За миналата година имаме 104 000 новопостъпили дела, което не е рекорд, имали сме и по 113 000, но отново е втора поредна година увеличаване на делата. Натоварването е изключително голямо. 1200 нови дела на граждански съдия се падат на година. При това натоварване естествено, че се допускат грешки. Работи се в тази посока. Срещахме се с представители на Висшия съдебен съвет, начертахме мерки, които да се предприемат.
- Какви са те?
- Ще отправим предложение към ВСС да ни се подпомогне с командироване на съдии от страната. Въпреки че през последните 3 години щатът беше увеличен с около 30 съдии, отново общото събрание предлага на ВСС да направи постъпки за още малко увеличаване на щата. Предлага се да прехвърлят и щатове от ненатоварени съдилища. Разбира се, не може до безкрай да се увеличава щатовете в една структура. Трябва да се предприемат и законодателни мерки за промяна в подсъдността, така че не всички дела, или една значителна част от делата да се разтоварят от районния съд и да отидат в близки съдилища.
- Търпите критики от магистратите за въвеждането на дрескод в съда. Забранихте на колежките си да носят високи токчета, прекомерно къси поли, изрязани или прозрачни блузи?
- Аз не разбрах в крайна сметка какви са критиките. Който е видял заповедта, ще види, че това, което съм въвел, не е нищо строго. Но тя идва да покаже, че в съда съдията и служителят не може да ходи както му хрумне, а трябва да спазва едно благоприличие. Това произхожда както от позицията на съдията, така и от етичния кодекс. А дори и от формална гледна точка - на всеки съдия и служител всяка година се дават пари за дрехи. Как си представяте да видите на гишето една служителка, която е разгърдена и с десет накита - тя ще ви изглежда като служител в съд или като в чейнджбюро. Не е редно да е така. Ние трябва да създаваме респект. Както в една банка служителите, които работят с гражданите, са с униформи, това е по-адекватно за съд? Така че заповедта е такава, за да изглеждат що-годе прилично.