Д-р Таня Андреева бе начело на здравното министерство за година. За това време през главата й минаха не един и два проблема. Какво успя да направи въпреки трудностите и какво не? Д-р Андреева разказа пред "Стандарт" часове преди кабинетът "Орешарски" да подаде оставка.
- Д-р Андреева, какво успяхте да свършите за изминалата година?
- Мисля, че успяхме да свършим много неща, независимо че работихме в трудно време под голяма политическа и обществена преса. Но това имаше и своя положителен елемент - държеше ни непрекъснато в тонус. Няколко са най-важните неща, които направихме.
Първото е споразумението за партньорство, което подписахме с ЕС. За първи път здравеопазването е изведено като подприоритет и секторът ще получи сериозно финансиране почти по всички оперативни програми. Това ще внесе в системата около 200 млн. за целия програмен период при първоначално поискани от ГЕРБ - 6 млн. Изготвихме здравната стратегия, с която преговаряхме за финансирането с Брюксел. Между другото, тези преговори бяха много по-лесни, отколкото другите с опозицията и с някои от неправителствените организации. Успяхме да завършим и концепцията за спешна помощ, за която ще получим не само евросредства от 140 млн. лв., но и още 40 млн. от бюджета за следващата година. Те ще се използват за модернизацията и преструктурирането на системата на спешната помощ.
Процедурите за реновиране на 35 центъра и филиала за спешна помощ, както и за купуването на линейки с апаратура за телемедицина, ще бъдат обявени всеки момент и ще бъдат доставени вероятно през октомври. Само тази година в системата за спешната помощ ще влязат 22 млн. повече. Успяхме да дадем субсидия на общинските болници в отдалечени и труднодостъпни райони. Променихме над 27 медицински стандарта. В голяма част от тях успяхме да намалим изискванията за първо ниво на компетентност, защото кадровият проблем в тези болници е най-голям. Пътят за нас е в създаването на една добра спешна помощ и преструктурирането на тези болници в места за оказване на медицинска помощ на базово ниво. Това не може да се случи за 1 г., в Германия сега се окрупняват лечебните заведения при добра спешна помощ, но ще трябват минимум 3 г.
Успяхме и да спасим европроектите, по които работи МЗ, които бяха изключително забавени като "Спри и се прегледай" и норвежката програма за психично и репродуктивно здраве.
За мен е много важно майчиното и детско здравеопазване. МС одобри Национална програма за развитието му. Години наред то беше извадено от системата, има бели петна в проследяването на децата, бременните и двойките с репродуктивни проблеми. С тази програма на година се предвиждат по 2 млн. лв. за прегледи и консултации на бременни, деца, хора с репродуктивни проблеми.
- А какво не успяхте да свършите?
- Много неща, и то не само защото тази 1 г. беше кратък срок, а защото за част от нещата трябваше да има сериозен парламент. Ще си тръгна неудовлетворена най-вече от неприемането на законопроекта за изменение на Закона за здравето, с който изменяхме и законите за здравното осигуряване, за лечебните заведения и за лекарствата. С тях се поставяха по-ясни принципи, по които да функционира системата, и се правеха първи стъпки да се спрат течовете в нея. Освен това се предлагаха и някои иновативни неща като центровете за медикосоциални грижи за деца и възрастни хора, възраждането на здравните кабинети в училищата и детските градини. Имаше промени и за ТЕЛК-овете, с които се либерализираше достъпа до тях, за да не се чака с месеци за експертиза.
- Как си обяснявате, че основните промени за болниците и НЗОК в тези закони не получиха подкрепа от депутатите за пореден път, защото те са предлагани и от ваши предшественици?
- Факт е, че през годините част от тези промени са лансирани и от други министри без успех. За мен това е необяснимо, защото всички говорят, че в здравеопазването трябва да има промени, да има нова основа във финансирането и функционирането, на която да се стъпи. Но политическото противопоставяне води до задълбочаване на проблемите в системата. А не трябва да е така - особено, когато е обявено за приоритет и много от нещата залягат в предизборните програми на всички партии. Мисля, че докато в нашата държава политиците не се обеднят около 5 основни неща и не се работи последователно за тяхното реализиране, нищо няма да постигнем. Защото всеки път опозицията отрича всичко, което се предлага от управляващите.
- Смятате ли, че има шанс да се получи това обединение около 5 приоритета в здравеопазването, дори и за него се говори от доста време?
- Не зная, тази 1 г. ме направи повече песимист, отколкото оптимист. Винаги съм смятала, че когато и съсловието, и хората, и политиците говорят за обединение, то трябва да се получи. Но видях, че това е по-скоро въпрос на ПР, инструмент за политическо говорене.
