Убиецът на студента Андрей Моновов – Джок Полфрийман, вече може напълно спокойно да напусне страната. Това става ясно от решение на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) Кремена Хараланова, Светослав Славов и Мира Райчева, с което се потвърждава акта на Административният съд София-град (АССГ) от януари 2020 г.
Позорното освобождаване на австралиеца повече от 6 години преди да изтърпи наложеното му наказание стана на 19 септември м.г., с любезното съдействие на състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Калин Калпкачиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Казусът предизвика лавина от обществено недоволство, в това число и протест с искане за преразглеждане на решението на въззивния съд. Това наложи намесата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който изпрати случая във ВКС и поиска възобновяване на делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман и разглеждането му от друг състав на съда. Основният му аргумент бяха публично известните контактите между председателя на съдебния състав и ръководител на политизирания Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев и съдията – докладчик Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет (БХК). Очаквано ВКС не уважи искането за възобновяване на процеса.
Въпреки освобождаването от затвора на австралиеца обаче спрямо него продължи да действа заповед на дирекция „Миграция“ на МВР от 2011 г., с която му беше наложена забрана да напуска пределите на страната, съобщи „Правен свят”. През януари т.г. АССГ отмени заповедта на директора на дирекцията, като постанови, че не е било необходимо МВР да чака уведомление от прокуратурата за това, че Полфрийман е бил освободен, за да премахне забраната за напускане на страната. От дирекцията обаче обжалваха пред ВАС, като мотивите им бяха именно, че по аналогия с издаването на заповедта на задържането му, която е факт по силата на предложение от Софийската градска прокуратура, сега такова трябва да има и за освобождаването му.
ВАС обаче не споделя тази теза, като посочва в решението си, че: „Никъде в ЗЧРБ не се предвижда такова изискване“.
„Следва да се посочи още, че съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода. Видно от цитираната разпоредба, единственото законово основание за прилагането на тази мярка е изтърпяването на присъда от адресата на мярката. В случая към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. Мярката не е безсрочна - приложена е с цел недопускане на отклоняване на лицето от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Представените доказателства за предсрочното условно освобождаване на касационния ответник водят до извод, че е отпаднало изискването за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Това е така, тъй като фактическото основание за издаване на заповедта е било присъдата на Полфрийман по НОХД № 866/2008г. на СГС, влязла в законна сила на 27.07.2011г. Определеното с тази присъда наказание "лишаване от свобода" в размер на 20 години е ефективно приведено в изпълнение и търпяно от лицето до 20.09.2019 г., когато то е условно предсрочно освободено от изтърпяване на остатъка от наказанието съгласно определение на Софийски апелативен съд от 19.09.2019 г. по в. н. ч. дело № 921/2019г.“, пише в решението на ВАС.
Според върховните съдии към настоящия момент е налице нов факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, установен с приложеното окончателно определение на САС, с което „адресатът на принудителната мярка е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от присъдата му“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