Реално тази година, независимо че опозицията беше много злостна, не даде едно изречение като предложение как системата да бъде променена, а всеки депутат има право на законодателна инициатива. Същият е проблемът и с електронното здравеопазване, където имаше проект още от времето на д-р Стефан Константинов, който беше спрян. Ние също работим по такъв проект, но интересите и лобитата пречат много за реализирането му.
- Къде според вас има по-голяма съпротива за осъществяването на промени - сред политиците или сред съсловието и бизнеса?
- Имаше момент, в който си мислех, че съпротивата е по-голяма сред политиците - опозицията, но ми направи впечатление, че съсловието не защитава промените и не е толкова настойчиво, когато трябва да се правят. Не се говори на висок глас, когато се предлагат законопроекти. Вярно е, че няма идеални, но ако ще доведат до промени, ми се иска съсловието да ги подкрепи. Иска ми се, както се говори за пари, така да се говори и за промени. Има затлачване в системата и са нужни промени, но те не могат да станат без законодателната власт.
- Кои са най-големите проблеми, които бързо трябва да се решат?
- Няколко неща. Първо е въвеждането на националната здравна карта, по която работим пилотно в Плевен, Кюстендил и Кърджали. Сега сме пуснали заповеди да се прави пилотно в още 10 области, защото изготвянето й не беше нормативно регламентирано. Но тя ще определи потребностите от медицинска помощ в страната, ще вкара баланс в разпределението на ресурсите - сега има точки с концентрация на лечебни заведения и други с недостиг. Освен това чрез нея ще може да се определи по обективни критерии касата за какво и на кого плаща. Второто важно нещо е подобряването на контрола на НЗОК и промяна на инсуфициентните начини, по които се договарят сега цени на лекарства, на медицински изделия.
Ако досега съм имала съмнение дали касата трябва да е единствената институция на финансиране на здравеопазването, вече съм убедена, че тя трябва да има конкуренти - един, два, три фонда. В момента НЗОК плаща всичко, но не виждам системите за финансово управление и контрол да работят. Последните ми данни са, че при договарянето цените на медицинските изделия, вместо да се намаляват, се увеличават.
- Налагаше ли се актуализация на бюджета на касата точно сега?
- Анализът на изпълнението на бюджета на касата към края на април показа, че не се налагаше актуализация точно в този момент. За тази мярка се заговори по-скоро с превантивна цел, тъй като правителството си тръгва и няма да има парламент поне до втората половина на октомври, когато касата ще започне да изпитва липса на ресурс. Беше много важно в този момент обаче, ако се актуализира бюджетът, какъв ще е точният размер на актуализация. Защото всеки лев, даден на касата, се взима от друг сектор.
- Трябва ли изобщо да се актуализират парите на НЗОК, след като не се направи нито една промяна в сектора? Още в началото на годината Министерски съвет обяви, че ще даде повече пари само срещу промени?
- Актуализацията е важна, за да могат болниците да не останат без финансиране на медицинската дейност, която извършват. Лекарите не могат да са виновни за това, че депутатите не влизат в зала да гласуват промените в законите и мерките, които предложихме за стабилизиране на системата. Но е важна преценката за размера на актуализацията. Всички анализи на финансистите показаха, че тези 225 млн. лв. са достатъчни и няма нужда от 328 млн. лв., както предложи НЗОК.
- С кого се работеше най-трудно през тази една година?
- Трудно се работеше с опозицията, на практика с нея не се работеше. Според мен опозицията не трябва да бъде само в ролята на викач, а когато има спорове, те да са аргументирани. Да се каже - това не е добре, защото... по-добре е еди-как си. А не постоянно да се говори как всичко потъва, което не е вярно и създава само напрежение. Трудно се работеше и с някои представители от неправителствения сектор, които не разбират по същество системата, но искат да я управляват и контролират. Аз също мога да имам претенции да управлявам енергетиката, но не разбирам от него и е по-добре да не се намесвам. Добре работех с представителите на съсловието, с директорите на болници. Независимо от тежкото финансово състояние на клиниките, благодарение на оздравителните програми, около 10% от болниците са с по-добри финансови показатели от 2013 г. Надявам се следващите колеги да продължат работата, защото всички говорят за реформа, но никой не казва точно какво да се направи.
- Вие накъде ще продължите оттук нататък?
- Ще продължа към бременните, бебетата, към професията си. Човек е богат с това, което има като професия. Слава Богу, аз много обичам своята, там е моето истинско удовлетворение.
- Успех и късмет!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
